Какъв ли е светът през очите на бебето? Как малкото създание, току-що излязло от майчиния корем, „поглъща” цветове и форми?
Изследвания показват, че новородените не са почти слепи, както се смяташе преди. Те обаче тепърва трябва да се учат да виждат. Този процес е особено интензивен през първата година.


Кърмачето вижда най-добре от разстояние 30 до 50 см и това е гениална „случайна” игра на природата – точно толкова е разстоянието между очите на бебето и главата на майката, когато го кърми. Новороденото още не вижда твърде ясно, разпознава само очертанията на хора и предмети. Всъщност светът му е доста монотонен – той не се разкрива в сложна палитра, а включва само няколко нюанса на цветове.

Да се научи да вижда
Д-р Волфганг Веземан, директор на Висшето училище за оптика в Кьолн, дълги години проучва зрението на бебетата. За целта е разработен специален тест. Малките пациенти са пред нещо като сцена на куклен театър. Показват им рисуван картонен кръг – лявата половина е оцветена в сиво, на дясната има бели и червени линии, които привличат вниманието. Изследващият може да установи накъде гледа бебето чрез дупка за наблюдение в кръга. Тестът се разширява, като се рисуват по-големи или по-малки черти или точки – едноцветни или пъстри. В зависимост от това дали движи очите си, бебето показва възприема ли или не възприема промените. Резултатите от тези и други опити са впечатляващи. Според проф. Веземан бебетата виждат много повече, отколкото се е смятало, но първо трябва да се научат… да го правят.

Финалът на този процес е към първия рожден ден. Развитието на зрението обаче приключва чак с постъпването на детето в училище. Това означава, че ако не се отстранят навреме вродените нарушения, очите не могат да се научат да виждат правилно и това ще създаде големи трудности по-късно. Например децата с вродено помътняване на лещата трябва да се оперират колкото може по-рано, за да не се спре развитието на очите.
Чрез тестовете на зрението на бебетата се проследява и нормалното развитие на зрителната острота.

Как се усъвършенства зрението?
От втория месец бебето може да възприема контурите на лицата. Най-активно то реагира на изпъкващи белези – очи, уста, нос, и може да различава контрастни шарки. Кърмачето не вижда много повече от точки и чертички. Но все пак различава дали лицето срещу него е разположено правилно или главата е обърната надолу.
През третия месец детето започва да фиксира предметите. Усмихва се на околните и вече може да различава цветове. Привличат го контрастиращи повърхности и движещи се обекти. Очертанията на лицата стават малко по-ясни.
В петия месец бебето вече разглежда особено пъстрите предмети. То се усмихва на всичко, което прилича на лице. “Бърбори” с любимата си играчка и я проследява с поглед, ако тя падне. Светът около него постепенно се оцветява.
От шестия месец то започва да хваща целенасочено предмети. Бебето може да различи шише от играчка, наблюдава с интерес всичко подробно и може да хваща различни вещи. Вече вижда пространството със зрителна острота около 30% от тази на възрастния.
От осмия месец детето различава лицата на близките. То много обича да гледа как предметите изчезват и след това отново се появяват. Смее се, когато татко играе с него на криеница и ту изчезва, ту се показва зад вратата.
От десетия месец детето възприема околния свят така добре, че може да хваща целенасочено малки предмети с палец и показалец. Интересно му е да разглежда пъстра книжка с картинки. На една година малчуганът разпознава всички цветове и  преценява добре пространствените разстояния. Може спокойно да слага предмети в ръцете на мама и татко, да тича или да лази след топката.

Има някои състояния, при които се налага да се консултирате с офталмолог:

  •  Очите на бебето “се залепват” от секрет повече от две седмици след раждането.
  •  Клепачите му са подути или зачервени.
  •  То криви очите си (при около 4% от децата се забелязва кривогледство –  страбизъм, или подобно некоординиране на очите след 6-ия месец).
  •  Мига прекалено, стиска клепачи и прави гримаси.
  •  Очите на детето трептят насам-натам, особено при ярка светлина.
  •  Зеницата на окото не е черна, а има белезникави оттенъци.
  •  Детето реагира на оптични дразнения или държи предметите много близо до очите си.
  •  Често търка очите си и те сълзят.


Текст: д-р Тодор Денчев, офталмолог