Наистина ли биохраните и биопродуктите са много по-добри за нас и нашите деца и ще бъдем ли по-здрави, ако станем изцяло БИОпотребители? Биохраните и биопродуктите със сигурност са неизменна част от здравословния начин на живот и хранене. Дали те са много по-добри от конвенционалните, все още е въпрос на дискусия. Според научни проучвания някои храни, отглеждани по биологичен начин, имат по-високо съдържание на хранителни вещества, докато според други се предполага, че биологичните храни имат по-добър вкус. Но дали тези разлики биха могли да компенсират по-високите цени, които плащаме за биологичните храни?

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Не е тайна, че консумацията на биохрани, особено от многочленни семейства, значително завишава семейния бюджет, бих казала няколкократно. Макар и да имаме желание, невинаги можем да си позволим БИОалтернативите. Ето защо, лично моето мнение е, че не следва да изпадаме в крайности. Когато имаме възможност и достъп, добре е да избираме био, но не на всяка цена и не за сметка на душевното ни спокойствие и комфорт.

Какво е биохрана и по-добра ли е за нас?

Въпреки че биохрани могат да бъдат произведени с определени синтетични съставки, съгласно действащото законодателство производителите трябва да се придържат към специфичните стандарти, регулирани от Министерството на земеделието. Културите обикновено се отглеждат без синтетични пестициди, изкуствени торове, облъчване (форма на радиация, използвана за унищожаване на бактерии) или биотехнология. Животните в биологичните ферми консумират биологично отглеждани фуражи, не са ограничени 100% от времето и се отглеждат без антибиотици или синтетични хормони на растежа. Според някои изследвания биологичните храни могат да имат по-висока хранителна стойност от конвенционалните храни.

Причината: поради отсъствието на пестициди и торове растенията стимулират производството на фитохимикали (витамини и антиоксиданти), които засилват устойчивостта на растението към вредители и плевели. Някои проучвания свързват пестицидите в нашата храна с най-различни заболявания. Редица експерти твърдят, че нивата на пестицидите в конвенционалните храни са безопасни за повечето здрави възрастни. Що се отнася до децата обаче, други специалисти смятат, че дори и експозицията на пестициди на ниско ниво може да бъде значително по-токсична за ембрионите, фетусите, децата (поради по-слабо развитата им имунна система) и бременните жени.

Замърсяването с пестициди не е толкова съществено при производството на месни и млечни продукти (животните могат да консумират някои пестициди в зависимост от диетата си), но много учени са загрижени за антибиотиците, които се дават на повечето селскостопански животни, като вследствие на прекомерното му използване някои бактерии вече са развили резистентност към тях, което ги прави по-малко ефективни в борбата с инфекциите, твърди доктор Чък Бенбрук, главен учен в Органичния център, САЩ.

По-добро ли е закупуването на органични продукти за околната среда?

Органичното земеделие намалява замърсителите в подземните води и създава по-богата почва, която подпомага растежа на растенията, като същевременно намалява и почвената ерозия. Ограничава пестицидите, които могат да попаднат в питейната вода чрез почвата. Съгласно едно 15-годишно проучване биологичното земеделие използва 50% по-малко енергия от конвенционалните методи на земеделие.

Кога си струва да инвестираме в биохрани?

Моят съвет е, ако можем да си го позволим, да купуваме местна и органична храна. Пазарите на земеделските стопани предлагат на местно ниво органични и конвенционални храни на разумни цени. Ако невинаги можем да си позволим да купуваме само биопродукти, добре е да опитаме поне следната група храни да са с органичен произход: праскови, ягоди, нектарини, ябълки, спанак, целина, круши, сладки чушки, череши, картофи, маруля и грозде. Тези крехки плодове и зеленчуци често изискват повече пестициди, за да се преборят с вредителите, в сравнение с твърдите продукти, например аспержите и броколито. Когато пазаруваме биологични храни, добре е да знаем, че в етикетите, рекламите или търговските документи могат да се използват понятия като „еко“ и „био“ за описване на биологичния продукт, неговите съставки или суровини. Етикетът на биологичния продукт трябва да се вижда ясно върху опаковката и в него трябва да e посочен контролният орган, който сертифицира въпросния продукт. От 1 юли 2010 година е задължително използването на логото на ЕС върху биологичните хранителни продукти, както и обозначението на мястото на получаване на суровините, използвани в продукта. Това обозначение трябва да е в същото зрително поле като логото на ЕС. За месото и млечните продукти този печат гарантира, че получавате продукти без употреба на антибиотици и хормони на растежа. Когато купувате месо или продукти, които не са опаковани, потърсете знак, че са органични, или попитайте служителя на магазина.

Вкусът на биологичните храни е по-добър?

Всеки, който обича органичните храни, ще каже, че вкусът им е по-добър от този на плодовете или зеленчуците, които са третирани с пестициди – но дали е вярно? Според проучване от 2014 г., публикувано в British Journal of Nutrition, по-високите нива на антиоксиданти в органичните продукти могат действително да подобрят техните органолептични качества – аромат, вкус и цялостни вкусови възприятия. Но в крайна сметка, поне според мен, водещ мотив в избора на био или конвенционална храна си остава здравето.

Текст: Яна Данаилова, магистър по физиология на човека, магистър мениджмънт на храните и храненето, дипломиран нутриционист, председател на Сдружението на нутруционистите в България, квалифициран терапевт по биоенергия и психокибернетика към БАН. Водеща на здравното предаване „Линия Здраве“ по Bulgaria On Air. От няколко години специализира в областта на здравословното хранене като ефективна мярка за превенция и част от цялостния комплекс от мерки за възстановяване на здравето при наличие на болестен процес. Работи активно в посока популяризиране на здравословния начин на живот и повишаване на хранителната култура и подобряване на хранителните навици на обществото. Участвала е в редица семинари на тема здравословно хранене и личностно развитие, както и е организирала йога ретрийти и спортни лагери по българското черноморие и в планината. Има редица медийни участия, собствени рубрики на тема здраве и хранене, включително и в списание "9 месеца".

ПРОЧЕТИ ОЩЕ