Колко болезнено е раждането – този въпрос вълнува всички бременни. За съжаление, няма общовалиден отговор. Спомените за раждането са много различни. В това се е убедила и Таня Богданова, 29 год. - дама, която често е посещавала лекциите на списание "9 месеца", разбира се, когато това беше възможно.

"Свекърва ми често си спомняше раждането на сина си, което се проточило 32 часа и здравата я изтощило. Тя не пропускаше да напомни и други кошмарни истории, разказани от познати. Не исках вече да слушам такива ужаси! Откакто разбрах, че съм бременна, се чувствах по-уверена отвсякога. Вярвах, че раждането при мен ще е върхът! В края на краищата аз съм здрава, издръжлива и имам мъж, който ме обича и ме подкрепя. Очаквахме момиче! Петмесечният ми корем ме караше все по-често да размишлявам как от него ще излезе бебето. Не се страхувах, но бях любопитна как ще понеса контракциите.

Прочетете още: Интервю с д-р Кристина Чачева от МБАЛ "Надежда"

Понякога питах приятелки, които са раждали, дали болките са непоносими. Повечето се усмихваха и твърдяха, че наистина е болезнено, но това нямало значение. Попитах съседката приличат ли болките на зъбобол (голям майтап), а тя отговори, че са несравними. Питах друга позната дали са като спазмите в корема при цикъл – тя неопределено поклати глава. Майка ми не ми даде ясен отговор, вече не си спомняла добре. Взех да се замислям – спомените ми от възпаления мъдрец преди години бяха ужасни, от апендицита – още повече. И в двата случая не се проявих като героиня…
Денят Х наближаваше. Оставаха още 4 седмици, докато дъщеря ни трябваше да се появи. Не ми се правеха упражнения, вместо това по цял ден обхождах форуми и фейсбук групи из интернет, търсех интересни истории за раждането. Някои от тях наистина ме плашеха и не ми даваха да спя. Започнах да виждам предстоящото раждане като филм на ужасите, в който се мъча 48 часа с контракции, груба акушерка ми отказва болкоуспокояващи средства, мъжът ми гледа безпомощно, детето е в патологична позиция, доктор нарежда прилагане на форцепс…

Прочетете още: Съвети за зачеване и лека бременност от Айдън Мустафов

Оказа се, че ме е страх! От болките, от безпомощността. Улавях се, че дори се сърдя на детето за болките, които ще ми причини. Това не биваше да става!
На другия ден отидох при моя доктор и заявих, че искам да родя с епидурална анестезия. Подписах необходимите документи и се почувствах по-спокойна.
По-късно попитах любимия си наистина ли ще издържи да гледа мъките ми. Той потвърди, че присъствието му ще ми помогне и това също ме успокои. Накрая ми стана все едно дали ще боли, или не, исках само най-после всичко да мине.

По-късно се оказа, че не било толкова страшно. Е, ръката, с която се бях вкопчила в мъжа си, дълго беше изтръпнала, но се оправи. На другия ден казах на приятелката си, че това ще е първото и последното ми дете. А всъщност не беше толкова трудно. Контракциите без болкоуспокояващи траяха само два часа, анестезиологът пристигна навреме, не ме шиха, а бебето се роди здраво и красиво. Щом го погледнах, веднага се успокоих. Приятелката ми ме уверяваше, че само след три месеца всичко ще ми изглежда по друг начин.

Прочетете още: Бъдещата майка в царството на витамините и минералите

На питата на бебето по случай 40-ия ден гостенките ми искаха да знаят дали ме е боляло при раждането. Особено любопитство прояви приятелка, която не е раждала. Аз разказах как съм била в кафето на клиниката, когато се появиха първите леки контракции. После те станаха толкова силни, че започна да ми се гади. Добре че до мен бе мъжът ми – това много ме успокояваше. След това дойде и анестезиологът.
Все пак си спестих много неща. Справях се по-добре с контракциите, отколкото с паузите между тях. Накрая обаче по време на паузите се чувствах толкова изтощена, че за кратко заспах и дори сънувах. Изпаднах в паника от изтръпването на ръката ми от вкопчването в мъжа ми. Когато съобщих, че контракциите ми траяха 18 часа, гостенките ми ме гледаха с респект и с искрено съчувствие.

Опитайте: Калкулатор на термина

Моята дъщеря е прекрасна! Стократно съм възнаградена за болките и напрежението при раждането! Освен това сега, месеци след раждането, знам, че то не беше трудно. Един ден майка ми звънна по телефона и ми препоръча да гледам по телевизията документален филм за жените в Кения. Не ми се искаше да се натоварвам, но все пак пуснах телевизора. Показваха млада жена, която напуска селото си и сама отглежда четирите си деца, чиито бащи са я изоставили. Децата е родила на полето или в стаята си – без лекар, без акушерка и без мъж, който да я подкрепя. Изведнъж ме обзе срам. В сравнение с жените в Африка раждането при мен бе направо луксозно.

Започнах да си мисля, че може би наистина ще поискам и второ дете. Дъщеря ми вече проходи и е активно и умно дете, променя се всеки ден. Приятелката, която проявяваше особено любопитство как е в родилната зала, ми съобщи, че е бременна и ме помоли да ѝ опиша какво точно представляват контракциите. Забелязах, че почти не си спомням, но все пак се опитах да я просветя. Казах ѝ, че са подобни на болките в долната част на корема при мензес и на спазми в целия корем. Накрая са като вълни, които разтягат матката и влагалището и от това боли.
Приятелката ми не се успокои особено от чутото. Тогава ми дойде наум да добавя, че контракциите, за разлика от болките при заболяване, не заплашват здравето. Те са продуктивни и придвижват бебето към белия свят. Това ги прави поносими, а между тях има и почивки. Болките те принуждават да се концентрираш и изискват пълната ти мобилизация. Близките ми смятат, че вече съм напълно възстановена и отново съм в предишната си форма. Радвам се, че преборих страха от болките. Те се появиха и изчезнаха безследно. Остана само малкото ми момиченце, най-доброто лекарство на света срещу спазмите, неприятното усещане от шевове и какво ли още не!".

ПРОЧЕТИ ОЩЕ