Труден път с щастлив финал. Такава е историята на семейство Теневи от Ямбол. Преминали през редица изпитания, те най-сетне се прибраха в къщи с пълни ръце, сърце, души и... бебешко кошче.

Прочетете още: Нервно-психично развитие на бебето от 7 до 12 месеца

Малката Тея се роди на 28 май. Много по-рано от очакваната дата, с тегло едва 860 грама. Раждането 14 седмици преди термин на толкова желаното и чакано бебе, е поредният труден момент за семейството, което се бори за свое дете повече от пет години. Тея е зачената ин витро. След два неуспешни опита и една загубена бременност в две клиники в Турция, Яница и Тенчо решили да дадат шанс на българските специалисти. Първият опит при д-р Ставрев бил успешен и всичко вървяло повече от добре до 26-та гестационна седмица когато Тея решила, че не й се чака повече деня, в който ще се запознае с външния свят.

Прочетете още: Кърмене 

За радост се родила на място, където чудесата са ежедневие. Не се случват без време като в приказките, но в реалността вълшебни пръчки няма. Затова 3 месеца и 11 дни екипът ни се бори денонощно, за да случи малкото чудо Тея. Време, което за някои от нас отлита неусетно, но е цял един нов живот за екипите, бдящи над кувиозите денонощно. Време, граничещо с безкрайност за родителите, които посрещат и изпращат всеки ден заради няколкоминутния разговор по телефона, в който да чуят, че нея все още я има, расте, и скоро ще бъдат заедно. „Сили ми даваше мисълта, че трябва да се държим заради нея. Нямахме право да се сриваме, защото бяхме сигурни, че ще й трябваме“, разказва за чакането си Яница „Винаги сме били спокойни, че детето ни е в сигурни ръце. И ще поверим здравето й и занапред на тези лекари въпреки че ще трябва да пътуваме от Ямбол до Пловдив за всеки преглед“, добавя майката.

Прочетете още: Най-добрата грижа за бебето преди и след раждането

Огромно възхищение предизвика у нас несломимият дух на младите родители. Въпреки всичко, през което минаха, те са твърдо уверени, че искат още деца. А ние им пожелаваме всички трудности да са останали зад тях и къщата им да се напълни с детски смях и безгранична радост.

Въпреки вълнението от добре свършената работа, Тея ни липсва. 3 месеца и 11 дни са достатъчно време да свикнем с нейното присъствие, а денонощните грижи ни привързват трайно. Днес нейното легло е празно и ни носи носталгия. Но и ни усмихва, защото знаем при колко много любов я изпратихме.

Историята разказва АГ Селена, Пловдив

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ