Когато всички около теб имат две деца, а ти се бориш да родиш поне едно

Тези силни думи от пациентите ни, чуваме често още по телефона за записване на първичен преглед. Ние познаваме болката в сърцата им, съпричастни сме и именно за това, целият ни екип работи с обща цел - да следваме мечтите на семействата, които ни се доверяват!

"Здравейте, пише ви един от най-щастливите хора на света, а именно майката на едно дългоочаквано дете! Ние сме семейство от десет години, като първата си бременност загубих в навечерието на сватбеният ни ден. Беше планирано бебе, уви, плановете на съдбата не бяха същите за нас. Отне ни близо две години да приемем загубата и да решим отново да опитваме. Три месеца по-късно, отново бременността беше факт, за кратко. В 9г.с. отново чух думите на лекарят "ембрионът ви няма пулс, кървенето е в следствие на започнал спонтанен аборт." Боли! Много трудно се съвземаш след това. Чувстваш се разпилян, безсилен, ти си човек, който не може да контролира нещата в живота си. Лекарското мнение беше жестоко "Случва се, млади сте, продължавайте".

9 месеца препоръчва

ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЛЮЛКА TRIUMPH на CANGAROO

Как се продължава след загубени два живота? Тези на твоите деца... питахме се ние. Но да, трябваше да последваме съветите. Продължихме. Четях сходни истории в онлайн пространството и реших да потърся мнение на специалист, често спряган като решение. Чакахме близо година до срещата ни. Обеща ни чудеса, изготви план за сбъдването им. Посветихме дни и средства в изпълнението му. Уви, след спазване на всички стъпки, забременях, отново в 9г.с. бебето го нямаше. Последва поредното преживяване на загуба. Доверието в живота се счупи.

Как правиш всичко, а то не се получава? Как всички бременеят и раждат, а ние за близо пет години не успяхме да имаме и едно дете?! Хората имаха вече по две...а ние искахме само едно. Отново поехме въздух, решени повече от всякога за битката! Преминахме към голяма инвитро клиника с надеждата, че явно този метод ще успее да направи качествен ембрион и този път всичко ще бъде по план! Всички изследвания бяха перфектни, ембрионите бяха чудесни, избрахме два, действахме, но този път още в 6г.с. едното ембрионче спря развитие, другото се развиваше, уви в 8г.с. пулса отново отслабна, а седмица по-късно нямаше.

Тази битка беше загубена, но войната не! След няколко месеца направихме нов трансфер на два ембриона - неуспешен. Въпросите бяха много, отговори липсваха. Сменихме клиниката, поредни обещания, нови надежди. Железен план за действие и отново трансфер на два 5 дневни ембриона с отлично качество и ПИД с отлични резултати. Уви, бременност имаше, но в 7г.с. получих голям кръвоизлив, който ни постави в поредната жестока ситуация - два ембриона с пулс, но лекарите препоръчваха кюретаж, защото кървенето не можеше да се овладее и моят живот беше в риск. Не искахме да вземем това решение, но след като показателите ми се влошиха и се наложи да се прави кръвопреливане, избор нямаше.

Равносметката зад гърба ни - седем загуби за седем години. Не можехме да продължим нататък, мъжът ми не виждаше смисъл да рискувам живота си още веднъж. Отказахме се. Спрях да чета информация, изпаднах в тежка депресия. Стигнах до тежки медикаменти за контрол на психичното си състояние. Не използвах социални мрежи около година, не работих, не излизах, не живеех.

Постепенно работата с психолог ме върна към живота. Разказвам го така подробно, защото знам, че много от вас живеят в същото състояние с години. Грижете се за себе си и излезте от там! Трудно е, но да се предадеш не е решение.

В денят, който реших да се завърна към Фейсбук, един пост за откриване на нов медицински център ми беше знак. Знак, че явно ще опитам отново. Веднага звъннах и пореден знак - успях да запазя час за Д-р Калчев след две седмици! Знаех, че се чака с месеци. Това ми даде сила да извадя и подредя папките с последните изследвания и епикризи. Над година отлежаваха в кашон, скрит от сестра ми в мазето ѝ - бях я помолила да това.

Първа среща - скептично настроени сме. Някой ни обяснява, че знае какво да направи. Познат сценарий. Следваме стъпките му. Добре. Изследвания - готови. Хистероскопия - само това не бях правила, никога до сега. По време на операцията, доктора ми обясни, че заради всички кюретажи до сега, матката ми е цялата в сраствания и няма никакъв шанс там да заживее ембрион. Взе ми биопсия за която трябваше да чакаме. После консултация с имунолог. Бяхме правили, даже знаех какво трябва да правя...но не беше това което д-р Михайлова ми каза, да. Плана ѝ беше съвсем различен от всички до сега. Действахме. Имахме два месеца на терапия, след което отново офис хистероскопия за да се провери състоянието на "новият дом" и действия. Беше ни страх, признавам си. Не успяхме да се доверим, но когато видях двете чертички, ход назад нямаше. Всяка седмица отивах и чаках, чаках да чуя има ли пулс, как продължавам, ще продължавам ли? Питах и къде да отида щом изкървя... Няма! Казваше ми доктор Калчев, няма да ходиш никъде, това бебе ще е момиче, силен и бърз пулс има!

Да, минах успешно в 10г.с. и дори бях на БХС, знаете ли?! Знаете ли, че вече два пъти бях отменяла записани часове за това изследване след поредната загуба. Всичко беше наред! Вероятността ТЯ да продължава да расте в мен беше по-голяма от всеки друг път до сега. 15г.с. и вече имах малко коремче! Лятото беше към края си, а аз минавах към шести месец, седми месец.... есента дойде, а зимата и нашата дъщеря! Тя - неповторимо създание, изплакано, жадувано, мечтано! Тя е успеха на двама родители и техните лекари - спасители! Вие, всички от медицинския център не сте хора, вие сте ангели! Толкова се извиняваме, че не вярвахме на вашите думи, че задавахме толкова въпроси, че спорихме в толкова моменти, отричахме възможността този път да успеем. Простете ни!

Благодарим ви от сърце за нея, нашата сбъдната мечта!

П.с. желаем да останем анонимни. Всичко през което преминахме, ни накара да сме нечестни спрямо близките ни и да започнем нов живот, на чисто. Когато си дойдем в България, ще ви посетим и прегърнем."