ТЯ каза: В леглото на мама се заспива най-бързо. Възглавницата винаги е по-удобна. Одеялото е по-меко. Спи се най-сладко. Никога не се сънуват кошмари. Никога не ти става студено. Нито прекалено топло. Най-тихо е... С две думи – това е леглото! От 100 деца 110 ще го потвърдят! Казвам го от личен опит. Въпреки че аз съм лягала в леглото на мама само от време на време. По тази дисциплина брат ми беше рекордьорът в семейството. Той прекара нощите на първите си шест години там. Имаше си схема на действие – първо заспиваше в собственото си креватче, после някъде към един-два през нощта вземаше възглавницата си и с малки боси стъпки се отправяше към леглото на мама. Заставаше до главата й и казваше сънено: “Мамо, дойдох!”

Двайсетина години по-късно аз се сблъсках със същия проблем. Само че този път бях от другата страна на барикадата. Исках да спя спокойно в собственото си легло, да си размятам възглавниците както си знам, да си се завивам, без да се налага някой да ми дърпа завивката и да ме отвива. Да, обаче дъщеря ми вече беше попораснала толкова, че да се изправи в креватчето, да протегне сърцераздирателно ръце напред като хлапето от едноименния филм на Чарли Чаплин (става дума за момента, в който му отнемаха детенцето) и да започне тихо да плаче. Колкото и да не исках да я взема при нас, все пак го правех. И на нея й хареса много бързо. Всъщност от първия път, в който отстъпих. Имаше вероятност това да продължи по стара семейна традиция към шест години, ако аз не бях приложила една хитра тактика.

СЪНЯТ НА НОВОРОДЕНОТО – ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ 

Една сутрин, когато Надежда, щастлива се беше събудила в нашето легло, аз й казах: “Виж, можеш да спиш тук колкото искаш. Няма никакъв проблем, обаче точно ей тук, под матрака, започнаха да излизат едни черни буболечки. Доста са едри. И хапят. Сега не се тревожи, не боли чак толкова, ама... пуска малко кръв. Просто те предупреждавам, за да не се стреснеш, ако нещо те ощипе в тъмното.”

Мълчание. Широко отворени очи. След това дъщеря ми си взе възглавницата и повече не се върна... Само от време на време задаваше въпроси и се изненадваше как ние с баща й така спокойно спим в този зверилник, пълен с черни буболечки, и защо не си сменим леглото.

Ясно е, че не съм от феновете на идеята мама, татко и детето в едно легло. Чувала съм мнения на майки, според които така се спи по-спокойно. Детето е до теб, не се налага да ставаш... особено когато е малко бебе, така било много удобно.
Не съм съгласна. Идеята не ми допада. Искам всеки да знае, че си има собствена територия, в която да лежи, да спи, да сънува на спокойствие (дори и кошмарите).
А от време на време... не всяка нощ, признавам, нямам нищо против едно бебешко гостуване в леглото. Или пък рано сутрин в събота или в неделя, когато не бързаме да се будим, тогава е толкова приятно, че можем да си го направим ТРАДИЦИЯ! 

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

ТОЙ каза:
Тази дилема стои, когато бебето вече е поотраснало и може да различава собственото си легло от леглото на мама и тати. И за да бъдем обективни в преценката си, трябва първо сами да си зададем въпроса защо детето толкова иска да дойде в леглото на мама и тати?

Първо, защото там са те – мама и тати. Забележете, че ако тях ги няма, леглото им губи своята притегателна сила. Това е така, защото детето търси близостта, топлината и любовта им, които го изпълват, когато се сгуши между двамата си родители.
Когато бях малък (слава богу, че не беше толкова отдавна, та спомените ми са още пресни), всеки път щом гледах някой страшен филм или сънувах някой кошмар, отивах при моите родители и ги молех да спя при тях. Те никога не ми позволяваха. Не защото са деспоти или лоши хора – не си спомням да са ме връзвали пред телевизора, когато дават страшен филм (шегувам се!). Съвсем човешки, просто ми обясняваха, че всеки си има легло и че не трябва да бяга от страховете си, защото тогава те се засилват. Накрая татко добавяше и едно: “Ако мен ме хване страх, аз къде ще ида?” Резонен въпрос, защото едва ли щях да съм във възторг, ако силният тати дойде треперещ в стаята ми и ме помоли да се мушне при мен.

Тук жена ми би казала, че в това е разликата между възрастните и децата. Ние, възрастните, разграничаваме фантазиите от действителността. Дори и при това положение понякога и на нас ни се случва да се събудим посред нощ, стреснати, облени в пот и изпълнени с желание да прегърнем половинката си, за да се отърсим от ужасията на преживяното на сън. Какво остава тогава за малката душичка, която не може да осъзнае, че чудовището от съня няма как да изскочи изпод леглото?!

Съгласен съм, че най-важното за едно дете е да се чувства защитено и обичано и родителите са призвани да му дават и осигуряват любов и закрила. Затова трябва да са готови да застанат между детето си и неговите страхове, колкото и неоснователни да изглеждат те понякога. Има обаче и друг момент: детето може да се научи да злоупотребява с тази родителска готовност и във всеки момент, в който му се прииска, да тича при мама и тати под предлог, че го е страх. Такава е човешката природа – стремим се да осъществяваме желанията си с всички средства. Като родители е важно да се научим да разграничаваме тези моменти и да сме твърди, за да не може нашето отроче да ни се качи на главата.

ОТ ГУКАНЕТО ДО ПЪРВАТА ДУМА

Има и още един неоспорим довод против детето в семейното легло: опасността да го нараним в съня си. Ще ви кажа как постъпваме ние, когато 11-годишната ни дъщеря поиска да се мушне при нас. Предлагаме й някой от нас да легне при нея, но само за 15 минути. Така удовлетворяваме желанието й за близост и в същото време правим нейното собствено легло по-уютно, по-специално, защото то запазва топлината и присъствието ни, след като вече сме се върнали в семейната спалня.

Така че, ако ме питате дали да позволяваме на детето си да спи в семейното легло, бих казал “Не”. Не бих бил обаче безрезервно твърд, бих направил компромис всеки път, когато детето ми има нужда да е близо до нас.

Съвсем скоро „9 месеца“ създаде две тематични Фейсбук групи с цел да предоставя на членовете им проверена информация, ексклузивни срещи със специалисти, специални подаръци от партньори и разбира се, да им осигури уютно пространство за комуникация и взаимопомощ. Очакваме ви и там!

Ако желаете, можете да се присъедините към тях още сега:

Зачеване, бременност и раждане

Майките на „9 месеца“

ПРОЧЕТИ ОЩЕ