Острите инфекции на горните дихателни пътища са сред най-честите заболявания в бебешката и ранната детска възраст. Според специалистите всеки мъник боледува от остри респираторни заболявания средно по 6–8 пъти годишно. Около 98% от тези инфекции са причинени от вируси и само при 2% – от бактерии.


„Тъй като лигавицата, покриваща синусните кухини, е непосредствено продължение на носната лигавица, всяко остро респираторно заболяване може да доведе до възпалителни промени в синусите", обяснява д-р Ивета Иванова, УНГ специалист.

Синузитът при децата най-често възниква като усложнение на острия ринит (хрема). Симптомите на възпаление на синусните кухини при малчуганите варират в зависимост от възрастта на детето.

КАКВИ ГРЕШКИ ДОПУСКАТ РОДИТЕЛИТЕ, КОГАТО ДЕТЕТО ЗАСПИ

Тъй като челните синуси не се развиват преди 6–7-ата година, а стават податливи на инфекции едва в тийнейджърска възраст, оплакванията на детето от главоболие са много редки и обичайно не са показател за синузит. Обикновено заболяването започва с продължителна суха кашлица, повишена температура, затруднено дишане, болки в зъбите и ушите, водниста секреция, а понякога и кървене от носа. При някои деца синузитът се проявява и с промени в гласа, събиране на слузни секрети в устната кухина, болка в горната част на стомаха, последвана от повръщане (причинено от увеличеното количество секрети в стомаха), подпухнали очи, раздразнителност и отпадналост. Характерно за заболяването при децата е, че изключително рядко се наблюдава изолирано възпаление само на един синус. Носното дишане е затруднено и малчуганите хъркат или спят с отворена уста. 4–5 дни след появата на първите симптоми повишената температура спада, носната секреция се сгъстява и намалява, докато запушването на носа и кашлицата могат да продължат и през следващите 2–3 седмици.

КОГАТО ДЕТЕТО Е БОЛНО - КАКВО НЕ БИВА ДА ПРАВЯТ МАМА И ТАТИ

При някои деца синузитът не започва остро, а още от началото протича с продължителна субфебрилна температура (37 °С) и гъст гноевиден секрет от носа, който се стича назад и причинява влажна кашлица. В тези случаи рискът от забавяне на диагнозата и хронифициране на синузита е повишен.
„Колкото по-малко е детето, толкова по-неспецифична е клиничната картина на заболяването и затова диагнозата трябва да се постави от специалист по детска оториноларингология", казва д-р Иванова.
Предпочитан и безопасен метод за диагностика на заболяването при децата са предната и задната риноскопия при които лекарят може да огледа състоянието на лигавицата. Въпреки това като най-точен и достъпен метод се приема рентгенографията. За да се избегне облъчването на мъника,тя се прави само в краен случай. Най-изчерпателна информация за състоянието на лигавицата в синусните кухини може да се получи чрез компютърна томография. Това изследване обаче е скъпо и все още не е приложимо като рутинен диагностичен метод у нас. По преценка на лекаря може да се направи и микробиологично изследване на носен секрет.
„Лечението на синузита много зависи от причинителя. Ако възпалението е причинено от вирус, може да премине от само себе си, без да се налага специално лечение", обяснява специалистката. За понижаване на температурата и облекчаване на симптомите могат да се прилагат антипиретични средства. За кърмачетата и малките деца са подходящи течните лекарствени форми, които се приемат по-лесно, имат приятен вкус и добра поносимост от организма. Ако причинителят обаче е бактериален, се предписват антибиотици. За да се намали рискът от рецидив на бактериалната инфекция, желателно е лечението да продължи поне седмица след изчезването на симптомите. Острият синузит се повлиява добре от топлина. Поставянето на топли кърпи върху лицето и челото подобрява кръвоснабдяването в областта на синусите и подпомага дренирането на секрета.
Ако острият синузит не се лекува правилно, съществува риск от настъпване на усложнения като възпаления на околоочните тъкани, на вътрешното и средното ухо, както и заболявания на горната зъбна редица. Макар и по-рядко, нелекуването на синусните възпаления може да доведе и до по-тежки усложнения като менингит или енцефалит. Съществува риск и от хронифициране на заболяването и обостряне на симптомите при всяко по-рязко застудяване на времето или при остра простуда.
 

Защо мъниците боледуват по-често?
Синусите представляват 4 двойки влажни кухини, разположени в основата на челото (зад носните кухини), зад скулите, между очите и в центъра на черепа, точно под хипофизната жлеза.
„Една от основните причини за по-честите риносинуити при бебетата и малките деца е, че черепът им все още не е морфологично и анатомично развит", обяснява д-р Иванова. При новородените са развити само клетките на предните синуси, намиращи се между очите, а максиларните (в областта на скулите) представляват хоризонтални цепнатини, които се развиват постепенно. Останалите синусни кухини се оформят окончателно до 15-годишната възраст.  
„Лигавицата, която покрива синусите при малките деца, е по-дебела и е склонна към оточни реакции. Дори при една банална хрема отокът може да запуши естествените отвори на синусите към носната кухина, да причини задържане на събралия се в тях секрет и да доведе до възпаление, познато като синузит", допълва лекарката. Този проблем е най-чест при кърмачетата, при които правилното дрениране на синусите е затруднено допълнително от предимно легналата им поза. Алергичните реакции в ранната детска възраст също са сред честите виновници за възпаление на синусите. Под въздействието на алергени секретите, отделяни от лигавицата на носа, стават по-плътни и се превръщат в идеална среда за развитие на вируси и бактерии, които могат да стигат и до синусните кухини. Друг фактор, специфичен за кърмаческата възраст, който обуславя появата на синузит, е гастроезофагеалният рефлукс.

Даниела Добрева-Димитрова

ПРОЧЕТИ ОЩЕ