Текст: Ния Коновска - психотерапевт в Център за детско развитие „Малки чудеса”, фамилен консултант, магистър по Артистични психосоциални практики и психодрама, водещ на групови практики за бременни, водещ и обучител на практики за майки и бебета, психотерапевт към център за детско развитие ,,Малки чудеса”, както и майка на две деца.
Разбира ли бебето, когато му говорим? Какво от това, което правим и казваме, остава у него като послание? Какво се опитва да ни каже със своя плач, поглед, позиция на тялото? В тази статия ще се опитам да дам информация по тези и някои свързани въпроси, като ще се постарая да представя и примери от практиката. Надявам се това да внесе нов поглед за вас, родителителите, и да дообогати представата ви за ролята на езика в изграждането на връзката ви с вашето дете.
Ще започна с едно много важно уточнение. За много родители „разбирането на езика” и „съзнателността” включват бебето да възприема смисловото значение на повечето думи, както и да има вербалност. Дефиницията на „език” в тази статия е малко по-широка. Какво всъщност е езикът – това е средство за свързване с другите, което ни помага да назоваваме преживявания и да им придаваме смисъл. За целта обаче е необходимо желание за комуникация. Комуникацията на свой ред бива вербална и невербална, като невербалната е 2/3 от цялата комуникация. Именно за това, когато звучи хубава песен, а вашето бебе реагира в утробата с поритване или движение, това е общуване. Да, вашето бебе може да не разбира смисловото значение на всяка дума от песента, която звучи, но то долавя ритъма на музиката, нейното настроение, както и настроението на своята майка (посредством хормоните, които тя отделя, преживявайки емоция). В отговор, то ѝ дава сигнал, на който тя придава значение и смисъл – на него сигурно много му харесва тази песен.
От всички сетива, слухът е най-развитото сетиво при раждането. Още от 16 г.с. бебето вече долавя звуци от средата, а от 24 г.с. се обръща при по-силен шум. Още в утробата, бебето се научава перфектно да разпознава гласовете на своята майка и своя татко, ако той е бил наоколо и е говорил често с майката по време на бременността. То се ражда с изградени възможности да общува и да разчита не само вербалните послания на близките си, включващи тяхната интонация и тон, но и невербалните такива, като например израженията на лицето. Бебето комуникира със звуци, очи, телесни знаци и дори хлипания. От страна на родителите остава да имат желанието за комуникация и способността да придадат смисъл на посланията на своето дете, позовавайки се на своите субективни преживявания. Това усилие води до изграждането на специален език между родителя и бебето.
Много често, в желанието си да сме съвършени и да предвиждаме всички нужди на своето дете, забравяме да обърнем внимание на неговите послания и на онова, което то се опитва да ни “каже”. Колкото по-вглъбени сме в собствените си представи за това какво иска бебето, толкова по-малко стимул има то, за да комуникира с нас и да ни „каже”. Когато бебето ни „казва”, трябва да обърнем особено внимание на това, че то не винаги логически разбира дълбокия смисъл на посланието си. Ние трябва да му придадем смисъл, а понякога дори да му обясним.
Първите 7 секунди на земята - история в снимки
Майка се свърза с мен, защото детето ù на 1 год. и 3 мес. отказваше да се храни. Донякъде беше моя роля да разчета значението на това послание. Храненето е свързано с физическото оцеляване и с желанието за живот, но също така и с контрола – кое ще попадне в мен (в тялото ми) и кое – не. Разговаряйки с майката, разбрах, че тя самата е много злояда и като дете е била постоянно тормозена да изяжда порциите си. Ние често учим за това какво е „добра” майка от своите майки. Въпреки че осъзнаваме, че моделът е грешен, на несъзнателно ниво често преповтаряме тези модели, съвсем неволно. Тази настоятелност е била усвоена като „правилния” подход, който една добра майка следва да има, ако се вълнува за здравето на детето си. Посланието на детето обаче е, че то не иска да бъде толкова контролирано. Препоръчах на майката да каже на своето дете, че това от кое от предложеното и колко от порцията ще изяде, от този момент зависи от него. Посланието не беше само вербално, но и подкрепено с поведението ѝ. С малко допълнителна работа върху тревожността на майката, детето започна да се храни с по-голям апетит, по-разнообразно и в напълно здравословни граници.
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
За повечето родители е много трудно да възприемат своето бебе, като съзнателно същество, което има чувства, преживявания и реакции спрямо посланията от външната среда. Донякъде подобно мислене е обяснимо. За съжаление, много родители са преживели травми от различен характер, свързани с периода на бременността, раждането и първите месеци. Ако бременността е преминала тежко, майката е преживяла траур, депресия или раздяла, това че бебето е ,,разбрало”, единствено би внесло допълнителна вина. Същото важи и за родителите, на които се налага бебето да бъде отделено от тях и гледано в болнични условия. За съжаление, в последната година режимът за свиждане на родители с хоспитализирани новородени е крайно ограничен в България и много от тях дори все още нямат възможност за свиждане, докосване, прегръдка, кърмене, а какво остава за кенгуру-грижи. Травмата от тази раздяла е толкова голяма за самите родители, че само мисълта, че бебето е било трайно повлияно от това в психологически аспект, прави тежестта непосилна. Добрата новина тук е, че това, което ни изгражда като личности не се изчерпва с една травма. Въпросът е, знаейки за съзнателността на бебетата и ролята на езика и посланията от своята реч и поведение, да можем да им помогнем да преодолеят трудност, да се почувстват по-добре, да оздравеят, да изградят качества и дори да създадем по-добра връзка по между си.
За истински вълнуващите се по тези въпроси препоръчвам книгите на френския психоаналитик и пионер в детската психоанализа – Франсоаз Долто, както и тези на нейната после дователка – Мириам Сежер. В тази статия ще ви запозная с един от случаите, представен в книгата „Думи за да се родиш” на Мириам Сежер. Целта на този пример е да онагледи как езикът и посланията му могат да облекчат едно поведение и да осмислят едно преживяване. Госпожа Ормани посещава терапевта, тъй като изпитва следродилна тъга. Нейното бебе е в неонатологично отделение поради ниско тегло и липса на всякакъв апетит. В случая пациент на Сежер се явява не само майката, но и нейното бебе, което отказва да се храни. За Сежер връзката между историята на майката, нейните емоции и преживявания и тези на бебето са тясно свързани. Именно затова тя търси отговор за поведението на бебето в историята на майката. Така открива, че болката от ражда нето била съживила спомен за коремни спазми и хоспитализация на 8-годишна възраст в същата болница, за цезарово сечение година по-рано и загубата на сина ѝ 10 дни след раждането му. Госпожа Ормани успява да разкаже всичко това на своето бебе в присъствието на Сежер, а нейното бебе Елса се усмихнало при думите ѝ и скоро след това поискало да се нахрани. Бебето е имало нужда да получи обяснение за своите преживявания и трудности и как те се свързват с тези на неговата майка. Интерпретацията на историята в случая е дала смисъл на преживяването и така за бебето вече е било възможно да си обясни и да се разграничи от чувствата на майка си. Госпожа Ормани добавя, че редовно вече говори на дете си за това какво се случва и всичко се нареждало. Например, тя обяснила на своето дете, че ѝ се налага да отиде в болница, а Елса ще бъде гледана при леля си в Италия, докато тя, нейната майка, се почувства по-добре и си я вземе отново. Всичко минало безпроблемно.
Горният пример ни помага да разберем защо е важно да разговаряме със своите деца, като съзнателни същества. Бебетата винаги се вълнуват и показват особено внимание, когато някой разказва история, свързана с нещо, което е от емоционално значение за тях. Това отваря огромно поле за работа, в което ние, като родители, можем, през посланията си, пряко да влияем върху възприятието, чувствата и поведението на своите деца. Ако обаче ни е трудно да разберем посланието и езика на своето дете или да намерим правилната формулировка на своето собствено послание, помощта на опитен терапевт може да изиграе ключова роля.
ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ГОВОРИМ С БЕБЕТО
Психологическите консултации, които Ния предлага в център ,,Малки чудеса“ включват:
- Работа с травмата и болката при среща с неочакваното, страшното и немислимото (за семейства на недоносени деца, деца с увреждания или някакъв вид затруднения и други подобни житейски ситуа ции);
- Работа за изграждане на връзка с бебето и опознаване на неговия език;
- Работа за изграждането на подкрепящи семейни отношения;
- Работа в подкрепа на емоционалния свят на жената, станала майка (работа със следродилна тъга и депресия).
.jpg)
