Със съпруга ми сме заедно от осем години и имаме дъщеря на 6 години. Винаги сме искали да си имаме две дечица, но все отлагахме второто бебе. И ето че един ден заченах.
Когато разбрах, че съм бременна, бях като шашната, защото тази бременност не беше планирана. Взехме решение детето да се роди.
Всичко вървеше супер, а дъщеря ни Мони беше много щастлива, че ще става кака. Въпреки че това ми беше втора бременност, аз се чувствах сякаш е първата. Много се вълнувах от появата на новия живот и бях сигурна, че бебето ще ни донесе много щастие.
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Месеците минаваха, а коремът ми растеше. Отървах се от сутрешното гадене, което при мен траеше цял ден. Първите няколко месеца бяха мъчение, защото ходех на работа без почивка, гадеше ми се, виеше ми се свят. Работодателите ми са много свестни хора и ме щадяха. Опитваха се да не ме натоварват много, осигуриха ми удобна униформа, дори ме глезеха. Въпреки това краката ми започнаха да отичат, появиха се и болките в кръста. Колкото и да не ми се искаше, наложи се да изляза в болнични. Тези три месеца, през които бях вкъщи, ми се сториха цяла вечност. Нямах никакво търпение, исках колкото може по-бързо времето да мине. С напредването на бременността се появиха и някои страхове – дали всичко с бебето е наред и т.н.
По цял ден играехме с Мони, говорехме за бебето и се разхождахме. Отказах се от вредните навици и започнах да живея здравословно. Цялото ми семейство се грижеше за мен като за принцеса, особено съпругът ми.
В осмия месец ненадейно баба ми почина. Това беше голям удар за мен, защото много я обичах. Благодарение на близките ми успях да преодолея болката от загубата. На моменти плачех от мъка, а после се смеех – много чувства се бореха в мен. Раждането наближаваше, а с него и страхът. Радостта и страхът от неизвестното вървяха ръка за ръка.
Първото си дете родих през естествените пътища и се надявах второто да дойде по същия начин. При всяка консултация очаквах докторът да ми каже нещо лошо, но слава Богу всичко вървеше добре, като изключим килограмите, които се трупаха много бързо. В деветия месец приличах на балон. Всяка вечер, след като съпругът ми се върнеше от работа, слагаше ръка на корема ми и питаше как е минал денят ми. Малкото същество сякаш усещаше, че това е баща му и почваше силно да рита с малките си крачета.
Терминът ми беше на 28 ноември, а мъничето явно беше решило да си постои още малко в топлия басейн. Четири дни преди термина, вечерта преди лягане водите ми изтекоха. Без паника тръгнахме към болницата. Настаниха ме в предродилната зала и след прегледа докторката каза, че имам 2 см разкритие и все още е рано. Малко по малко започнаха да се появяват болките, а към 4 ч. сутринта ми включиха система и тогава започна истинският ад. Следващите два часа и половина бяха кошмарни.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: ЛИЧНА ИСТОРИЯ ЗА ЕДНО СПЕШНО ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ
В 6.30 сутринта се появи една малка, нежна и красива принцеса на име Бриана. Искам сърдечно да благодаря на д-р Хамо и на д-р Карагеюрова за грижите и помощта, които ми оказаха. Чувствах се най-щастливият човек на земята, забравих болката, която бях преживяла, и се наслаждавах на малкото същество. Никога няма да забравя личицето на Мони, когато видя Бриана. Тогава разбрах, че целият ми живот ще е посветен на тези две прекрасни момичета.
Със съпруга ми сме много щастливи от факта, че сме родители на две чудесни деца. Мина една прекрасна година след раждането. Бриана вече е на една годинка, може да ходи, има 8 зъбчета и казва „мама”, „тати”, „кака”, „баба”, „папа”... Децата ме научиха да бъда не само майка, но и да съм по-добър човек.
Благодаря на списание "9 месеца", че през цялата ми бременност, а и след раждането получавам от него толкова ценна информация.
Текст: Мама Марияна Тренадфилова
