При много малки деца се наблюдават някои действия, които те са затвърдили като упорит навик. Обикновено той се възприема неодобрително от родителите и някои от тях полагат всякакви усилия да го изкоренят. Най-разпространеното занимание е смученето на пръста. Оказва се, че дори в утробата на майката плодът вече се упражнява по този начин за предстоящия важен физиологичен механизъм – приемането на кърма. Така че в основата на навика е вроден рефлекс – сукателният. И тъй като устата е източник на приятни усещания, налице е лесен начин бебето и едно-двегодишните деца да си помагат сами чрез смученето на пръстчето. А причините, поради които се налага да си помагат, са най-различни – глад, превъзбуда, умора, желание за сън или пък отегчение. На детето му липсват стимули да задоволи нуждата си от все нови и нови впечатления, да опознае света около себе си. Не само това – може би то не получава крайно необходимото му емоционално внимание и физическа близост от майка си, оставено е само на себе си...


Смученето на пръста като средство за утешение се смята за нормално явление през първите 1–2 години, дори според някои психолози – до 3-годишна възраст. Обикновено то се изживява без особени драми. Ако обаче е много силно изразено и трае дори до 5–6-годишна възраст, тогава този навик води до редица негативни последици.

КЪРМЕНЕ И ЗАХРАНВАНЕ

  • Постепенно се деформират небцето и зъбите. Забавя се порастването на предните зъби, променя се захапката.
  • Възможно е по-лесно да прониква инфекция в устната кухина, а оттам – в ухото.
  • Изкривява се правилният ход на речевото развитие, защото деформациите в устата нарушават произношението на много звуци.
  • В случаите, когато детето изцяло е погълнато от това занимание, то почти не се интересува от нищо друго – не изпитва нужда от контакти с деца, не го вълнуват играчки, игри.
  • Вече почти ученик, то става обект на присмех от връстниците си.
    Преодоляването на лошия навик не бива да се извършва чрез насилствени мерки и категорични забрани. Особено погрешно е пръстът да се изважда от устата на детето! Отвикването от навика настъпва постепенно. Препоръчва се устата на детето да се ангажира с приятни занимания – водете с него разговори, пейте песнички, давайте му да пие от сламка, нека се учи да свири на несложни музикални инструменти. Хвалете го по-често, напомняйте му, че вече е голямо – а кой познат и любим батко или кака си смуче пръста? Поотрасналите деца лесно се засрамват, когато усетят, че са обект на насмешка от свои връстници. Допълнителна подкрепа на родителската тактика може да окаже и домашният лекар, който авторитетно да обясни вредата за зъбките. По мои впечатления 4–5-годишните деца умеят успешно да преборват например желанието си да им купуват лакомства със съмнителна полза, например, ако са изслушали убедителни обяснения. Въздействието на словото при децата на тази възраст вече е достатъчно ефективно. Задължителни в упоритите случаи са консултациите с детски стоматолог.

    Понякога е възможно, ако детето е в стрес – нещо го е уплашило и разстроило, постъпило е в болница, почувствало се е пренебрегнато, отново да прибегне до изпитаното средство, до своя верен “утешител” – пръстчето.
    Гризането на ноктите също е навик, който често се среща. За съжаление и при по-големи деца, дори при възрастни. Негативните последствия и от него са доста.
  • Кожичката около ноктите се инфектира, зачервява се и се разранява.
  • Пръстите се деформират.
  • Този навик предизвиква неприятни чувства, дори отвращение у околните.
    Обикновено причината е необходимостта детето да намери отдушник на голямото си напрежение, когато е изправено пред някакъв проблем – претоварено е, подложено е на силен емоционален стрес, живее в конфликтна среда, налагат му се всякакви забрани и непосилни изисквания. По-често навикът се наблюдава у свръхчувствителни, склонни към повишена тревожност деца.
    Как да подходите? Ако детето ви е по-малко, старайте се ненатрапчиво да включвате ръцете му в различни увлекателни дейности – рисуване, сглобяване, конструиране. Забавлявайте се заедно. Словесните укори водят до обратния ефект – то ще започне да гризе ноктите си скришом. Особено вредно е да се стремите нарочно да засрамвате детето пред външни хора – деца или възрастни. Проявете такт – успее ли да издържи определен период без подобна проява, изразете своето задоволство, че вече е пораснало, непрекъснато го хвалете, понякога и го награждавайте.
    При някои момиченца, които обичат да подражават на майчините усилия за разкрасяване, би могло да свърши работа лакирането на ноктите с безцветен лак. Така вроденият женски усет да е привлекателно би попречил на малката госпожица да унищожи красивите си нокти.
    Много родители прибягват и до други, но не винаги със сигурен ефект средства – слагат ръкавица, намазват пръстите с лютив пипер, поставят специален медикамент. Голяма е вероятността тези методи да не отстранят, дори да засилят още повече вътрешното напрежение у детето, защото основната причина – психичният дискомфорт – не е отстранена.
    Клатене на главата и на тялото често се среща след 8-ия месец. Детето върти главичка наляво-надясно, люлее тялото си – седящо, изправено или на “четири крака”. При някои деца това е своеобразен ритуал, който предшества заспиването, особено когато детето е било емоционално превъзбудено. Тези действия, а в още по-драстичен вид – главата се удря в стена, в преградата на креватчето, често се срещат в социални заведения, при по-дълъг престой в леглото. Поради изолация, обездвижване, липса на достатъчно емоционални грижи и разнообразни познавателни стимули децата в тези домове по свой начин си доставят някакви силни усещания и задоволяват нормалната за възрастта им нужда от двигателна активност.
    Има някои подходящи занимания, чрез които детето може да задоволи потребността си от ритъмна стимулация и да се отвлече от тези смущаващи действия – въртенето на главата и клатенето на тялото. Главната им особеност е, че те имат ритъмна характеристика.
  • Люлеене. Ако още е бебе – на ръце, по-голямото дете – на конче, на люлка.
  • Игра на топка (удряне, подхвърляне).
  • Удари върху барабанче.
  • Двигателни игри, наподобяващи танц – с ритмично поклащане, пляскане с ръце, под съответна музика.
  • Пускане на метроном.
  • Много важно е да поставяте детето да спи, когато доловите признаци, подсказващи, че то е готово за това – трие очи, прозява се, хленчи. По-ранното отправяне в леглото, без да му се спи, го предразполага към всички изброени релаксиращи навици.
  • Опитайте се да установите с какво вашият подход и домашната атмосфера поддържат психично напрежение у малкото дете, постарайте се да реагирате с повече разбиране и търпение. Не прехвърляйте отговорността за изживяването на лошия навик единствено върху малчугана, като го заставяте да даде “честна дума”, че повече няма да прави така. Особено важно е да не забравяте, че когато вие сте разтревожени, напрегнати и нервни, детето ви незабавно го усеща и се настройва като вас. Точно тогава то изпитва нужда да намери отдушник и спасителен “вентил” в любимия навик.

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ