За обезлюдяването на България, за раждането преди и сега, за нуждата и за вредата от добавките при бременност и за модата при избора на раждане – в едно откровено интервю с д-р Вяра Джонгова – акушер-гинеколог в МЦ ,,ЛОРА За жената''
Д-р Джонгова, Вие сте лекар с дълъг стаж. Увеличи ли се броят на ражданията напоследък и защо?
Не, нищо подобно не се случва. Раждаемостта е катастрофална! Спадът се задълбочава, като се започне от 2017 година насам, когато през годината са се родили най-малко бебета в сравнение с изминалите години. Имайте предвид, че през 1939 година България е била само 2,5 милиона, а са се родили повече деца, отколкото когато бяхме 6,5 милиона. Смъртността също е нараснала много. През 2021 година, когато преживяхме Covid пандемията, смъртността стигна до 139 хиляди починали за годината. Съотношението между тези цифри е една много проста сметка, която за съжаление говори за мощно обезлюдяване на България. Младата част от населението се е свила до критичния минимум и това неизменно също фатално се отразява на броя раждания.
Д-р Папочиева: За точната диагноза е важна колаборацията между родител, дете и лекар
А защо тогава постоянно се отчита ръст на ражданията в големите болници?
Това, че в София се раждат деца, не значи, че в България се раждат много деца. През последните пет години броят на ражданията в страната се движи между 51 и 54 хиляди на година. При смъртност, която не пада след 2017 година под 110 хиляди на година, положението е катастрофално, пак повтарям.
И родилките като че ли раждат на по-късна възраст?
Тенденцията да се ражда първо дете след 30 години се оформи доста отдавна и май стана правило. Семействата се чувстват несигурни в бъдещето си, чакат да постигнат някакъв мечтан стандарт, а то ... времето си минава. Проблем е и с намирането на подходящ партньор. Всички са в социалните мрежи, вместо да излизат, да се срещат навън, да се влюбват и да създават семейства.
Д-р Бранимир Кирилов: Ценно е децата ни да разберат разликата между 'уча се' и 'преподават ми'
Затова винаги съм повтаряла, но особено днес е важно да се каже, че всяко бебенце за нас е скъпоценно. Ние, акушер-гинеколозите, и преди, и сега сме се борили до последно за всеки живот. Имаше време, когато в България се раждаха 128 хиляди деца на година, но и тогава всяко от тях за нас беше изключително важно, единствено и безценно.
Вашата професия е емоционална. Сигурно се сближавате много с Вашите пациентки?
Няма как да не ставаме близки. Аз влизам в живота на семейството в един изключително емоционален момент. Заедно преживяваме всички многобройни етапи, свързани с идването на новия живот при тях. Ние подготвяме своите бременни за най-важния момент в живота постепенно и търпеливо по време на женската консултация.
Защото колкото и да четат в социалните мрежи, колкото и клипчета да изгледат, колкото и инфлуенсърки да последват, истинската, сериозната подготовка е при нас – в кабинета на техния акушер-гинеколог. Говорим с бъдещите майки за всичко – за режим на живот, за спорт и движение, за хранене и лечение, за емоции и отношения в семейството, за страхове и комплекси. Светът около нас се променя, променят се родилките, променяме се и ние заедно с тях.
Какви промени наблюдавате напоследък при бременните жени?
Зачестяват случаите на гестационен диабет, ние почти достигнахме броя на случаите в развитите европейски държави, където това вече е сериозен проблем. Много стриктно проследяваме тези ситуации, защото те могат да създадат сериозен проблем и на бебето, и на майката. Зачестиха и ендокринните заболявания, като Хашимото и други подобни, които със сигурност са резултат от стреса, замърсяването и напрегнатия съвременен живот. Много голямо значение за всичко това има и безконтролното черпене с имуностимуланти, както непрекъснато обясняваме на пациентките си. Имунната система и изобщо човешкият организъм е една много фина и прецизно настроена система, която ние не бива да пипаме с тежки и нескопосани лапи, без да знаем какви ще са дългосрочните вреди от тези намеси. Аз не отричам прилагането на имуностимуланти, но те си имат много строги правила за приложение, и те в никакъв случай не са приложими при появата на всеки сопол.
А пробиотиците и пребиотиците?
При тях не е точно като при имуностимулантите. За съжаление, вече живеем в среда, където добавките са необходими. Ще дам пак пример от статистиката. В един килограм спанак, расъл на полянка с южно изложение, на слънчице, се съдържат 2 000 мг желязо. В един килограм промишлено произведен спанак в парника се съдържат ... 2 мг! Колко спанак, за Бога, трябва да купи от хипермаркета и да изяде една жена, за да попълни нуждите на организма по време на бременността си? А колко нитрати и пестициди ще изяде заедно с него?
Д-р Макенджиева: Бебетата до 6-месечна възраст не трябва да бъдат излагани на слънце
Така че, аз не съм особен фен на мултивитамините и на добавките, но в момента нямаме друг избор. Но и винаги трябва да се гледа от кое точно имаме нужда, а не безразборно да се приема какво ли не. Киселото мляко масово е обработено и не съдържа живи култури или ако ги съдържа, то те не са достатъчни, така че, в един момент всеки от нас опира до пробиотиците.
Естествено, нормално раждане или секцио?
Естествено и нормално - много важно разделение, защото това са съвършено различни неща. Нищо нормално няма в едно раждане на бебе, минало през естествения родилен канал, с цел само да докажем, че оттам може да мине всичко. Така е, може. Но не за това е думата. Има ситуации, при които и родилката, и лекарят не трябва да проявяват упорство в желанието си да проведат непременно естествено раждане, като нека пак често си припомнят тезата, че всяко бебе е скъпоценно. Важно е раждането да протече така, че да бъде в полза на здравето и на бебето, и на майката. Всъщност Цезаровото сечение е измислено, за да спаси живот. Иначе цената може да е много висока и за двамата. Тук от изключителна важност е преценката на лекаря, който води раждането и който трябва да избере кое решение е по-малко рисково. Въпросът е за тази точно жена, за точно това бебе в тази точно ситуация да подберем кое е най-безопасното.
Както във всичко, така и при избора на вида раждане има мода. Преди имаше залитания към секциото, а сега родилките масово избират нормално раждане. А истината, както казва Буда, е „някъде по средата“. Тук е изкуството, а не науката, на акушерството, да можеш да прецениш на базата на знанията и опита си кое е по-доброто. Така че и майката, и бебчето да си тръгнат живи и здрави от болницата и да нямат никакви проблеми след това.
Д-р Миткова: Нелекуваната хрема е основната причина за остри инфекции на ухото
В практиката си съм се срещала с привържениците и на единия, и на другия метод... Спор няма, жената винаги има право и задължение да избере какво предпочита. Ако желанията ѝ не противоречат на правилата на акушерството, няма проблем да осъществим искането ѝ. Има жени, които с почти религиозен плам отстояват претенцията си за естествено раждане. Аз съм съгласна, когато има възможност, нека да опитаме, пък докъдето стигнем. Затова и в родилна зала процесът непрекъснато се мониторира, за да следим дали бебето толерира този процес. В случай на смяна на ситуацията, ние сме длъжни да променим плана на раждането с цел да опазим двата живота, за които носим отговорност в този момент.
Какво ще посъветвате бъдещите майки относно този незабравим миг – раждането на детето им?
Един от най-важните разговори, които водим по време на женските консултации в МЦ ЛОРА, е разговорът за самото раждане, което фактически няма нищо общо с романтичния ореол, който се налага във филмите като например д-р Куин, раждаща сама под дървото – бързо и без никакви проблеми. Просто в реалността раждането не се случва така.
Затова, призивът ми към родилките и преди, и сега винаги е бил да се доверяват на преценката на своя лекар, да го слушат и да му вярват, за да може заедно да доведем процесът на раждането до неговия естествен щастлив край!
