Да дойде на белия свят – това е едно от най-силните преживявания в живота на вашето дете. И едно от най-големите му постижения.

40-ата седмица на бременността

Голямото очакване

Бебето е готово. Минали са вече четири дни след изчисления термин за раждането му. Общо взето, спокойни дни. То вече е толкова голямо и тежко, че не може да предприема кой знае какво в отеснялото си убежище, като се изключи смученето на палеца. Понякога хълца и се налага мама да притиска подскачащия си корем. То усеща съвсем ясно и близко нейните докосвания. От време на време се случва нещо много вълнуващо – неговата “квартира”(матката) се движи! Стените й се доближават до него, хралупата му се смалява и го притиска. Тогава мама диша дълбоко и сърцето й бие по-бързо. Тя поглажда корема си и говори с тихия си, така добре познат глас, който след това неясно бучене действа на бебчо успокояващо.

Обяснението на специалиста

През последните дни и седмици на бременността тялото Ви се подготвя за раждането с тренировъчни контракции. Сега бебето лежи (най-често) в корема Ви с главата надолу – в правилната позиция за излизането навън. Приблизително до 36-ата г.с. то има време да се обърне в това положение. По време на предварителните контракции коремната Ви стена се втвърдява. Ако те са много силни, възможно е за секунди матката да се превърне в твърдо кълбо. Детето Ви усеща всеки път тези контракции, те са неговата тренировка за раждането. Точно както смученето на палеца, чрез което то тренира сукателния си рефлекс. Сега бебето поглъща много околоплодна течност – до три литра дневно, и я отделя чрез пикочните си пътища. Обилното пиене подготвя стомаха, пикочния мехур и бъбреците за техните функции. Някои бебета са особено спокойни в дните преди раждането – те събират сили.

Раждането започва

Къде е изходът?

Бебето се чувства отпочинало и пълно със сили. Добре че е така, защото през последните часове познатото бучене се е усилило. Неговата доскоро толкова спокойна хралупа вече през няколко минути е подложена на истинско сътресение. Струва му се, че от всички страни го теглят, блъскат и го притискат. Не му остава нищо друго, освен да се придвижва под напора на тази неописуема сила, да се спуска напред с главата все по-надолу към ръба на хралупата, където става все по-тясно.

РАЖДАНЕ БЕЗ ПЛАН

То открива и още нещо различно. Досега главата му е била на меко и сигурно място. Сега усеща необичайна празнота под себе си и твърда съпротива, която му препречва пътя. Само да можеше да я преодолее! Няма друг начин, просто трябва да се промъква милиметър по милиметър. Първо бебето отдръпва глава от пречката, защото забелязва, че трябва да я заобиколи и да бъде гъвкаво. То навежда главата си към гърдите и се смалява колкото може. Така май ще се получи. Ето че се промушва покрай препятствието. Мощна контракция избутва главата му напред и то вече е оставило зад гърба си най-тясната пролука, измъкнало се е и от оковите на костния страж.

Накъде ли го води този път?

Обяснението на специалиста

Първите ритмични контракции започват. В следващите часове тяхната сила ще разшири отвора на матката с 10 см. За да постигне това, отначало маточната мускулатура изтегля шийката на матката нагоре. В резултат в горната част на матката се образува дебел мускулен слой, с чиято помощ детето се избутва все по-надолу. Мускулите в долната част на матката пък изтъняват и съпротивата им отслабва.

Ехографски снимки на бебета по време на раждането показват, че те са възбудени. Размахват ръце и крака и се опитват да ритат в тясното пространство. Нищо чудно – бебето не само трябва да изтърпи натиска, но и да се лиши от значително количество кислород, тъй като по време на контракциите кръвоснабдяването на плацентата е намалено. Само спокойно – чрез проследяване на сърдечните тонове на детето акушерката Ви винаги е наясно с неговото състояние.

ВДЪХНОВЯВАЩ РАЗКАЗ ЗА НОРМАЛНО РАЖДАНЕ СЛЕД СЕКЦИО

Сега главата на детето се е смъкнала толкова ниско, че под нея се отваря входът към таза. За да се вмъкне там, бебето трябва здравата да се потруди – да преодолее костното удебеляване на първия прешлен, което е издадено към таза. За целта то се върти, навежда и обръща главата си, с която си пробива път напред.

Малко преди напъните

Наистина става напечено!

Какво приятно спокойствие! Бученето в хралупата вече не плаши толкова бебето, а има и паузи за почивка. Тогава мама диша равномерно и спокойно, движи се и при това го люлее насам-натам. Всичко е почти като преди. Но малкото същество подозира, че това няма да продължи дълго. Чудесните мигове за почивка се дават само като награда за яки усилия. Ето – пак се започва, паузите са по-кратки, всичко се засилва и става непредсказуемо. И мама вече не му се обажда, от дълго време не поглажда корема си и не му приказва.

Обяснението на специалиста

Последните сантиметри, понякога само милиметри от фазата на разкритието са особено напрегнати за раждащата (и за бебето). Контракциите при прехода към напъните са неритмични, с променлива сила и продължителност. Паузите за почивка стават по-кратки. В края на преходната фаза матката е напълно отворена и главата на детето лежи на тазовото дъно.

Към светлината!

Последният тунел

Истинско чудо е всичко, което се случва на бебето. То го преживява за първи път и въпреки това знае точно какво трябва да направи. Като някакъв акробат се измъква от таза напред към светлината. Мама му помага, като се напъва с всички сили и го изтиква надолу. То усеща как хралупата му се отваря. Портата към света още е твърде малка за него и то отново и отново се връща в познатото гнездо. Но ето че съпротивата все повече намалява и накрая е преодоляна – главата на човечето вече е навън. Следва още един тесен тунел, който то умело преодолява. Завърта раменете си, докато се промушат през портата и се изплъзва от тъмния, топъл и тесен свят. Ето я светлината! Студ. Простор. Къде си, мамо?

Обяснението на специалиста

След пълното разкритие може да се напъвате. Много раждащи усещат облекчение в тази фаза – сега могат активно да помагат на бебето. Ако сте права, ще улесните детето – в такъв случай то няма да е принудено да работи срещу гравитацията и след напъните да се връща толкова назад.

КАК ДА ДАДЕМ НАЙ-ДОБРИЯТ СТАРТ НА БЕБЕТО СЛЕД РАЖДАНЕТО МУ

Последните контракции избутват бебето към изхода на влагалището, което под постоянния натиск се е разтеглило като пуловер с поло яка и в даден момент пропуска главата навън. Детето още веднъж се активизира, то се завърта на една страна наляво или надясно. Така раменете му могат да се родят едно след друго. Останалата част от тялото се изтегля накрая без усилия. Добре дошло на белия свят, мило бебе!

ПРОЧЕТИ ОЩЕ