Жена забременя естествено, след като три месеца по-рано роди инвитро бебе

Да решиш да имаш дете е сериозна крачка, моментът е специален, различен и важен.

Спомням си толкова ясно - съпругът ми (Крис) и аз се прибрахме от Сан Диего и решихме да пътуваме, бяхме готови да опитаме. Най-накрая бяхме на място, където се чувствахме уредени и готови да създадем семейство. Бяхме заедно повече от 8 години, притежавахме къща, и двамата имахме страхотни стабилни кариери, имахме 3 котки и 2 кучета, бяхме щастливи и влюбени. Времето просто ми се стори подходящо. Прекарах целия си живот в опити да НЕ забременея. Предполагам, че в ума ми изглеждаше така - отказвам се от контрола на раждаемостта и пуф - бременна съм! Вероятно за много хора сценария е точно този. Това обаче, оказа се, не е нашето пътуване.

Спрях противозачатъчните и няколко седмици по-късно имах силна болка в матката. В миналото ми имах кисти на яйчниците, които се бяха спукали сами. Помислих си, че и сега става въпрос за същото. Този път обаче се наложи да ми направят спешна лапароскопска операция. Отидох на тази операция, без да знам дали ще изляза с яйчници. Трябваше да подпиша формуляр, чрез който показвам, че съм наясно какво може да коства операцията - моите яйчници.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Спомням си как сърцето ми се сви… Нямах време да се подготвя - нямах време за друго решение. След операцията се събудих. Не знаех нищо. Имах ли още яйчници? За щастие, лекарят каза на съпруга ми и на мен, че и двата ми яйчника са непокътнати. Слава Богу! Въпреки това, по време на операцията, откриват, че имам тежка ендометриоза и от това фалопиевите ми тръби бяха изкривени. Лекарят каза, че все още мога да забременея по естествен път, но ще бъде много по-трудно.

Наложи се да взимам и лекарство, наречено Lupron, за да премина през състояние на менопауза, за да дам почивка на репродуктивната си система и да помогна на ендометриозата. Всичките ни мечти и планове се обърнаха с главата надолу. Имах ендометри... какво? Бухаловидни фалопиеви тръби? Менопаузата? Беше много за справяне. Не знаехме обаче, че това ще бъде само началото на нашето пътуване за плодовитост. Направих инжекциите Lupron, минах през менопауза за 3 месеца. Един кратък поглед в моето бъдеще, което ми се иска никога да не бях имала. Честно казано, тези 3 месеца бяха най-трудните в семейните ни отношения. Карахме се повече от всякога и се чувствахме нещастни. В края на трите месеца отидохме на лекар. Там ни посъветваха да направим още една 3-месечна терапия с инжекции. Ние обаче избрахме да не се подлагам на нея, а да запазим връзката и разума си здрави.

Тъй като избрахме да не продължим инжекциите Lupron, лекарят ме накара да взема Clomid, лекарство за плодовитост, което ще ми помогне да произвеждам повече яйцеклетки и ще увеличи шансовете ми да забременея. Правихме го 3 месеца без резултат. Бяха изминали повече от 7 месеца и не бяхме напреднали в забременяването. В този момент отидохме при лекар по фертилитет. Срещнахме се с лекаря по фертилност и той прегледа моята история, обърна внимание на всички снимки и операции.

След като прегледа всичко, той ни каза, че имаме 2% шанс да забременеем по естествен път, 15% шанс чрез IUI и 90% шанс с IVF. Решихме да направим инвитро. Отново се чувствахме положително настроени - най-накрая предприехме стъпки към раждането на бебе! Колкото и да бяхме разстроени, че това е нашата нова реалност, ние също бяхме развълнувани да продължим напред с нов план.

Направихме 2 инвитро процедури. Толкова много удари, толкова много хормони, толкова много синини и толкова много сълзи. От всичко това обаче получихме 7 зрели ембриона. Сега възникна ново предизвикателство. Това предизвикателство се оказа най-голямото предизвикателство от всички. Оказа се, че наред с всички други проблеми, имах и тънка лигавица на матката. По време на двата кръга на инвитро оплождане ни казаха, че не можем да направим нов трансфер, заради възникналия проблем. Трябваше да прибегнем до замразен трансфер. Работехме по удебеляването на лигавицата ми достатъчно, че да се надяваме да имаме успешен трансфер - 8 мм, а може би и 6 мм. Играехме игра за изчакване.

Търсихме и второ, а също и трето мнение. Разбрахме, че Крис има „сперма на рок звезда“. Тогава си помислих, че вината е единствено моя. Моментът беше много тъжен за мен. И второто, и третото мнение ни казаха, че няма да направят ембриотрансфер, освен ако лигавицата ми не е поне 8 мм – нещо, до което никога не съм се доближавала.

В крайна сметка решихме да се придържаме към нашия първоначален лекар, той бе готов да рискува и с 6 мм. Стигнахме до тях и направихме трансфер. Трансферирахме 2 ембриона и се надявахме да имаме близнаци, за да приключим с този кошмар. Отне ни толкова време, за да стигнем до тук и най-накрая щях да съм бременна!

Прехвърлянето се оказа неуспешно. Спомням си мъката и сълзите, които се проляха, когато получихме обаждането от лекаря, докато ни съобщаваше новината. Спомням си, че се чувствах повече от победена. Минаха още месеци. Лигавицата на матката ми продължаваше да е слаба и тънка, пробвахме с хормони, опитах и с билки. Отново имахме 6мм! Тогава решихме да направим естествен трансфер - без хормони. Трансферирахме отново 2 ембриона с надежда да имаме близнаци. Надеждите ми бяха малки, но все пак ги имаше. Когато отидох, 9 дни по-късно, за да ми направят кръвни изследвания, за да разберат дали съм бременна или не, плаках цял ден. Мисълта да чуя лоши новини беше повече, отколкото можех да понеса.

Тогава сестрата ми каза - ако обаждането е от лекар, значи не си бременна, ако обаче се обади сестра - процедурата е успешна и бебето е напът. Не знаех, че имат такава практика. Спомням си, че се молех да чуя гласа на медицинска сестра. Онзи следобед, докато се прибирах от работа, получих обаждането, което чакахме. Това беше медицинската сестра и тя каза: „Щастлив ли си да чуеш гласа ми?“ Гласът ѝ наистина беше гласът на ангел. Спомням си, че я попитах: „Наистина ли? Наистина ли съм бременна?“ Тя каза: "ДА!". Това беше най-хубавият момент в живота ми.

Нашата безценна дъщеря Тенли Джун Клевенджър дойде на бял свят на 8 юни 2016 г. - денят, в който аз станах майка, а Крис стана баща. Беше вихрушка и един от най-добрите, най-лудите и най-стресиращите моменти в живота ни. Да си родител не е шега! Но е нещо, което ние прегърнахме с радост, дългото ни пътуване до мечтаната рожба, със сигурност, ни научи да ценим повече всичко, което имаме и получаваме.

Чувствах се уморена и ми се гадеше. Казах на Крис, че ми е зле, а той ме попита дали съм хапвала нещо. Отвърнах: „О, да, ядох и дори се почувствах по-добре. Момент... Замислих се - единственият друг път, в който се бе случвало нещо подобно, бе тогава, когато бях бременна. Мисълта проблесна в съзнанието ми и след това веднага се преобрази в: „Ти си луда, това не е възможно. Имате 2% шанс да забременеете.“

Да, вероятно бях наистина луда, но все пак не успявах да се отърся от тази мисъл. Взех си няколко теста за бременност. И познайте - всички до един бяха положителни. Казах на Крис. Не можехме да повярваме.

На следващия ден отидох на лекар, исках да ми направят кръвен тест, който да потвърди, че съм бременна. Резултатите бяха налице - наистина бях бременна. Да, имах едва 2% шанс да забременя естествено, но ето, че се оказаха достатъчни. С всички интервенции, които съвременната медицина можеше да предложи, все пак ми беше трудно да забременея. След като преодоляхме първоначалния шок и страх от повторното забременяване толкова бързо, започнахме истински да се вълнуваме от това бебе-чудо.

Отне ни години и 4 ембриона, за да получим Тенли, а 3 месеца по-късно очаквахме още едно бебе през юли 2017 г. Броуди Мей Клевенджър се роди на 19 юли 2017 г., само 13 месеца след като нейната голяма кака се появи на този свят.

Гледайки как двете ми дечица се срещат за първи път, беше сюрреалистично. Имах чувството, че напуснах тялото си и наблюдавах живота на някой друг. Как преминах от невъзможността да забременея до това да родя 2 перфектни момиченца за 1 година? Въпреки че Тенли първоначално беше объркана и несигурна за новия ни член на семейството, тя свикна бързо.

Когато Броуди се роди, Тенли дори не можеше да ходи. Да се каже, че е било предизвикателство, е подценяване. Но връзката им вече е толкова специална. Те наистина израстват заедно. И двете момичета никога няма да познаят живота си една без друга, а това е нещо, което не бих променила за нищо на света.

Пътуването ни беше трудно, да, промени ни, повлия на нашия брак, живот, семейство, приятели, кариера. Не беше лесно, но истината е, че това пътуване ни направи 4-членно семейство. А по-хубав подарък не мога и да искам. Заслужаваше си! Вселената работи по интересен начин. Искахме близнаци и смеем да твърдим, че получихме дори нещо по-добро.