Кое е първото, което трябва да знае една родилка, когато постъпи в болница за раждане

Адв. Мария Петрова е основател на LexMedica BG – единствената профилирана в сферата на здравеопазването кантора. Tя е сред малцината специалисти в Европа, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина от Медицинския университет в София, и е лекар. Впоследствие завършва и право в Софийския университет. Специализирала е в десетки европейски държави в области като „Медицинско право", „Европейско здравно право", „Здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването", „Правни аспекти на медицинските/лекарските грешки". От години защитава правата на пациентите у нас с голям успех.

Адв. Петрова, кое е първото, което трябва да знае една родилка, когато постъпи в болница за раждане?

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Много труден въпрос, дори за мен, като лекар, адвокат и майка на две деца. Мисля, че за спокойното и безпроблемно раждане много важно е една жена да бъде добре информирана за всички аспекти на това бъдещо събитие. Ако трябва да отговоря от юридическа гледна точка, една жена, преди да роди, трябва да знае какви са нейните права и разбира се, какво ще се очаква от нея като поведение и ангажименти, т.е. какви са нейните задължения по време на този процес на раждането и съпътстващия го болничен престой.

Още от самото начало на бременността до самия финал дамите трябва да бъдат активна страна в търсенето на информация. Това би им позволило да направят своя информиран избор, като той трябва да бъде както по отношение на екипа, който ще проведе раждането, така и по отношение на различни допълнителни обстоятелства около него.

Конституцията на страната ни, като висш закон, прокламира особена закрила на майчиното и детското здравеопазване. Така например в глава втора, където са описани основните права и задължения на гражданите, като основно право е заложено, че жената майка се ползва от особена закрила на държавата, която ѝ осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

Практически обаче всички знаем, че акушерската помощ невинаги е точно безплатна, да не кажа, че почти никога не е. По време на бременността е добре дамите да се информират за условията в лечебното заведение, включително да обърнат внимание на ценоразписа на допълнителните услуги, за да се избегнат неприятни изненади и последващи съдебни спорове.

Много жени смятат, че „изборът на екип“ е задължителен, това така ли е? Има ли разлика в правата на жените, които са избрали екип предварително, и на тези, които ще раждат на случаен принцип – при лекар, който е на смяна?

Много жени живеят в заблуждение, че изборът на екип е задължителен, а всъщност това не е така. Именно за това се казва „избор“, а не задължение. Тук искам да обърна внимание на няколко много важни от юридическа гледна точка момента, а именно как следва да протече процедурата по избор. На първо място, лечебното заведение трябва реално да създава възможност за избор. Какво означава това – да има повече от един възможен екип. Не може да има само един лекар и да ни принудят да го изберем. Може би тук трябва да вметна, че не следва да се избира само лекарят акушер, но и анестезиологът, акушерката и т.н., затова е „избор на екип“. На второ място, не е правилно да се плаща за избор на екип, ако същият този екип е на работа, т.е. е на смяна в съответната структура – родилно отделение. На трето място, нещо, което е много важно, жените не трябва да се подвеждат по тиражирани спекулации или споделен горчив опит на вече родили, че ако не си платят, няма да родят или ще има негативно отношение към тях. Според закона никой не може да принуди никого да заплати за такава услуга, въпреки че страхът и насаждането на съмнения са точно в друга посока. Читателките ви трябва да знаят, че по закон няма никаква разлика между правата на жените, избрали екип, и правата на тези, които не са го направили. Ако имат някакви въпроси или възникнат някакви търкания, те трябва веднага да дадат гласност на проблема чрез своите близки, обръщайки се към ръководството на лечебното заведение или към контролните институции.

Важно ли е да кажем на родилките кога трябва да подпишат документите, свързани с всичко около раждането в определена болница? Преди или след раждането? За какво основно трябва да следят там?

Въпросът с документите наистина е много важен. Освен административните документи, които се попълват при постъпване в болница, дамите трябва да обърнат внимание не толкова на бланките, а по-скоро на процеса по информиран избор. Законът регламентира, че регистрацията на пациента става с неговото информирано съгласие. Една от най-често срещаните грешки е, че към този процес се подхожда формално, т.е. подписват се едни документи, без да се четат, а после настъпват изненади. Според закона родилките трябва да са запознати със състоянието си от медицинска гледна точка, ако има някаква патология в диагнозата им, с разумните алтернативи на тяхното лечение, рисковете и ползите от него, включително какво ще се случи, ако не се подложат на някоя процедура или лечение. Трябва да са запознати и със съпътстващите неудобства. Ролята на акушерката и лекаря при проследяването на бременността са ключови за последващото раждане, изборът, който прави бъдещата майка в тази посока, е от изключително значение.

Информацията, която се дава, трябва да бъде на достъпен език, да се даде възможност на дамите да задават въпроси и да обсъждат състоянието и нуждите си към всеки един момент. Документите са формалната част на нещата, но никой не трябва да подписва документи, с чието съдържание не е запознат или не е съгласен.

Важно е да се отбележи, че при възникнала спешна ситуация, която застрашава живота на родилката и/или този на плода, лекарите могат да пристъпят към действия, без да изискват подписа ѝ, само след като са я уведомили.

Какво е длъжна родилката и какво болницата?

Всеки, който постъпи в лечебно заведение, като родилките не са изключение, трябва да спазва правилата на съответната структура. Запозната съм, че в много болници са разписани „спартански режими“, като ставане в 05,00 ч., хранене под час, невъзможност за контакт с близките и други. Хубави или лоши, това са правилата и докато те не бъдат променени, трябва да бъдат спазвани. Препоръчително е дамите да се запознаят с условията и правилата на болницата, преди да постъпят в нея. Знам колко важни са комфортът и чувството за сигурност, когато очакваме едно от най-важните събития, изборът не трябва да бъде комплексен – нито да се предпочитат битови условия пред медицински възможности, нито обратното. Трябва да се търси баланс.

Болницата от своя страна е длъжна да окаже своевременна, адекватна и качествена медицинска помощ, която да отговаря на стандартите, научните постижения и технологии в съответната сфера. Поради липсата на персонал, а понякога поради лошата или недостатъчната му квалификация, поради лоша организация или други причини става все по-трудно на болниците да спазват тези свои задължения.

Във Вашата практика срещали ли сте „редовни" нарушения, които болниците допускат спрямо родилките?

Най-честите нарушения идват от лоша комуникация и недостатъчна или недостъпна информация за родилките. Нерегламентирани плащания, грубо отношение, неспазване на процеса по информиран избор и съгласие. Действия против волята на родилката, без да има спешни медицински индикации за това, са най-честите нарушения по време на раждане. В хода на проследяване на бременността зачестиха казуси с некачествено проведена фетална морфология или резултати от генетични изследвания, които не дават правилна информация. Бременните често биват подвеждани по всякакви услуги, включително и такива, предлагани по интернет, без да знаят реално какво и как да очакват. Съществуват не малко измами с генетични тестове и стволови клетки. Липсата или недостатъчно добре водената медицинска документация – както при проследяване на бременността, така и по време на самото раждане – също е доста често срещан проблем, особено когато се намесят застрахователни фондове.

Оказва се, че у нас все по-често се прибягва до раждане със секцио. Все по-голяма част от обществото смята, че някои лекари го препочитат, тъй като процедурата е по-бърза. Да, но ако родилката настоява да роди естествено, а в хода на раждането лекарят прецени, че е по-добре това да се случи със секцио, как трябва да реагират бъдещите майки?

Бъдещата майка има право на избор на родоразрешението, но само при условие, че няма медицински индикации, които да ограничат този избор. Още преди 5 години изнесох много подробна лекция на почти всички лекари в страната в рамките на Национален конгрес по акушерство по темата. Свърши вече времето, в което лекарите вземаха решения вместо пациентите си. Лекарите трябва да зачитат решението и достойнството на родилките, а бъдещите майки трябва да подходят с нужната отговорност към процеса. Мисля, че с тази тема – за множеството оперативни родоразрешения, излишно се спекулира, а това настройва родилките и лекарите негативно. Ако една жена настоява да роди естествено, то това трябва да е възможно от медицинска гледна точка, в случай че не е, от правна гледна точка тя има право на избор, но това ще доведе до риск и евентуално до негативен резултат за нея и плода ѝ. Бъдещите майки трябва да са информирани и да са избрали лекар, екип и лечебно заведение, на които имат доверие. Раждането от медицинска гледна точна е един процес, който може да протече много различно при отделните жени и при различни условия. Дамите трябва да знаят, че освен права имат и задължения, както и че ако не се съобразят със съветите на лекарите и екипа, трябва да могат да понесат отговорност за потенциалните негативни резултати. За съжаление, в практиката си съм имала случаи, в които поради настояване на майката е забавена хоспитализация или родилката си е тръгвала на своя воля от болницата, въпреки настояването на лекарите да остане под наблюдение, и последиците от подобно поведение не са били позитивни – във всички случаи се е стигало до загуба на плода.

Какво се случва, ако без съгласието на майката или по принуда ѝ бъдат приложени определени медикаменти за предизвикване на раждането или обезболяващи? Може ли родилката да откаже и какво следва, ако все пак се случи?

Съгласието на майката може да се изключи, особено в писмена форма, ако състоянието ѝ е спешно или ако е такова, че не позволява тя да има възможност да получи информация и да вземе своето решение. Ако няма строги медицински индикации, т.е. нужда от прилагане на даден медикамент, лекарите са длъжни да се съобразят с желанието на жената. Разбира се, че всеки може да откаже, но трябва да е наясно, а и законът го казва, че в случай на отказ нито лекарите, нито болницата могат да носят отговорност за настъпилите усложнения или фатални последици.

Най-често дамите отказват приложение на медикаменти, стимулиращи маточните контракции или обезболяващи. Това привидно изглежда нещо дребно, незначително и безобидно, но при определени медицински състояния може да е наложително. При такива казуси няма как да не отчета негативното включване на медии и немедицински лица, които доста често в своето невежество или недобронамереност третират жените, които раждат оперативно или са ползвали обезболяващи, като „недостатъчни“ да бъдат майки героини. Това е много тъжно и понякога води до тежки психологически и емоционални проблеми – една майка, вместо да се радва на живо и здраво бебе, страда, че е родила със секцио, а не естествено. Нашето общество не е толерантно, достатъчно възпитано и деликатно, самата аз съм чувала много пъти обвинението: „Ама ти нали роди с операция, не си се мъчила“. Излишно е да се създават подобни стигми и етикети. Казвам го на шега, но е съвсем така, законът също не прави разлика кой как е роден, нито едното, нито другото носят „бонус точки“.

Все по-често татковците също присъстват на раждането. Те имат ли някакви права в този момент? Могат ли да вземат решения вместо майката, ако не са съпрузи? А ако са?

Татковците нямат особена дума поне докато детето не се роди. По-скоро те имат задължения – да се съобразят с реда в болницата, да не притесняват останалите родилки, да не пречат на екипа и на партньорките си. Имала съм случай, в който бъдещ татко по грешка беше нахлул в родилната зала на друга жена, друг случай, в който по грешка татко беше обърнал масичката със стерилните инструменти, за съжаление, имали сме и случаи на агресия към лекарите и акушерките, когато таткото не може да владее емоциите си и не разбира от медицинска гледна точка какво се случва.

Без значение дали някой е съпруг или партньор, малко са хипотезите, в които той може да взема решение вместо родилката. В практиката си съм имала случаи, в които мъжът под обществен натиск и най-вече криворазбрани семейни ценности от страна на родителите си настояваше жена му да роди по определен начин. Това не може да се случи само по негова воля и желание. Жените, когато са пълнолетни и вменяеми, било то и в „хормоналната буря“ на бременността и раждането, могат да вземат решение сами, и слава Богу. Партньорите или съпрузите по-често следва да вземат решения, които касаят бебето, но не и майката. Често срещан практически казус е, когато бъдещите родители не са постигнали консенсус за името на детето и единият от тях „изпревари“ другия при оформянето на документите. Следват много неприятни процедури от правен характер, които лесно могат да бъдат избегнати само с хармония и диалог между бъдещите родители.

Като специалист, бихте ли споделили някои интересни случаи от практиката Ви, които биха били полезни за бъдещите майки?

Всяко раждане и поява на нов живот са достатъчно вълнуващи, в повечето случаи желани и интересни за участниците в процеса. Казусите, които имаме, и работата ни като кантора целят да запазят правата на пациентите, да гарантират сигурна работна среда за лекарите и процесите да протичат с удовлетвореност и разум, постигайки най-добър резултат – здрави бебета и щастливи майки.

Вярвам, че можем да бъдем полезни на бъдещите майки чрез достъпна и адекватна информация, давайки им възможност да вземат решенията, които касаят тях, бременността им, раждането, включително и бъдещите им деца.