Здравейте! Вдъхновена от всички прочетени истории, бих желала да разкажа и нашата.
Аз съм на 27 години, вече горда мама на прекрасна дъщеря, но преди това….
Със съпруга ми решихме да имаме детенце, но не се получаваше (имам инсулинова резистентност и поликистоза), следователно цикъл нямах. Приемах хапчета с прогестерон всеки месец, за да ми идва. След 8 месеца чудото се случи, но радостта беше кратка - 3 дни, след като разбрах, получих зацапване и последва лежане в болница за задържане. Това се случи 4 пъти в рамките на 1 месец - изписваха ме и се връщах отново след 1 ден с по - тежък кръвоизлив от предния. Е, не завърши добре, загубихме бебчето.
Последва смяна на гинеколог, купища изследвания, установи се Тромбофилия, Хипотиреоидизъм, както и инфекции в матката. Излекувахме инфекциите, но проблема с цикъла все още беше налице. Срещнахме се с репродуктивен специалист. Обсъждахме инсеминация, но при подготовката за изследванията се оказа, че кръвнияt ми резултат за прекарана Хламидия е положителен и той ни съобщи, че опцията инсеминация отпада и ни насочва към инвитро. Шок! Ама как така инвитро?!
В очакване на четвърто бебе на 47 години
Започнах да се настройвам психически, дадох си малко време и започнах да събирам документите за да ги пуснем към ЦАР. Тъй като трябваше да ми идва цикъла и следователно да спирам отново прогестерона (всеки месец преди да го спра правех тест), след година и 3 месеца опити, си направих тест и докато се обърна се появиха 2 черти. Пореден шок! Ами сега?! Ако стане като предния път?!
Очакваме вашите писма на имейл [email protected] или на лично съобщение във Фейсбук страницата ни.
Започнах инжекции НМХ, имах влошен кръвоток към матката, но въпреки това всичко вървеше добре, докато в 16та седмица не се установи скъсяване на шийката и последва серклаж. Времето си минаваше, аз си почивах, въпреки че докторът не ми беше забранил движението, аз не смеех да стана.
Михаил, който се роди 740 г, а днес празнува първи рожден ден
И така, в средата на май месец, точно 2 години след загубата на бебчето ни, се роди нашата дъщеря, благодарение на грижите на др. Иван Вецев и екипа на ll САГБАЛ Шейново. Думите не стигат да изразя дори 1/10 от благодарността и респекта, които изпитваме със семейството ми към доктор Вецев.
Вярвайте и не спирайте да се борите, защото мечтите се сбъдват макар и с помощ.
Историята е част от рубриката ПИСМО В БУТИЛКА
ПРОЧЕТИ ОЩЕ
- Най-трудните 9 месеца и най-голямата награда – Анастасия
- Момче в пети клас спечели бронзов медал от математическо състезание в Южна Корея
- Когато всички около теб имат две деца, а ти се бориш да родиш поне едно
- Момченцето, ударено от мълния, е изведено от реанимация
- Какви са последствията от болката при недоносените бебета
- Как една жена спаси бебето си, без да знае, че е бременна