Д-р Татяна Ралчева, педиатър, Национално сдружение на педиатрите специалисти от извънболничната помощ, пред списание "9 месеца".

Кога най-рано или най-късно може да започне въвеждането на немлечни храни в менюто на бебе, което е само на кърма?


По принцип според новите тенденции това може да стане след 5–6-ия месец. Ако майката има достатъчно кърма, захранването може да започне след 6-ия месец. Ако кърмата обаче намалява и се налага дохранване със заместител на кърма, захранването може да започне от 5-ия месец.

А при бебетата, които са хранени изцяло  със заместител?
При тях захранването с немлечни храни може спокойно да се въведе след петия месец.


Коя е най-често срещаната грешка, която правят майките, когато захранват детето си?
Грешката не е една, а са няколко. Правилото е храната да се въвежда постепенно. Не бива майката като даде на бебето немлечна храна и ако то я хареса, тя да си каже: „Ще му дам още малко“... и му дава половин бурканче или цяло бурканче. Това може да претовари храносмилателната система на детето, която все още не е готова да поеме новата храна. Така че много важно е да се започне постепенно. Първия ден да се дадат една-две лъжички, на следващия ден пет-шест лъжички, на третия ден осем- десет лъжички, като количеството се увеличава прогресивно и за около десет до петнайсет дни да се замени едно хранене с новата въведена храна. Другата грешка е едновременно да се дадат две нови храни, а храносмилателната система на бебето не е готова да ги поеме. Детето може да се обрине от едната или от другата храна и майката няма да може да разбере коя храна да изключи. Затова винаги захранването трябва да става постепенно. Срещана грешка е и много бавното въвеждане на храните: днес една лъжичка, утре – две, после три и така детето може да се захранва цяла година. Не бива бебето да се захрани и когато е болно. Включването на немлечна храна трябва да става само когато детето е напълно здраво, защото, ако е болно, както е и при възрастните, апетитът му ще е намален. Ако майката захрани детето, когато е болно, то ще отказва храната и тя ще си направи погрешния извод, че не я харесва. Освен това, когато приема лекарства, бебето може да се обрине от някой медикамент, а майка му да реши, че е алергично към храната. Възможно е и заболяването да протече с обриви и ще е трудно да се прецени дали обривът е от новата храна, която е въведена. Затова трябва да се изчака детето да оздравее и тогава да се включи нова храна. Друга грешка е да се дава глутен по-рано. Той трябва да се въведе след 7-ия месец. Сред възможните грешки в захранването е и прехранването на детето. Недохранването се среща по-рядко, а прехранването води до намаляване на апетита. За да са спокойни майките, най-добре е да се консултират с педиатър коя храна кога да въведе и в какво количество да е.

Кои три храни не трябва да се въвеждат до навършването на първата годинка?
Преди всичко шоколадът. Гостите, бабите и дядовците много обичат да подаряват на детето шоколад – „нека то да опита“. Медът също не бива да се дава, защото е алергизираща храна, а има и опасност от ботулизъм. И ядките са в забранителния списък. Те са много опасни, детето не може да ги дъвче и може да се задави. Ядките не бива да се въвеждат до 3–4-годишната възраст. Другите забранени храни са зрънчовци и др. подобни, които водят до безапетитие. На малкото дете не бива да се дава и какао. То се включва в много каши, а е алергизираща съставка и трябва да се избягва през първата година на детето.

Какъв съвет ще дадете за киселото и за прясното мляко?
По принцип българският народ е отгледан с кисело мляко, но адаптираните млека са произведени така, че да се доближават максимално до майчината кърма. До първата годинка е препоръчително детето да приема хуманизирани млека. След това или около 11–12-ия месец вече може да му се даде кисело мляко, но прясното задължително трябва да се въведе след първата година, защото по състав то и кърмата доста се различават. Кравето мляко съдържа много повече белтъчини и затова е нужно да се разрежда, за да може да се доближи до майчината кърма. И съотношението на ненаситени и наситени мастни киселини е различно в кравето мляко и в кърмата. В кърмата повече са ненаситените мастни киселини, които са по-полезни. Не случайно заместителите на майчината кърма се наричат „хуманизирани“, т.е. те са максимално доближени са до състава на майчиното мляко. Затова е по-добре на детето да се дава хуманизирано мляко. Но не е и кой знае каква грешка, ако в 11–12-ия месец се даде квасено мляко.

Кое мляко ще препоръчате – домашно приготвеното или купеното от магазина?
Домашното мляко е хубаво, но трябва да е сигурно, че кравата, от която е издоено, е здрава, защото сред кравите се срещат туберкулоза и други заболявания. При предлаганите млека в магазините все пак има някакъв контрол и няма риск от такива зарази. Важно е млякото да не е пълномаслено. Ако родителите искат да дават домашно мляко, могат преди това да го занесат да бъде тествано в специализирана лаборатория, за да са спокойни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ