Семейство, вие сте супер сила! Вярата и любовта един в друг ви помогна да преминете през такива тежки моменти, а ние просто ви подкрепихме! 


Ще подкрепяме пак, щом решите да порасте отново вашето семейство...

КАЛКУЛАТОР БРЕМЕННОСТ

"22 август 2023 г.
0:51ч.

Събрах смелост да споделя и нашата история. Описвам я и обещавам, че повече няма да се връщам към това, което ми причинява болка, а само към чудото в живота си. Споделям я, защото във времето, в което я преживявах, четенето на подобни текстове ми даваше надежда и ми позволяваше да вярвам, че и аз ще открия най-чистата любов - тази, която една майка може да даде на детето си. Поплаквах си и си пожелавах и аз да мога да разкажа за чудото.

От тийнейджърските си години съм със СПКЯ, който беше лекуван известно време чрез противозачатъчни. В един момент ми писна от страничните им ефекти и си търпях нередовния цикъл. На около 28 г. реших отново да се заема с решаването на проблема, защото все пак не бях престаряла и все още имаше шанс да намеря човека, с който да имам дете, което тогава не беше фикс идея, но си вярвях, че ще се случи. Отново ме лекуваха с противозачатъчни.

Роди се Мирта - бебе, измолено от Бог

В началото на 2014 г. Вселената ни срещна и след година вече мечтаехме за наше си човече. Спрях хапчетата и започнахме да действаме по въпроса на сътворението, но след два месеца вече не си намирах място от притеснение, защото наближавах 33 г. и се смятах за престаряла. Споделих тревогите си с личната си лекарка и тя ми каза, че в една столична, частна болница правят безплатни консултации и на този етап, без да се притеснявам и филмирам мога да направя една консултация. Отидох на преглед, а там „сърдит чичко“, (съжалявам, но отношението му не е лекарско) ми обясни, че моят проблем се решава до 18 г. възраст и сега щяло да е много трудно вече да се боря с него.

Сериозно ме разтресе, защото не очаквах такова отношение, но това беше едва началото. Насочих се към друга голяма клиника, където до края на 2015 г. направихме няколко стимулации с опити вкъщи. Разбира се нищо не стана. Лекарят, на който попаднах там не беше особено словоохотлив. На всеки преглед си разменяхме няколко думи, тя вечно бързаше и ми обясняваше как трябва да направя 4 инсеминации, за да си пускам документите за фонда. Първата я направихме средата на февруари 2016 г. и през март имах положителен тест. Само с него си останах. На първия преглед не се виждаше нищо в матката и ЧХГ беше трагично ниско. Нещата приключиха без медицинска намеса.

Когато всички около теб имат две деца, а ти се бориш да родиш поне едно

Посъбрах се психически и в началото на май направихме втората инсеминация. При прегледа за установяване на сърдечна дейност, такава липсваше. Средата на юни направих медикаментозен аборт вкъщи. Докторката ми каза, че „има едни изследвания, които се правят след 4-5 аборта“, та ако искам да си ги направя. Е, направих ги и се оказах с тромбофилия – MTHFR и  4G/5G. Даде ми да пия аспирин. Октомври същата година още една инсеминация, която беше с отрицателен тест. Април 2017 г. беше ред за последната, четвърта, за да мога да кандидатствам във фонда. Едно колебаещо се ЧХГ, което показа наличие на бременност, но биохимична. Толкова мразех и клиниката и докторката, че само изчаках да ми подготвят документите за фонда и се насочих към друга - "мега, гига, супер, турбо яка" клиника с големи очаквания. Успях да запиша час за „велик“ доктор чак за декември и започнах да чакам.

Да се прибереш с новороденото си бебе след трудна раздяла - жадуван миг

През това време, на своя воля направих каквито изчетох из форуми и групи изследвания. Оказах се с високо ТСХ и инсулинова резистентност. Пуснахме и кариотип, където за щастие нямаше нищо притеснително. Докато чаках, успях да се сдобия с час за небременни при още едно светило, което ми каза, че с правилната подготовка нещата ще се получат и ми предписа витамини и хранителни добавки. Препоръча ми да се срещна с д-р Калчев и доц. Русев. Аз си чаках обаче заветния час през декември, като посетих само доцента. Изследвах по негова препоръка НК клетки, които за разкош бяха завишени и стандартно той препоръча вливане на интралипид по позната на повечето, които са го срещали схема. Също така, освен аспирина, който  продължавах да пия, добави и НМХ при бременност.

Дойде мига за дълго чаканата среща с доктора, който чаках 8 месеца. Прегледа ме несериозно късно вечерта (не знам кога спи този човек) и беше толкова уморен, че отново разговорът се сведе до 5 изречения, в които каза, че иска нова спермограма и да си направя цветна снимка. Поради раздяла в пространството с бъдещия ми тогава съпруг, успяхме да ги направим чак през юни 2018 г. Направихме и двете изследвания и когато влязохме за коментар при доктора, той заяви, че и двете ми тръби са запушени и трябва да ги махне, за да продължим към инвитро. Тръгнах си отново с рев от кабинета. Толкова бях отчаяна! 8 месеца чаках да го срещна и още 6 за да ми каже, че трябва да чакам още без да правя нищо и просто да си остарявам.

Някак си, обаче явно усещах, че не трябва да си давам тръбите. Бях кълбо от нерви, защото все ме тормозеше мисълта за операцията и как част от мен ще бъде премахната. Може и смешно да изглежда от страни, но ми се струваше, че ще ми отстранят част от душата. Отчаянието и гнева, че точно на мен се случват всички тия гадости ме правеха кофти компания и странях от хората, за да не ги натоварвам с лошото си настроение.

В началото на юли беше сватбата ни. Сутринта в деня на "просто подпис" мъжа ми ме натири да си направя тест, защото "много сприхава си станала". (Аз бях не сприхава, а непоносима. Тук вметвам и неговия героизъм да ме изтърпи през  тези премеждия, защото съм неприятна за съжителснво, когато съм тъжна). Обявих го за ненормален, но все пак го направих и светна бледа чертичка. Директно скочих в лаботаторията срещу нас и пуснах за всеки случай ЧХГ. Докато поливахме "подписите" с кумувете ни, чакахме резултат, който разбира се се забави доста. Ииии бомбаааа - за първи път спонтанна бременност с две запушени тръби……  

Сбъдната мечта за бебе след 5 години и 20 тежки процедури

Успях да си намеря час от днес за утре, отново при доктора, който ми препоръча д-р Калчев, а той ми даде даде подържаща терапия и каза, че просто трябва да чакаме дали ще се развие бременността. Разреши ми са отида на море, защото: "Баба ти едно време изобщо не е подозирала, че е бременна толкова рано и е ходила да работи на нивата в жегата." Изкарах 4 дни на морето под чадъра, без да припаря до водата. Пазене, страх, леко зацапване, за което ми беше дал вит К, но и той не помогна....

На 15 юли 2018 г. се готвехме да гледаме финала на световното, когато нещата отидоха по дяволите отново. Отидохме в "мега, гига, супер, турбо яката" клиника, за да потвърдят фиаското и с тази бременност и да ни кажат, че в медицината не винаги 1+1 прави 2 и имало случаи на жени без тръби, които забременяват, та да не се чудим на мойте запушени. Тогава се зарекох, че и там няма да стъпя повече и се обадих за час в МЦ където беше д-р Калчев тогава.

След тежки диагнози, дълго чакане и сълзи - едно бебе най-сетне е напът

Имах час за 5-ти септември.  Не можах да повярвам на отношението. Не се чувствах като поредния навлек, който трябва да се отпрати бързо, за да влезе следващия. Освен това имаше супер як плейлист, и докато си почаках това което звучеше ме разсейваше.... почти. (Сигурна съм, че и сега музиката, която звучи в МЦ е яка). Поканиха ме да вляза и като Го видях ми потекоха сълзите и трудно можех да говоря. Носех му трите папки с всички изследвания и процедури правени с мен, диска с цветната снимка и отчаянието и страха си, а излязох с вяра, че и аз ще бъда майка.

Спокойствието и надеждата, които вдъхва този Чудотворец ме върнаха в играта. В края на октомври почнахме стимулацията, на 11 ноември ми беше пункцията и в началото на 2019 г. първия ЗЕТ. За съжаление теста беше отрицателен. Доктора не ми позволи да се отчаям отново. Препоръча ми офис хистероскопия, която направихме в средата на юни и ни даде няколко месеца за опити вкъщи. Е, нямахме късмет и този път, но през ноември направихме нов ЗЕТ и се случи чудото.

След дълга битка, надежда и сълзи, една мечта за рожба оживява

На 9 декември с тест се потвърди бременност, а час за установяване на бременност имах за 10.01.2020 г. Включи ми инжекции, които трябваше много бързо да намеря, но ги няма в България и тогава една жена от ФБ група ми "даде на заем" докато на мен ми донесат. Ей така, без да ме познава ми даде лекарства за немалка сума, разчитайки на думата ми, че ще и ги върна. Реших, че и с това чудо вселената ми показва, че всичко прекрасно предстои. Щастие, прекрасна Коледа и ужасен ден на бащата. На 26 декември по обяд с жестоки болки и кръвоизлив, чудейки се къде да отида за помощ попаднах в МД София. Касапница, концлагер, 9ти кръг на ада – както и да нарека това място ще е малко. Бездушие, лошо отношение и конвейр. От приемното отделение ме разходиха до по–горен етаж без бельо и оставяйки кървава следа, за да видели на по-добрия ехограф дали няма все пак сърдечна дейност. Прием в отделението за патологична бременност, където бъдещи майки се борят за оцеляването на неродените си деца и аз изгубила моето, с предстоящ кюртаж. Лекар ме видя чак в 18.30 и в 19.00 бебе номер 5 отново го нямаше. Отчаяние, болка, гняв, безсилие, омраза, страх от нанесените щети при кюртажа, а и възрастта ми  вече също ме смазваше…….

При следващата среща Доктора, ми препоръча фертилити тест и ме успокои, че щети няма. Направих теста. Лечение на бактерия в матката.... иииии ковид пандемията ни затвори. През април ми се обадиха от клиниката, да ме питат бих ли рискувала да направя стимулация в тази ситуация. Естествено, че се съгласих - времето минава, а аз не мога да стоя и да не правя нищо. На 21.07.2020 г. направихме ЗЕТ на два петдневни ембриона и започна голямото чакане, големия страх и голямата надежда. Вече бях виждала няколко положителни теста и знаех, че не значат нищо. На 03 август имах ЧХГ 340 – толкова високо не е било никога, но все пак и това нищо не значеше за мен. На 17 август Доктора видя ембрион и ми пусна звука от сърдечната дейност, който аз не можах да разпозная, нали ми беше за първи път. Думите му „този път всичко ще е наред“ си ги повтарях като мантра, но отново ужасно ме беше страх. Не уцели предполагаемия пол, но все пак каза че в 50 % от случаите познава! :) Препоръча ми генетичен тест, който направих и ме прати при другия Чудотворец – д-р Чучумишев. Той твореше моето спокойствие.

Пожарникарят Боян Кондуров стана татко на момиченце

Не мога да скрия, че през цялото време умирах от страх, но всеки път отивайки при него, д-р Чучумишев успяваше да ме извади от филма.

В 7-мия месец, в разгара на пандемията, когато ме пазеха от всичко и всички и почти не виждах хора ме тръшна ковид. За щастие не стигнах до болница, нямах проблем с дишането, но беше ужасно. В рамките на 2-те седмици свалих 6 кг, колкото бях качила до момента и живеех в ужас - какво предстои, бебето ми добре ли е и зверската температура дали не го сварява вътре в мен.

И така, след 7 години борба, над 600 инжекции (голяма част от които изчезнаха от аптеките  и разчитах на фб групи и приятели), доста други лекарства, 4 папки с изследвания и доста психодрами, на 16.04.2021г., в болница Шейново, на 39г, с нормално раждане, родих моето голямо чудо (4,050кг и 54см), сътворено от Тях. Калоян ми е дар от Бога, но д-р Калчев ми го поднесе, а д-р Чучумишев опази и него и мен. 

Тук трябва да благодаря на д-р Чучумишев, д-р Ташков и д-р Китанова, че ми вдъхната вярата, да родя нормално, без да ми натрапват "задължителното" цезарово сечение при инвитро и връзката с годините ми!

Винаги ми се е струвало, че само БЛАГОДАРЯ не е достатъчно! Бъдете здрави  и имайте сили дълго време да се раздавате така, както само вие можете! Вярвам, че благословиите и положителната енергия, която ви пращаме ние, майките, получили тази титла благодарение на Вас, стигат там, където трябва! Всяка сутрин, когато погледна в очите му благодаря на Бог, че имах щастието да Ви  срещна!

КАЛКУЛАТОР ЗА КРЪВНА ГРУПА

А вие, които сте в стихията на борбата – имайте вяра и сили да стигнете до края. Много пъти ми беше казвано, че тази ми болка не е края на света и т.н. локуми, които вероятно чувате и вие…. Не се отказвайте! Човек може да понесе повече от колкото си мисли, че може!

ПП. Умишлено не споменавам имената на останалите лекари, които срещнах по пътя си. Вярвам, че е просто лошо стечение на обстоятелствата и почти изчистих от съзнанието си негативните усещания, породени от тях. 

Когато срещнеш "твоя си лекар" го усещаш с всяка фибра на тялото си!  В България има прекрасни лекари! Дано имате късмета да ги срещнете навреме, както се случи при нас!"

Източник и снимки: Facebook Д-р Александър Калчев 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ