СИЛВЕНА РОУ: Предлагайте на децата разнообразие, бягайте от скуката

Прости и цветни рецепти, енергизиращи, изпълнени с основни витамини, протеини и фибри, които ще позволяват на вашето мъниче да стане умно и силно дете, са събрани в новата книга на шеф-готвач Силвена Роу - „Моята кухня. Гурме бебе“. Известната водеща на „Моето звездно парти“ по Би Ти Ви ще представи новата си книга, посветена на най-малките, на 30 април, събота от 11:00 до 13:00 часа в Сердика Център, голямата Ротонда, където са поканени всички майки и малките им съкровища. Книгата е написана под редакцията на д-р Радка Масларска – началник отделение по Неонатология в болница „Токуда“. В нея Силвена Роу предлага най-доброто от своя над 36-годишен опит в хранително-вкусовата промишленост като шеф-готвач, разработчик на храни за големи хранителни вериги и като баба на нейната първа внучка Изелла.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Специално за „9 месеца“ шеф Роу споделя съвети и трикове как да насърчим децата ни да се хранят здравословно и с наслада.

За мен е важно, че книгата е изцяло насочена към захранване на малките ни съкровища, защото те ще стъпят върху навиците, които им създадем от най-рано. Тези навици са предпоставка за здравословен живот или обратното. Идеята е да ги захраним от много рано с вкусна, питателна, здравословна храна. Провокирах се и от факта, че от 90-те години в България не е имало никакви публикации затова как да се захранват малки дечица и бебета, а те растат най-интензивно в периода между 6 и 12 месеца – това е моментът, в който трябва да създадете най-добрите и пълноценни хранителни навици чрез въвеждане на разнообразни храни, с вълнуващи и наситени вкусове, текстури и цветове. Ако пропуснете тези решаващи няколко месеца след раждането на вашето бебе, това може да се окаже предпоставка да имате злоядо дете в бъдеще.

Рецептите в книгата не са само за бебета или малки дечица, а за цялото семейство. Според една от най-модерните тенденции за захранване на детето е, че храната, която то яде, е храна за цялото семейство. Отминаха времената, в които майката и бащата набиваха пържолки и кебабчета, докато детето яде пюренца. Не казвам, че родителите трябва да ядат пюре, но истината е, че е препоръчително, когато детето е вече на една, две, три, четири, пет и т.н годинки да се яде една и съща храна от цялото семейство. За мен най-неустоимите рецепти са тези, които са базирани изцяло на растителна основа. Разбира се, в книгата има и рецепти с месо и други храни, богати на протеини.

Много е важно храната винаги да е приготвена почти изцяло на растителна основа. Ако ще се предлага протеин, той на всяка цена да е от източник, който е изцяло проверен от вас. Нека да знаете откъде е пилето ви, откъде е парчето телешко месо. Не е полезно да предлагате на малкото същество храна с хормони и антибиотици. Добре е също да ядете по едно и също време с вашето дете, а не да нахраните детето, пък после вие да седнете да си ядете. Другият ми съвет е – нека детето само да се храни, знам, че ще стане поразия, ще има храна в косите, на пода и по дрехите, но пък така детето се запознава с текстурите, с вкуса и с интересната форма на храната. Това за него е преживяване и е хубаво да го усети. За да се случи това, бебето трябва да може да седи самостоятелно и да държи главичката си стабилно.

Така е, посвещавам книгата на нея, защото много се въодушевих, когато видях начинa, по който родителите ѝ я захранват, и това, че тя свиква с хубавата, вкусна храна, с правилния начин на хранене. Любимите вкусотии на моята Изелла са храните на растителна основа. Много обича да ѝ правя смесица от сладък картоф с авокадо. Необичайно е, но е много полезно.

Важно е да оставим придирчивото дете да се движи с неговото темпо, както и да се насърчи изследването на храната без страх. Да се избегнат борбите за власт и подкупите, споровете около ястията и храненето. Най-добре още е от ранна възраст децата да се включат в целия процес на избор на храни. Да работим върху това те да разширят вкусовите усещания на небцето, последователно да се вкарват нови храни. Всичко това трябва да се направи бавно, но славно, а не прекалено рано, за да не се получи претоварване. Да сервираме новата храна не наведнъж, а заедно с храна, която е вече позната и любима. Ако детето обича кюфтенца в доматен сос, можем да добавим малко броколи в чинията или да въведем аспержи и да ги съчетаем например със спагети болонезе. Може и първият път детето да не опита храната, която сте му предложили, но като я види в чинията на масата, ще сте с една крачка по-близо до това, че може да я опита. Нека има малко храна в чинията, да не прекаляваме, нека детето да може да докосва храната, нека да може да я опита. За всички деца, не само за придирчивите, е добре да ги включим във всичко, което правим. Малкото дете е по-склонно да опита храна, ако е участвало в отглеждането ѝ или в избора и приготвянето. Тук говорим за 2-3 годишни деца, които можем да включваме в пазаруването и в готвенето. Можем да ги заведем на фермерски пазар, за да гледат пресните, цветни зеленчуци и плодове, които изглеждат интересно, както и до хранителния магазин, за да разширим диапазона на храните в неговото въображение.

Усещането на вкус на бебето започва да се развива още в утробата. До 9-и месец от бременността устата и езикът на бебето са се оформили, заедно с първите малки вкусови рецептори. То усеща аромата на храната, която ние ядем през амниотичната течност, която го заобикаля в утробата, поглъща я и изплюва, което помага за развитието на белите дробове, на храносмилателната система. Това, което ние хапваме и пием, минава през кръвта ни и се оказва в околоплодната течност и така нашето бебе вкусва и получава за първи път усещането за различни вкусове. След раждането новите вкусови рецептори на бебето са много чувствителни. То може да разпознае сладки и кисели вкусове и естествено предпочита сладко, защото кърмата е сладка. Неслучайно бебето може и да различи по миризмата кърмата на друга родилка от тази на своята майка. Захранвайки го със зеленчуци – най-напред с тиква, картоф и пащърнак, тъй като са по-щадящи, а след това и със зеле, зелен фасул, грах, кейл, червено цвекло, броколи, брюкселско зеле, спанак, тиквички, карфиол и аспержи, вие разширявате вкусовите възприятия, които се формират в най-ранна детска възраст. Тези богати на сяра, с леко горчив вкус, храни към менюто, вие си гарантирате, че детето няма да се пристрасти към сладките неща. Те могат да бъдат поднесени както под формата на пюре за бебетата, така и нарязани на лентички за хранене с ръце от по-големите деца.

Просото е чудесно зърно, защото не съдържа глутен, богато е на витамини В и Е и е с високо съдържание на желязо. Изключително питателно е, лесно смилаемо и лесно за приготвяне. То се счита за една от храните с най-малко алергени. Наподобява много на ечемика по размер и по форма, но е с високо съдържание на фибри. Смята се за супер храна, а знаете, че аз съм голям почитател на супер храните. С такива са захранени и нашите прадеди. След като го сварите, може да го добавите към зеленчуково или плодово пюре, за да го уплътните и да обогатите вкуса. На възраст от 9 до 12 месеца можем да включим вареното просо в храни за пръстчета като бургерчета, малки банички, енергийни топчета, малки кюфтенца или палачинки. От 12 до 24 месеца вече може просто да се сервира варено в пикантни сосове, яхнии, с манджи, вместо ориз, каквито правите за цялото семейство.

Дефицитът на желязо може да повлия зле на развитието и поведението на децата, затова е важно да го включим в храните им всеки ден и то съвсем съзнателно. Не можем да оставим тази отговорност на кухни или на детски градини. Необходимо е ние самите като майки да сме запознати и да знаем какво трябва да се включи в една балансирана диета. Да не говорим, че при недоносените бебета и тези, които са хранени с адаптирано мляко, дефицитът на желязо е по-голям. Малките деца на възраст от 1 до 3 години се нуждаят от 7 милиграма желязо на ден, а деца от 4 до 8 години се нуждаят от 10 милиграма желязо на ден. Нека да дам пример - в едно яйце има 1,4 милиграма желязо, в една филия пълнозърнест хляб има 0,7 милиграма желязо, в една порция овесена каша за кърмачета има около 5 милиграма, половин чаша леща съдържа 3 милиграма желязо. С една дума нека видим кои са любимите храни на детето, за да може да прибавим всекидневен източник на желязо. Ядковите масла са много богати на желязо, но нека да сме сигурни първо, че детето ни няма алергии към ядки. Динята също – в една чаша диня има 0,4 милиграма желязо.

За по-добро усвояване на желязо от организма препоръчвам комбинирането на богати на този микроелемент храни с такива, които са богати на витамин С. Комбинирайте в едно ястие богати на желязо храни от животински произход с храни от растителен произход. Термичната обработка на храните също освобождава микроелемента в продуктите. Избягвайте млечните продукти по време или след консумация на храни, богати на желязо. Освен червено месо, риба и пилешко, не забравяйте растителните източници – коприва, спанак, кейл, карфиол, както и боб, леща и нахут, лещата, тофуто, овесената каша. Най-вече бих се концентрирала върху комбинация от чудесни тъмнолистни зеленчуци с висококачествен протеин, който е от свободно пасящи животни.

Привърженик съм на теорията, че трябва да захранваме децата си с храни, с които сме били захранвани ние и нашите прадеди. В същото време има много нови и интересни супер храни, които навлязоха в живота ни – като авокадо, бразилски орех, папая, манго и други екзотични плодове. Е, защо да не ги дадем на децата да ги опитат, защо да не им дадем от тези витамини? Между другото аспержи е имало в България през 30-40-те години. Били сме един от най-големите производители на аспержи. Така че и нашите прадеди са хапвали от този прекрасен зеленчук. Имало е също и кейл и спанак. Разбира се винаги давам заместители – ако нямат манго, казвам да използват праскова. И все пак хората опитват нови кухни, нека да разширим небцата и вкусовите рецептори на нашите деца. Нека да им дадем възможно най-голям избор на храни. Не е задължително да ги храним с маракуя, с драконов плод или авокадо, но е полезно. Наше задължение е да предложим възможно най-богатата палитра от интересни национални и интернационални продукти.

Най-важното нещо е да има разнообразие, да не им става скучно. Не всеки ден да се дава попара, не всеки ден да се дава пържено кюфте или кебабче. Добре е да им се предлагат много, много растителни храни, повече зеленчуци, отколкото плодове, защото плодовете съдържат фруктоза. Не да го насилваме да яде, а то да си избере. От 10 храни все една ще му хареса, да не говорим, че на много деца и десетте ще им харесат. Така че предлагайте разнообразие, за да хапват с наслада, да растат здрави, умни и силни.