Знаете ли, че едно разплакано дете всъщност упражнява социалните си умения? Знаете ли, че когато погледне отражението си в огледалото, малкото вижда един непознат човек (за да се научи да разпознава собственото си лице, трябва да мине поне година)?

Психолог съветва: Не давайте детето на ясла/градина преди 3-годишна възраст

Е, да, това е трудно за осъзнаване дори от тригодишните малчугани, които смятат, че ,,целият свят е в краката им’’, казват педиатрите. Тук естествено се намесваме ние -- като родители, със задължението да развием в децата си основните социални умения, които ще ги подготвят за живота на възрастните.

Доц. Папазова: Мислите на майката трябва да са в „цветя и рози“

Един от най-големите проблеми за малкото си остава споделянето. А то се усвоява с практиката и по метода „опит-грешка“. Ние очакваме от дребосъка да проявява разбиране, да споделя любимите си играчки с връстниците си.

Да, обаче децата до 2-годишна възраст са големи егоцентрици и това не е естествен човешки инстинкт. Затова е важно родителите да бъдат по-толерантни към удрянето, хапането, бутането и ритането, с които малките изразяват емоциите си.

„ТО СИ Е МОЕ“

Отгатнахте ли проблема? Ако сте убедени, че светът започва и свършва с вас, а децата са точно на това мнение, най-естественото нещо е да повярвате, че всичко ви принадлежи. И за да не влизате в конфликт с любимото си „зверче“, може да приложите няколко подхода:

·     Не насилвайте детето да споделя вещите с други. Тъй като то още не е в състояние да разбере значението на думата „споделям“, негативната ви реакция може да има обратен ефект и дори да забави усвояването на това толкова важно умение.

·     Започнете да възпитавате умението да споделя, но не очаквайте веднага да ви разбере. Внимателно, но без колебание го отделете от предмета, който не му принадлежи и който не може да има. Не мъмрете детето и не му изнасяйте лекции. Успокойте го, но не се опитвайте да го предпазите от евентуално разочарование. Кажете: „Знам, трудно е да споделяш  с други. Ти наистина го искаше за себе си.“ Съчувствието облекчава болката и проправя нелесния път към усвояване на умението.

·     Поощрете и създайте необходими предпоставки за развитие на способността да споделя. Разделете на равни части някакво лакомство.

·     Проявете разбиране към необходимостта му да притежава. Ако детето е около 3 г., предложете му друга играчка или предмет или намерете същата.

ПАРАЛЕЛНАТА ИГРА

Защо в шведските клиники родилките слушат Моцарт

Когато играят заедно, децата правят това „паралелно“. Те предпочитат повече да са близо едно до друго, отколкото да са заедно. Но за да се научи едно дете да споделя, трябва да има с кого. Защото, когато то е убедено, че е в центъра на Вселената, това обикновено се превръща в проблем. Можете да избегнете конфликта, ако отделите специално внимание на умението за споделяне.

След раждането отново на работа – егоизъм или лично право

Покажете, обяснете и насърчете детето в първите му опити. Обучението на този етап от детското развитие е вид подготовка, защото всъщност то не  е готово за усвояването на това изкуство.

Не правете грешката да вярвате, че бихте могли да го възпитате „сега“. Обучението започва рано, но истинското разбиране и овладяване идва по-късно. Някои възрастни все още не могат да се похвалят със способността да „споделят“.

Когато едно почти двегодишно дете вземе играчката на друго, единственото, което трябва да направите, е да върнете играчката на второто дете, като я вземете от първото.

Бебешки пубертет - помощ!

Кажете: „Тони сега си играе с влакчето“ или „Хайде да намерим нещо за теб, искаш ли?“ Умението да споделяш вещите си с околните е нещо, което трябва постепенно да се възпитава. Част от процеса на обучение е да използвате подходящи изрази. Добър подход е и да играете на „Представи си, че …“ – с кукли или с други играчки пресъздайте конфликтната ситуация и после „разрешете“ проблема по няколко начина. Насърчете детето да опита само да я разиграе „правилно“ и „неправилно“.

ИЗПОЛЗВАЙТЕ НЯКОЯ ОТ ЧЕТИРИТЕ СТРАТЕГИИ

·     Дайте му пример със себе си: „Искам да споделя с теб парчето си торта“, или „Искаш ли да се редуваме в подхвърлянето на топката? Ще броя до десет, докато си играеш с нея, а после е мой ред.“

·     Предоставете му няколко възможности: „Знам, че това ти е любимата играчка. Коя от другите играчки ще дадеш на Иво?“

·     Опознайте чувствата на детето си. Зачитайте ги. Когато не желае да сподели нещо „свое“, кажете: „Знам, че е много трудно. Понякога и аз се чувствам така. Не е необходимо да го правиш през цялото време. Аз вярвам, че един ден ще си готов да споделиш с другите играчките и вещите си.“

·     Не го мъмрете и не го насилвайте да се извинява – с това няма да постигнете нищо.

 Текст: Драгомира Сиракова