Оливия: Представям си бъдещето на моето момиченце изпълнено с музика и приключения

Оливия е на 28 години от София, но вече от 9 години живее в Англия. Занимава се с музика и цял живот е правила това. Отраснала е в семейство на професионални танцьори. Още от 4-годишна възраст започва да танцува и да свири на пиано. Винаги си е представяла, че ще пее и ще свири, също като артистите, заключени в дискмена ù, чиито песни знае наизуст. Точно така се случва – пътят ù минава през хореографско училище, музикалната гимназия и стига до музикалния университет в Англия. Днес тя живее мечтите си. Пее и пише музика. Вероятно това е причината често да виждаме усмивката на лицето ù, защото, съгласете се, няма по-хубаво от удоволствието работата да бъде и твоя страст. Към момента Оливия се радва и на нова роля – вече е мама на една сладка принцеса – Алея, която я вдъхновява и изпълва с любов.

Помня този момент толкова добре, сякаш беше вчера. Ед (моят съпруг) и аз отидохме до магазина да напазаруваме. Случайно реших да купя един тест, защото не съм от най-търпеливите хора и нямах търпение да разбера дали не съм бременна вече. По-голямата част от мен обаче не вярваше, че реално може да бъде истина, защото беше минал само месец от началото на опитите. Направих теста и какво да видя – две много бледи чертички. Не бях сигурна какво означава това, аз ли си внушавах, че има втора чертичка или наистина бях бременна? Направо прелетях при Ед да му покажа и да видя рекацията му. Той също не беше сигурен. Започнахме да се смеем. Предложих да отидем в първата аптека, за да попитаме някой ,,професионалист” за мнение, но беше неделя и тази задача се оказа с повишена трудност. Но след немалко шофиране из улиците, успяхме! Влязохме с маски (беше повреме на ковид) и показах теста на фармацевта, задавайки въпроса ,,Бремена ли съм”?. Жената погледна и каза - ,,Изглежда, че да”. Аз се разплаках. Бяхме невероятно щастливи!

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

ДА СЪЧЕТАВАШ ПРОФЕСИОНАЛНИ АНГАЖИМЕНТИ С ОТГЛЕЖДАНЕТО НА БЕБЕ - НЕВЪЗМОЖНОТО Е ВЪЗМОЖНО

Винаги съм смятала, че няма невъзможни неща. ,,Има ли желание, има и начин‘‘, този израз е останал в мен още от доста ранна възраст. Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с музика. Това е моята страст. Когато започнахме да мислим за бебе, бях уверена, че независимо колко трудно ще бъде, ще намеря начин да съчетая нещата. Не е лесно, никак даже. Има дни, седмици, в които се чувствам толкова добре, щастлива, че се справям с всичко, че правя това, което обичам, докато се грижа и се радвам на моята малка принцеса. В други моменти обаче е напълно обратното. Чувствам се изключително изтощена и неудовлетворена от себе си, чувствам, че нищо от това, което правя, не е достатъчно. Че може повече. И наистина е много трудно. В такъв момент не мога да се отърся от чувството за вина, че не съм достатъчно добра майка, добра певица или съпруга. Но съм толкова благодарна, че имам прекрасен и подкрепящ съпруг, който винаги ми помага с всичко и ми напомня колко много съм постигнала, колко добра майка и певица съм. И че никой не е перфектен. Също така моята чудесна майка ми помага много, пътува с нас по участия и винаги е насреща, когато имам нужда.

Сестра ми е моят най-добър приятел и въпреки че не живеем твърде близко една до друга, само обаждане по телефона ме изкарва от всякаква дупка, в която може да съм попаднала. За мен е изключително важно да не спирам да правя това, което обичам, не само за моето психическо и ментално състояние, но и защото искам да дам хубав пример на моята дъщеря. Искам да ѝ покажа, че можеш да постигнеш всичко, което си поставиш за цел. И че е толкова важно да намериш твоето нещо – онова, което те кара да грееш отвътре и да се отдаваш, независимо от обстоятелствата.

ГОЛЯМОТО БЪДЕЩЕ НА НАЙ-МАЛКАТА В СЕМЕЙСТВОТО

Представям си бъдещето на моето момиченце изпълнено с музика и приключения. Независимо дали тя ще занимава с това, музиката винаги ще е около нея. Представям си ни как пътуваме по участия, турнета и винаги сме заедно, живеещи в момента и наслаждавайки се на живота. Относно възпитанието и навиците, и двамата с мъжа ми сме отгледани от любящи родители и сме научени да уважаваме и разбираме хората около нас. Смятам да подходим по същия начин с Алея, но също така имам намерение да се доверявам на личните ѝ възгледи и мисли, защото децата са много интелигентни и има какво да научим от тях.

Раждането ми в Англия беше прекрасно, също като моята акушерка и сестрите, които ми помагаха. Аз бях решила, че ще имам водно раждане и така започнахме. Но след около 3 часа в басейна, малката все още не беше готова да излезе и се преместихме в стандартна стая за раждане. Сестрите, които се грижеха за мен, бяха толкова търпеливи и спокойни, че на моменти направо се чудех не осъзнават ли колко ме боли?! До самия финал бяха до мен и се държаха с толкова уважение и любов. Наистина съм изключително благодарна.

При нас това, което помага, е, че работим заедно. Почти по цял ден сме си двамата. Дали сме на участие или работим от вкъщи, няма значение. Както споменах по-рано, мама много ми съдейства с малката и често я гледа, докато ние от идем на кино, излезем да хапнем или просто си отделим време само за нас. Голяма късметлийка съм, че моят мъж е много романтичен и винаги се старае да измисли нещо вълнуващо. Много е важно една двойка да отделя моменти, за да поддържа връзката си, защото това има голямо влияние и върху детето.

МУЗИКА, МУЗИКА И ПАК МУЗИКА - НАКЪДЕ ВОДЯТ ТВОРЧЕСКИТЕ ПЛАНОВЕ

Уау… откъде да започна. Пея, танцувам и свиря на пиано от малка. Родителите ми са професионални танцьори със сестра ми бяхме по участия с тях. Мечтаех си някой ден и аз да имам такъв живот. Да пътувам, да ходя по репетиции и участия. Когато бях съвсем малка, баща ми замина за Америка, за да изкара парички и да си купим апартамент. Когато се върна, той ми донесе много дискове на любимите си изпълнители, които бързо се превърнаха и в мои такива. По цял ден слушах Whitney Houston, Mariah Carey, Destiny’s Child, Backstreet Boys и още много други и въпреки че не разбирах английски, знаех всяка песен. Събуждах се и си лягах с музика. Пеех по цял ден и усещах, че това ме правеше истински щастлива. Родителите ми са ми казвали, че съм пеела навсякъде, даже и в автобуса, пътувайки към детската градина. Просто винаги е било в мен. В момента работя над първия си албум, който е изцяло написан и аранжиран от мен и продуциран от моя съпруг. Надявам се да бъде готов до средата на 2023 г., но просто зависи как ще смогнем с всичко – #mumlife.

ТЯЛОТО СЛЕД ПОЯВАТА НА БЕБЕТО - ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА

Първите няколко дни/седмици след бременността със сигурност беше много странно. Моят корем доста порастна, особено последните няколко седмици преди да родя и се чудех как това ще се отрази на кожата ми след появата на бебето. Истината е, че, когато малката се появи на бял свят, коремчето ми изглеждаше като една увиснала торба. Странно беше, но и някак забавно. На моменти леко се притеснявах щеше ли да остане така, защото никъде в социалните мрежи не можех да намеря някой да е говорил по тази тема и да е споделил честно през какво е минал. С порастването на малката принцеса моят корем постепено се прибираше. Алея вече е на 7 месеца и бих казала, че коремът ми е почти както преди. В интерес на истината от цялата бременост и раждането основно коремът и гърдите (които станаха огромни, поне за моите стандарти, тъй като никога не съм имала големи такива) се промениха + няколко допълнителни килца. Смятам, че е важно да се научим да обичаме телата си и етапите, през които преминават, нормално е да има промени, но те са красиви и естествени.

Сестра ми е моят най-близък човек. Ние сме като близначки, в такъв смисъл, че наистина се усещаме една друга толкова много, че в повечето случаи няма нужда да казваме какво ни притеснява или какво си мислим, защото вече знаем отговорa. Тя ми е огромна oпора. В момента не живеем много близко и затова се виждаме няколко пъти в месеца, но пък се чуваме постояннo. Много си приличаме, разбира се, има и някои особености, които са различни, но те не са твърде сериозен брой. Благодарна съм, че тя е моята сестра.

КАКЪВ Е ТВОЯТ СЪВЕТ КЪМ ДАМИТЕ, КОИТО МЕЧТАЯТ ДА СЕ РАЗВИВАТ ПРОФЕСИОНАЛНО, ДА ПОКОРЯВАТ ВЪРХОВЕ, НО НЕ ПРАВЯТ КРАЧКАТА ЗАРАДИ ВЪЗРАСТ, АНГАЖИМЕНТ С ДЕЦАТА, ПЛАНОВЕ ЗА БРЕМЕННОСТ, ЛИПСА НА ФИНАНСИ...

Моят съвет към дамите е да не се страхуват да мечтаят и да искат повече. Да не се влияят от мнението и мислите на другите. Също така да не се сравняват, колкото и е да е трудно. Защото всеки има своя път и правилното време за всеки е различно. Моят съвет е да вземете лист хартия и да си напишете всяка една своя мечта. Това е първата крачка! Остава само да повярвате в написаното, да си направите план и да постигнете всичко. Няма невъзможни неща.