Малък или голям, коремът си е мой, не знам защо постоянно се обсъжда неговият размер от разни хора, които нямат капка усещане за такт или усет какво е възпитано. Здравейте, уважаема редакция на „9 месеца“.

Казвам се Милена, живея в София, родом съм от Бургас, омъжена и бременна с второ дете. Изключително желана и чакана бременност, постигната с много усилия и хиляди прегледи, лекарства, витамини и немалко различни процедури.

АКО СИ БЪДЕЩА МАЙКА, ПРОЧЕТИ ТОВА

Отне време и средства, за емоциите – няма да говоря, ясно е какво сме изпитвали в този труден период. Вече съм в осмия месец, преминах през скъсяване на шийката, кървене, серклаж, лежане.

За капак, изкарах и ковид. Постоянно бях под стрес и притеснение, страхувах се дали ще успеем до финала, да не се обърка нещо.

Всеки ден се наблюдавах за промени или симптоми, чудех се водите в норма ли са, бебето да не би да изостава, как се храни, как е кръвотокът (един съвет от мен – НЕ четете във форуми и групи за разни усложнения).

ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER ТЕ ОЧАКВА

И на фона на всичко, което ви описвам по-горе, поне през ден се намираше някой заинтересован познат, видял ме някъде си, който да ме попита вежливо „Ама… не ти ли е много малък коремът…“, „В кой месец си? Хм, с този малък корем..“

Казвам ви, че всеки път щом чуех тази реплика, ми ставаше лошо, започвах пак да се паникьосвам, да чета в интернет, да питам моя лекар ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е-Е-Е-Е-Е!!!!

Напрягах и мъжа ми, разбираемо… Не е лесно да си под постоянен стрес. Апелирам любопитните хора да НЕ питат бременните нито в кой месец са, нито да квалифицират коремите им като „малки“, „големи“ и прочие. Бъдете любезни, но и тактични, защото не знаете кой през какво минава и дали няма да го засегнете и разтревожите с вашите реплики.

Ще съм ви благодарна, мила редакция, ако споделите това писмо, макар да е остро и твърде откровено. Дано повече аудитория го прочете и нека остави следа в техните умове и в бъдеще да срещаме по-мили и адекватни хора.

Мама Бети

ПРОЧЕТИ ОЩЕ