Да отглеждаш децата си напът – вълнуващо приключение, което учи и възпитава

Пъстър живот с две деца и трето напът, куче, щури идеи, театрални постановки, весели пътувания и безброй приключения. Вероятно много от вас ги познават, но за всички останали – запознайте се с Ида, Антоан, Милко, Боряна и сладкото куче Рокиа. Или иначе казано – добре дошли в света на Ние, нашите и кучето. Щастливи сме, че едно весело, различно и открояващо се семейство откликна на нашето предложение и се съгласи да ни пусне още по-близо до своето лично, вълнуващо пространство. Нямаме търпение да пуснем и вас във веселия им свят.

Повече за тях може да научите и от инстаграм профила им: nnikofficial.

Разговора с Боряна осъществихме в самия край на нейната бременност, интервюто е част от брой ноември/декември. От месеци вече във веселото им ежедневие има и бебе. Приключенията са в пъти по-големи, съмнение няма. А сега, връщаме се към момента на бременността и припомняме откровения разговор, който една щастлива майка сподели с нас. Приятно четене! 

Здравей, Боряна! Нека издадем на нашите читатели – в момента на нашата среща ти си в разгара на деветия месец. Ще ни разкажеш ли малко повече за бременността ти – спокойно ли протече тя, беше ли по-различна от първите ти две?

Здравейте! Да, в момента вече съм във втората половина на деветия и срещата с малкото човече много наближи. Бременността ми беше прекрасна. Чувствах се много добре, бях в движение през цялото време, пътувах и въобще не разбрах как мина това време. Истината е, че и трите ми бременности много си приличаха. Бях доста спокойна и ми харесваше и трите пъти да бъда бременна. Разбира се, в началото имах обичайното гадене, към края вече ме позаболява тук и там, но всичко е в пренебрежими дози. Смятам, че хората можем да понесем много голям дискомфорт и болка, стига да е свързан с нещо толкова красиво като чудото да усещаш в себе си как се оформя живот.

Вентрологът Димитър Иванов: Правете деца, хора - страхотно е да си родител!

Не мога да кажа, че беше много по-различна от  другите. Може би пътувах повече този път. Едно от пътуванията ни беше на влизане в деветия. Ходихме заедно с родителите ми и сестра ми в Париж. Беше забавно, защото на връщане за малко да останем там – отказваха да ме качат на самолета в 36-а гестационна седмица, въпреки че имах документ, подписан и подпечатан от гинеколога ми. Беше доста филмово – самолетът с включени турбини, майка ми, която стои пред вратата на самолета и не иска да се качи, и ние четиримата, които стоим и се смеем. В крайна сметка „се смилиха“ над нас и сега сме си тук. 

През настоящата ми бременност играх в театъра само в началото. След това дойде лято и сега вече съм в твърде напреднал етап. Това е една от разликите с предишните бременности, в които играех до последно. Честно казано се чувствам чудесно, че имам възможността да се насладя на бременността си максимално. И ми е малко мъчно, че свършва, но пък идва най-красивият момент, в който виждаш за първи път бебето си.

Изненада ли бе за вас третата ти бременност или винаги сте искали да имате повече от две деца?

Винаги сме искали да имаме повече деца. Когато родих Ида (първото ни дете), първото нещо, което казах на Милко, е, че това е невероятно и искам да имаме още деца. В едно от последните ни видеа в канала ни в YouTube точно това казваме, че вероятно ще имaмe три деца и все пак ми е трудно да бъда категорична и да кажа, че със сигурност няма да се случи никога повече. 

Как минава един твой ден? Две деца, куче, бременност… Със сигурност не скучаеш.

Трудно ми е да кажа как точно минава един мой ден, защото те не си приличат един с друг. Никога не съм си падала по сутрешната, вечерната или която и да било рутина. Така и не научих децата на режими, вероятно и сега ще е така, за което понякога си нося последиците. Така е и с работата ни. Почти всичко с Милко вършим заедно. Имаме частен театър – Театър Реплика, който заедно с колегите си движим вече 10 години, имаме YouTube канала (Ние, нашите и кучето), където пак сме заедно. Дори нещо повече – създадохме го защото си казахме, че искаме този канал да ни стимулира да правим нещата, които най-много обичаме, а това е преди всичко да бъдем заедно четиримата и да прекарваме време заедно, независимо дали пътуваме в България, по света или правим предизвикателства вкъщи, това е основното. 

И много ценим тази си свобода, която обичаме и която сами сме си извоювали и продължаваме да се грижим за нея всеки Божи ден. 

А кучето – когато го взехме си казахме същото, което си казахме и когато децата се родиха – какво сме чакали досега.  Истината е, че си кръстихме канала така преди да имаме куче. И постоянно ни пишеха хора - и в YouTube, и в Instagram – защо се казваме така при положение, че нямаме куче. И отговорът беше винаги един – защото мечтаем да имаме. 

Мила Савова: Зная, че всичко ще е наред и ще сме едно цяло тримата

Рокиа е прекрасно куче, страшно е добричка, расте заедно с децата, позволява да ѝ бъркат в купичката с храна, докато яде и т.н. Единственият проблем с нея е, че не иска да стои сама. И трябва непрекъснато да е с нас навсякъде. Но продължаваме да търсим варианти и се надявам, че скоро ще решим и този въпрос.

Как избрахте имената на Ида и Антоан? А как им съобщихте, че ще стават батко и кака, какви бяха реакциите им, когато научиха?

Доста интуитивно избрахме имената ни. Взели са буквичките на бабите и дядовците си. Много искахме да има магия в имената им и приказност някаква. 

Съобщихме им около 40 минути, след като разбрахме самите ние. Аз нямах търпение да измисля нищо повече от това просто да им кажем, че ще стават кака и батко и нашето семейство ще си има още един член. Страшно много се зарадваха. Освен прекрасните си големи братовчеди, които много обичат, си имат и малка братовчедка, с която имат щастието да растат заедно и да прекарват страшно много време заедно. Така че нямам ни най-малко съмнение, че ще са най-добрите кака и батко, вече с доста опит. 

В едно от видеата си разкрихте пола на бебето. Ида или Антоан – кой от двамата е по-щастлив от новината, че ще си има братче?

Това беше такова вълнение за мен, толкова пъти го бях превъртала в главата си и много се притеснявах как ще реагират, ще ревнуват ли, ще искат ли да са от един и същи пол и т.н. Ние обожаваме дивото къмпингуване. Винаги намираме време поне веднъж в годината (а понякога и няколко пъти) за едни палатки и то на нашето си място. И точно там исках да им кажем. Докато сме си сами, ние четиримата (петимата с Рокиа), и нямаме телефони, нямаме дори обхват, искахме да го запомнят като нещо забавно и вълнуващо и да се почувстват като отбор двамата. През цялото време треперех и се вълнувах, заедно с тях. Минахме през много емоции, но накрая всички бяхме много щастливи и мога да кажа, че беше много сближаващо изживяване. И все пак - появата на бебе винаги е стрес за другото/другите деца, което не значи, че не се радват, напротив, но все пак е огромна промяна в техния свят и ние, родителите, трябва да ги въведем много нежно по този нов път.

Поля: Старая се да съм добра майка, не перфектна, а добра

Вие обичате много да пътувате. Трудно ли е, когато с вас има две малки деца, а също и куче, или напротив – дори е още по-весело? 

О, със сигурност е много весело. Стикерът на колата ни (КАТУН В КОЛАТА) важи с пълна сила. Ние вярваме, че няма по-добър начин да си отглеждаш децата от този напът. Разбира се, за нас. Обичаме да пътуваме при всяка възможност, даже много често, дори когато няма възможност. А и ние го правим по лесния начин – с по една раница на гръб. Смятам, че понякога родителите сами си усложняват живота с излишни забрани и представата, че почти нищо не можеш да правиш с дете, камо ли с бебе. А всъщност се броят на пръсти нещата, които не можеш да правиш с бебе. 

Време за теб и Милко – мисия възможна или пък не?

Понякога трудна, но пък задължителна. Обожаваме да сме сред приятели и близки. Имаме късмета да сме обградени от супер яки хора. Но времето само за двамата е нещо, което определено си търсим. Независимо дали вечер, когато заспят децата и си запалим свещи, и си говорим на по чаша вино или пък някой филм (за което напоследък никога не остава време) или пък успеем да отидем някъде, това е време, което е важно, и на което държим. Защото освен всичко друго, което сме, сме и двойка, а и обичаме да сме само двамата понякога.

Работа, време сред природата и деца, които са далеч от екраните - как го постигате?

Много е труден този баланс. Това е едно големите предизвикателства за нас като родители, а и като хора. С Милко никак не вярваме, че нещата могат да се постигнат със сила от наша страна, отвън навътре. Че не можеш да принудиш детето ти да прави или не прави нещо и че това е безмислено. По този начин само демострираш сила, а всъщност показваш слабост и късаш връзката с детето. То привидно се подчинява, но има дълбока вътрешна съпротива. Съответно винаги се опитваме с добро, да обясним, да разберат самите те, че не е ок постоянното висене пред екрани. Но за съжаление, не винаги се получава. Просто изкушението е твърде голямо, а мрънкането и скарването от наша страна е винаги на една ръка разстояние.

Да се вкопчиш в Живота от първия ти миг в коремчето на мама. Мирена Керезова разказва

Но пък това е една от причините да обожаваме палатките и въобще дивото къмпингуване. Там, където най-често ходим, няма обхват и действа страшно детоксикиращо.

Какво би казала на семействата, които искат трето дете, но се страхуват дали ще се справят? 

Да не се страхуват. Когато ми предстои нещо страшно или плашещо си казвам „крачка по крачка“. Като го раздробиш страшното на малки хапки и просто вместо да го мислиш, действаш, спира да е толкова страшно. А и нещата винаги се наместват. Истината е, че човек винаги си го представя по-сложно, отколкото всъщност е. А и след като си имал дете, знаеш какво щастие е. Сега си представете същото това щастие по три.

Как би описала живота с любящ съпруг, две деца, трето напът и куче?

Бих го описала като много бързо минаващ, а така ми се иска времето да тече мноооого по-бавно. Иначе животът ни е наистина забавен, пълен хаос (което се вижда и от видеата ни) и най-вече - пълен с много любов.

Най-важно за вас е да научите децата си на…?

Трудно ми е да формулирам нещо толкова важно и отговорно. Може би да бъдат добри, отговорни и емпатични хора и същевременно да бъдат щастливи, свободни и с криле с ееееееееееееей такъв размах. 

КАЛКУЛАТОР БРЕМЕННОСТ

Аз имам една теория и тя е, че светът се управлява от пораснали тъжни деца и съответно най-големият подарък, който можем да направим за света, е просто да обичаме децата си и да им го показваме. 

Май за друго беше въпросът.

Разговора проведе: Християна Гълъбова