„Колко малко знаем какво изживява човешкият зародиш от неговото зачеване до оформянето му като малко човече, преди да излезе на белия свят, казва проф. Връбка Орбецова, д.м.н., педиатър, специалист по патобиохимия, лабораторна диагностика, метаболитни нарушения и диабет, автор на Енциклопедия по интегративна медицина. Първите месеци на бременността са изключително важни – бързо и в строго определена последователност се формира структурата на човека с всички органи и системи. Тогава не бива да се фиксират дефекти в човешкия организъм. Когато се взема решение за зачеване на дете, подготовката трябва да започне преди това, за да се създаде човек с развито хармонично тяло, душа и дух. Важно е мъжът и жената да са хармонизирани във взаимоотношенията си, да не живеят в стрес, агресия, омраза, антагонизъм, защото те водят до аборти, малформации на плода, преждевременно раждане.

Оплодената яйцеклетка, от която се развива плодът, трябва да бъде обгрижвана от самото начало и новият човек да получи най-положителната енергия. Така вътреутробните процеси ще протекат по най-добрия начин. Създава се нов човек в друг човек и те двамата трябва да са синхронизирани. Майката да приеме зараждащия се в нея живот с любов и да посвети 9-те месеца на него. Това е най-важната й цел, а бащата и близките й да я подкрепят.

Възпитанието на бъдещия човек или пренаталната педагогика започва още със зачеването, за което родителите трябва да са подготвени, категорична е проф. Орбецова. Бебе трябва да се създава с любов.

Бащини имена без окончанията -ов и -ев - защо?

В първата половина на бременността се обръща внимание на здравето на майката и ембриона, а във втората – на емоционалното и психичното състояние на плода. Програмата за развитието му вече е заложена, но не бива да се създават пречки за осъществяването й чрез неправилен начин на живот.

Бременността започва с неприятни усещания за майката като изпитание за нея – гадене, повръщане, непоносимост към миризми и храни, дискомфорт, страх. Това е съвместяване на майчиния организъм с този на бебето. Това е т.нар. „депресия при зачеването“, която е нормална, особено ако майката е забременяла случайно или се е разделила с партньора си.

Огромната радост след раждането трябва да се заслужи

Ако жената си е хапвала пикантни и вредни храни, ако е спортувала активно, ако е обичала да си пийва или да пуши, след зачеването трябва да промени навиците си. Всичко, което приема, достига до бебето, а то няма как да детоксикира алкохола. Е, ако й се допие вино, може да си позволи глътка.

Бебето не понася и никотиновия дим. Има доказателства как майки пушачки увреждат бебето си и залагат мутации в клетките му. Бащата също трябва да спре или да намали пушенето още преди зачеването.

Първите 6 месеца са възпитание и за майката, не само за детето. Когато на бременната й се дояжда една или друга храна – това всъщност е потребност на бебето. Добре е всяко нейно желание да се задоволява. „На мен например ми се ядеше тебешир и аз се криех, за да го настържа и изям – смее се проф. Орбецова. – После се оказа, че съм имала недостиг на калций.“

Вегетарианките трябва да са наясно, че растителната храна не може да им достави витамин В12, който е важен за структурирането и съзряването на нервната тръба. Поне през бременността е добре да хапват месо и риба 3 пъти седмично. Най-жестоките уродства при плода възникват при недостиг на витамин В12 в майчиния организъм.

Бременната не бива да се фиксира много върху забранените неща, за да не стресира тялото си. Или да започне да мрази бебето в себе си, защото я ограничава в храната, напитките, движението. Може да се породи скрита ненавист към него. Затова е добре да слуша вътрешния си глас, да се грижи и за психиката си. Синхронизирането, хармонията и любовта са първите цели на пренаталната педагогика. Да се преодолее дискомфортът през бременността в името на една висока цел. Майката да си представя как след всяка преодоляна трудност бебето й ръкопляска и е щастливо, съветва проф. Орбецова. Трябва да му говори: „Детенце, видя ли – и с това се справих заради теб“. Думите се осъзнават от плода едва след 6–7-ия месец, но клетките също помнят.

До третия лунарен месец на бременността, когато се образува и фиксира плацентата, бъдещите родители трябва да имат оптимален режим на хранене, движение и почивка. Да се избягват силови спортове, майката да се разхожда на чист въздух.

Защо НЕ Е толкова важно да имаме второ дете

Много рано плодът започва да усеща отношението към него. Враждебната околна среда създава неправилно развитие на невралната тръба на бебето, а нервната му система се развива доста рано.

В началото на бременността жените са нервни, често им се плаче, всичко ги дразни заради бушуващите хормони. Добре е да намерят начин да се балансират. Не бива да се ядосват – малкото най-тежко понася плача на майката и тъгата й. По време на различни емоционални състояния се отделят молекули на радостта, на любовта, на гнева, на мъката, на страха, които се усещат от детето по-директно, отколкото подозираме, предупреждава проф. Орбецова. Хормоните на страха, които се отделят в тялото на майката, фиксират темперамента и характера на бебето. Колкото по-щастлива е майката, толкова по-добре е за бебето.

Агресивността у хлапетата се заражда още в утробата 

Детето най-рано усеща гнева, яда, неприятните преживявания на майката. През първите месеци около майката не бива да има крясъци, за да не се стресира плодът. Бебетата по-лесно понасят ниските тонове, отколкото по-високите и кресливи звуци. Най-вредните фактори директно влияят на бебето. Агресивността у децата се заражда още в утробата на майката.

Силните звукови вълни се усещат от бебето чрез движението на околоплодната вода, която ги усилва. Иначе то е свикнало с шума на сърцето на майката, с дишането й, с движението на червата. В шестия месец детето започва да различава звуковите вълни. Най-приятен за детето е сърдечният ритъм на майката – добре е тя често да го гушка до гърдите си, след като го роди. Носеното на ръце дете по-бързо прохожда и по-бързо проговаря заради връзката с майка си.

Първи се развиват обонянието и слухът. Детето усеща миризмата на мама още през 4-ия месец. И когато долови нещо неприятно от околната среда през кожата на майка си, то започва да се движи по-ускорено. Това става и когато трябва да си набави повече кислород. Понякога то реагира дори на парфюма на майка си. „Аз харесвах миризмата на ябълката айвания, но по време на бременността изпитвах отвращение от нея и досега не мога да хапна от този сорт – спомня си проф. Орбецова. – Явно този аромат никак не е харесвал на бебето ми.“ Важно е да се внимава с използването на сапуни, козметични продукти и техните аромати. Децата харесват естествените ухания – на ванилия, роза и лавандула, босилек и здравец. Най-добрият парфюм за бременната е розовата вода. Понякога жената изпитва желание да помирише нещо определено и това е продиктувано от плода. Добре е майката да наблюдава реакциите на бебето си – когато е прекалено буйно или я присвива някъде, това може да е израз на неговото недоволство. Детето обича плавните и спокойни движения на майката – особено когато тя се разхожда на чист въздух в гора, в планина, по морския бряг. Още по-добре при изгрев слънце. Това важи особено след 4-ия месец. Тогава бебето свиква с гравитацията.

Казват, че тангото е танцът на бременната, който много се харесва на бебетата, както и блусът. Те обичат нежната, спокойна музика. Допада им и българският неравноделен ритъм.

Мама да пее и разказва приказки през цялата бременност

Бебетата обичат майките да им пеят. Това контролира и дишането на бременната и я подготвя за раждането. Тогава плодът запомня гласа на майка си и след раждането я познава по него. Започва да суче по-лесно. Добре е, докато майката пее, да поглажда коремчето си. Някои деца, след като се родят, си спомнят приказки и песни, които са чули, докато са били в корема на майка си. Добре е жената да пее и говори на бебето, да му разказва приказки през цялата бременност, особено през последните 3 месеца. Важно е от гласа й да струят нежност и любов. В 7-ия месец детето възприема и диференцира гласа на майка си и на другите хора. Това е моментът то да се запознае и с баща си. Той трябва да поглажда корема на майката и нежно да му говори. Да го нарича слънчице, котенце, пиленце, гълъбче, ангелче с много любов. Любовта не може да се имитира. Същността на пренаталната педагогика е много любов, нежност и топлота за бебето и майката.

Бебе с последна яйцеклетка

Установено е, че бебетата на бременни, живели в агресивна среда, „не искат“ да излизат от корема на майка си и по-трудно се раждат. Или не искат да сучат, ако не са приели гласа или миризмата на майка си.

Бебето може да си избере име още докато е в утробата на майка си и това е доказано експериментално. Това става, като се повтарят различни имена бавно, на срички и като тананикане. Майката може да усети избора на малкото по реакциите му – ритане, контракция, гадене, дискомфорт.

И бебчо се страхува от раждането

Раждането трябва да се очаква като най-радостното събитие в живота на жената. Иначе страхът й се предава и на малкото. Добре е тя да му говори: „Миличко, ще минеш през една тръба, където е по-тясно, но то ще е за кратко. Не бива да се страхуваш. Мама ще направи всичко, за да не се затрудниш. Двамата ще се справим по-добре. Ако мама плаче, ти не се страхувай“. Точно това може да породи чувство на вина у бебето. Иначе автовнушението е и за самата жена и то я отпуска. Страхът от раждането може да затрудни появата на бебето на бял свят, алармира проф. Орбецова. В последния месец милването на корема от двете страни е много важно.Тогава бебето се преобръща в подходящо положение за раждането. Ако много се уплаши, може да застане в лоша поза и това да създаде проблеми. Превенцията на страха трябва да започна още от 7–8-ия месец.

Текст: Феодорина Ляскова