Често вашето малко съкровище опъва нервите ви до скъсване. Катери се по шкафове, без да мисли колко голям е рискът да счупи крак или ръка. Със замах надрасква стената в хола или разлива шишето с олио... То е шампион по сътворяване на бели. Поводите вечер да се оплаквате от детето на таткото като че ли нямат край. Обаче... сложете ръка на сърцето си – нали имате основание и да се гордеете с палавия малчуган?!
Диана Филипова разказа: “Оставям сина си само за 15-ина минути сам в стаята му. След като се връщам, заварвам някакъв ужас – нищо не е на мястото си. Толкова е разхвърляно. Сред този хаос момчето ми изважда нещо странно – опитало се е да направи “кукла”, с която да ме зарадва. Изведнъж се сконфузих. То е положило старание да измайстори “творба”, с която да ми направи силно впечатление, бързало е да не вляза при него, а пък аз го заливам с порой от гневни обвинения за бъркотията около него...


От този момент се зарекох да проявявам спокойствие и да откривам доброто в лошото, да виждам постижението, а не само белите.”
Добре е да знаете, че детето ви не се старае постоянно да ви ядосва. Дори да сте гневна до краен предел от нещо нередно, опитайте се да осъзнаете дали зад някоя недотам добра постъпка не се крие постижение, усилие, желание на малчугана. Сигурно ще откриете ново усвоено умение, откривателски дух, изненадващо и находчиво “произведение”. Вашата задача е да стимулирате най-доброто от него и да не му отправяте целодневно упреци за щяло и нещяло.

Влачене и запяне
Вашата малка принцеса се мотае и нехае за времето, а трябва бързо да тръгнете към детската консултация. След като напуснете дома, положението не е по-добро. Момиченцето се спира на всяка крачка, за да зяпа нещо, сякаш е в Страната на чудесата.
Какво да правите. В подобни ситуации най-важното е да проявявате разбиране, защото децата под 5-годишна възраст нямат чувство за време. Радвайте се на малчугана – наблюдавайте го как с интерес изучава околния свят. Ако много закъснявате, помолете го да ускори крачките си, но му обещайте на връщане да имате повече време, за да разгледа онова, което му е интересно. Извинете му се! Така ще му покажете, че цените неговата любознателност и уважавате желанията му.
Ако пък нямате особено бърза работа, оставете детето спокойно да се занимава и заедно обсъждайте интересните обекти.

Летящият биберон
Любимото занимание на детето ви, когато е в креватчето, е да изхвърля биберона от устата си на пода. Може да го направи 100 пъти, без да му омръзне. Разбира се, това не ви е приятно – трябва да вдигате биберона, да го миете или пък да се запасите с колекция от биберони и без умора да подавате поредния на малкия хитрец.
Детето прави това от желание да разбере колко пъти мама ще вдигне биберона от пода и кога ще се откаже. То обаче открива и една закономерност – когато хвърли биберона, той пада на различни места, но все на пода.
Какво да правите. Имате две възможности – да отклоните вниманието на малкия изследовател или да го оставите, докато  играта му омръзне. Може пък в един момент да приберете биберона в джоба си, след което да кажете на детето, че това е краят на играта му, но утре то може пак да продължи. За него “утре” не е някакво точно понятие, но в случая това обещание сигурно ще го успокои.

Майстор на стенописи
Пъстрите абстракции, нанесени от малчугана по наскоро боядисаната стена в детската стая или (по-лошо) в хола, не предизвикват възторг у родителите. А колко несправедливо е талантът на малкия “художник” да срещне укори и обвинения.
Какво да правите. Посрещайте творческите изяви на малчугана си ако не с възторг, поне с разбиране. Проявете и вие творчество. Оградете с рамка нарисуваното и когато дойдат гости в дома ви, показвайте “творбата”. Така детето ще разбере, че неговите постижения ви радват. Убедете го обаче, че все пак “рамката” не бива да се надхвърля. Ако то има планове за нови произведения, въоръжете го с блок и флумастери.
Добра идея е и да залепите бял тапет на една от стените в детската стая, където малкият художник да развихря въображението си...

Мама – любима жертва
Каква несправедливост! Най-често гневните изблици на детето понася мама – тя, която почти денонощно се грижи за него. Не се ядосвайте от този факт. Приемете го като израз на... огромно доверие и привързаност. Само помислете – дали синът ви ще се обърне към продавачката в магазина с “глупачка”, или ще се опитва да я ритне тайничко?! Когато той иска да пробва социалните си познания, най-подходящият обект е мама, защото му е и най-близка. А пък е и сигурен, че тя бързо ще му прости и пак силно ще го обича.
Какво да правите. В конфузни ситуации, когато детето се нахвърля срещу вас – с жестове или с думи, реагирайте сдържано, но категорично – на обидните думи с “Не бива да говориш така!”, на ритането и ударите с възклицание: “Ох, как ме заболя!”
Не се впускайте в педагогически речи, не показвайте и обида!

Всъщност представените случаи разкриват възможния “втори поглед” на родителя. Той помага не само да не се ядосвате на всяка глупост, но и да изпитвате малко гордост. Защото това, което често ви изнервя, е признак на развитието на детето. Любопитството (любознателността), желанието за експериментиране и упорството могат да ви покажат, че детето не е глупаво. А това доказва, че досега правилно сте го възпитавали. Просто по-често си го припомняйте!  

Соня Найденова
психолог