Тук баничка, там пица, а на съседния ъгъл мирише на дюнер… Изкушенията на уличните търговци на храна са много – особено за бъдещите майки. Не е лесно да спазвате правилата на здравословното хранене и да приготвяте ястията си точно така, както съветват диетолозите. Защо обаче трябва да го правите и как менюто през 9-те месеца може да се отрази върху здравето на бебето ви в бъдеще? Проф. Божидар Попов, председател на Българското научно дружество по хранене и диететика, отговаря на тези въпроси.
Как Господ ни дари с тризнаци и той ги опази до финала
Нутригенетика и нутригеномика
Едни от най-новите направления в науката за храненето са нутригенетиката и нутригеномиката. Имената им звучат екзотично и непознато. Те са важни преди всичко за бъдещите майки. Нутригеномиката е наука, която изучава влиянието на храните върху гените и предразположението към развитие на социално значимите болести като диабет, сърдечно-съдови заболявания, остеопороза, дори рак. Вече има доказателства, че чрез специфична диета през бременността и дори преди зачеването жената може така да пренареди гените на своето дете, че в бъдеще то да е защитено и да не се разболява от едни от най-опасните болести на съвремието.
Анимация представя как се променя бебето в утробата
Учените, които се занимават с нутригенетика пък, изследват начина, по който всеки човек преработва храната в зависимост от своя генетичен профил. „Всеки има уникален метаболизъм, така както има уникални пръстови отпечатъци. Ето защо, ако 100 души изядат едно яйце, организмът им ще го преработи по различен начин – в зависимост от индивидуалния метаболизъм на всеки”, разяснява проф. Попов. Проучванията са правени, както в Европа, така и в Азия, Африка и Северна Америка. По този начин се изключват генетичните особености на расите, които имат и различни модели на хранене.
Новости в храненето
Вече има категорични доказателства, че храненето през бременността определя здравето на детето в зряла възраст. Генетичният код на бебето се формира точно през 9-те месеца. Ако бременната похапва повече пици и банички, тлъсти меса, пържени и панирани храни, много вероятно е, като порасне, детето й да страда от затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, остеопороза, рак на гърдата, на простатата, на яйчниците, дори шизофрения.
„Храненото на жената е изключително важно. Вече е доказано, че ако през пубертета момичето е имало някакво хранително разстройство, спазвало е строги диети, не е доставяло на организма си всички необходими хранителни вещества, менюто му е било небалансирано, това може да повлияе негативно върху здравето на бъдещото му бебе”, обяснява проф. Попов.
Гестационна седмица - развитие на бебето, изчисляване на термина, съвети за раждането
Знае се също така, че деца, родени с поднормено тегло, са много по-склонни да развият сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2, отколкото родените с нормални килограми. Същият е рискът и за деца, появили се на бял свят с ниско тегло, които в кърмаческия период не могат да наваксат. Други проучвания показват, че дори детето да е родено с по-ниско тегло, ако то наддава добре през първата година, няма опасност от сърдечно-съдови заболявания, като порасне.
Правилната диета
Погрешно е схващането бъдещата майка да се храни за двама. „През първите три месеца тя трябва да увеличи приема на калории само със 100, през вторите три месеца – с 200–250, а през последните три месеца – с 500 калории”, съветва специалистът.
Млякото и млечните продукти са много важни през бременността. Бъдещата майка задължително трябва да включва в менюто си кисело и прясно мляко, сирене, кашкавал. Те доставят на организма полезни белтъци, калций, магнезий и фосфор.
Подпомагат формирането на костната система на бебето. Важно е да се консумират и нетлъсто месо, риба и яйца, които са източник на животински белтък и не са много калорични. В менюто на бременната трябва да преобладават плодовете и зеленчуците. Те са основният източник на витамини. Едни от най-нужните са витамините С, А, Е, D, B12, както и B 9 (фолиева киселина). Те помагат за правилното развитие на плода в утробата и предпазват от появата на някои малформации. Препоръчителни са и пълнозърнестите храни, тъй като съдържат фибри и помагат за профилактика на констипацията, която е много честа през бременността. „Бременната трябва да избягва консумацията на тестени продукти, тъй като те товарят организма й с много калории, а не са полезни. Не бива да прекалява с пържените и панираните храни, захарните изделия, безалкохолните напитки и тлъстите меса. Те доставят наситени мастни киселини, които са вредни за организма”, съветва проф. Попов. Важно също така е в началото на бременността жената да се храни 4 пъти дневно, а след 4-ия месец – поне 5 пъти на ден, като прави 2 малки закуски. Правилото на диетичното хранене е: по малко и начесто.
СИЛВЕНА РОУ: Предлагайте на децата разнообразие, бягайте от скуката
„За жалост много жени пренебрегват двигателната активност, особено в края на бременността. Така те не могат да изгорят калориите от поетото количество храна, защото не се движат. Обездвижването и качването на повече килограми са много опасни. Важно е бременната да не се лишава от любимите си храни, но и да не прекалява. 9-те месеца са период, в който тя трябва да мисли за здравето на бъдещото си бебе и как нейното поведение ще му се отрази”, казва проф. Попов.
Поглед в бъдещето
Разшифроването на генетичния код на човека е бавно и скъпо изследване. Засега учените го прилагат само за да разберат защо определена група хора са по-предразположени към диабет или рак. Оказва се, че има някои гени, които са причина някои хора да са по-податливи на дадени заболявания. В бъдеще ще се разшифрова генетичният код на всеки индивид. Така най-вероятно ще се направи класификация на хората по близки генотипи. След време специалистите ще са наясно кои диети или лекарства ще действат най-бързо на хората от групата с определен генотип и при кои няма да има никакъв резултат.
Мая Ковачева
