II част – от 7 до 12 месеца

7–9-и месец

На 7 мес. децата вече са стабилни в седежа, пълзенето като ново умение е приоритет, опитват и да се изправят самостоятелно.

Развива се и фината моторика (хващане с пръсти). Предметите в пространството се хващат целенасочено, най-често се насочват към устата. Гукането прераства в т.нар. лепетна реч. Бебетата много обичат да слушат гласа си. Уменията, натрупани в контакта с майката, се използват и в контакта с околните непознати, към които обаче най-често първоначално се подхожда по-плахо, докато се установи доверителна връзка.

Благодарение на новите си двигателни умения бебето се превръща в изследовател. Обогатява се играта. Изпробвайки границите, бебетата обичат да хвърлят играчки и след това да им се връщат обратно. Освен забавна, тази игра е и полезна, тъй като развива абстрактното мислене на малкото дете и му помага да осъзнае, че когато спреш да виждаш нещо (вкл. и мама), то не спира да съществува. Освен това по този начин то добре разбира способността си да инициира търсен контакт.

Развиват се мисловният процес и оперативната памет. Бебетата активно подражават на значимите възрастни във възпроизвеждането на звуци и движения.

10–12-и месец

В този период някои деца прохождат – понякога спонтанно сами или пък с помощта на възрастен. Речта се обогатява, като става все по-диференцирана. Най-често детето вече има набор от няколко думи, с които то заявява основните си нужди или чувства. Децата вече значително по-добре разчитат и чуждите послания – както вербалните, така и невербалните, емоционалните. Започва процесът на отделяне от майката, детето търси своята автономност в опити да прави различни неща само. В този процес продължава да е важна подкрепящата роля на възрастния, който да дава нужното пространство, но и обич и емоционална близост.

Активно се развива въображението на детето. Играта става все по-богата, разнообразна и осмислена – нареждат се кубчета и други игри, които развиват мисленето и творческия процес. Много е важна играта заедно, в която, от една страна, затвърждаваме подкрепящата си роля, но от друга – и насочваме детето към определени дейности.

Играта вече се превръща в целенасочен процес на комуникация: аз-ти-играчката. Третият в контакта се превръща в инструмент за привличане на внимание и това е и в основата на ранното деструктивно детско поведение – хвърляне, чупене, удряне на дете на площадката.

Налице е един логичен мисловен процес АКО...-> ТО...
Това се наблюдава в контакта както с хората, така и с предметите.

Обогатява се емоционалният регистър. Детето успява не само да заявява своите, но и да разпознава чуждите емоции както в поведението, така и в речта. Това подтиква към първите опити за емоционален резонанс и отреагиране, емоционална подкрепа от страна на детето. За тази цел е необходимо, разбира се, то да има подобен психологичен опит.

Прочетете още: Нервно-психично развирие на детето от 0 до 6 месеца

Интензивността и характерът на контакта с детето обуславят неговите първи модели за социална комуникация.

За да се насърчава интелектуалната активност на детето, необходимо е да му се предоставя богат набор от материали – цветове, приятни звуци, тактилни усещания, играчки, цветни книжки, дори вече детски пастели и други материали, насърчаващи възприято-представната сфера и активността.

Съвети за родителите:

Преминаването от седеж към пълзене е важно за развиването на мускулите на гърба, ръцете, раменете, врата. Полезни са и упражненията с кръстосани движения – ляв крак с дясна ръка, десен крак с лява ръка.

Прочетете още: Кърмене и захранване

Въпреки голямото желание на родителите, не трябва да се форсира процесът седене-пълзене-прохождане. Това може да доведе до повече поражения, отколкото ползи. Детето показва само кога е готово за следващия етап, родителят само подкрепя и помага при нужда.

Гледайте: Лекция на тема "Захранване, водено от бебето"

Насърчават се фината моторика, оперативното мислене с различни стимулни материали, тактилни, цветни топки, дървени пъзели, кубчета, пъзели тип матрьошка, цветни шалчета, книжки, материали за рисуване.

Отделянето се подпомага с много игри заедно, в които детето да се насърчава и оставя да действа само, както и в други ежедневни дейности – държане на шише, лъжичка.

 

Текст: Кремена Стоянова, психолог

ПРОЧЕТИ ОЩЕ