Историята ни започна през 2012 година, когато с моят съпруг решихме да имаме детенце.Тогава аз бях на 25 год.,а той на 30 год.Така до 2013 г., когато посетих известна инвитро клиника в София. Съответно ми бяха назничени хормонални изследвания, цветна снимка и спермограма за моят съпруг. Всичко излезе в норми, но цветната снимка показа силно нагъната лява тръба.

Пристъпихме към лапароскопия за отстраняването ѝ. Това беше първата ми операция, толкова много се страхувах, толкова много изчетох, толкова много мои познати ме съветваха да не избързвам, но на мен не ми се чакаше, исках по-скоро да махна пречките по пътя към осъществяването на моата мечта – да имам рожба. Тази лапароскопия беше началото на едно кошмарно лято и лутане, началото на моя втори шанс да живея – да, ‚втори шанс‘ защото бях на косъм… Дойде деняТ на лапароскопията и всичко мина ,,уж" нормално с премахната лява тръба, изключително бързо се възстанових, като изключим, че като ставах все едно вътрешностите ми се изсипваха.


Една вечер излезнахме с моя мъж и изведнъж ме срязаха яйчниците с толкова силна болка, че чак не можах да вървя. Вечерта се появиха висока температура и повръщане.

На следващия ден отидох до личния лекар, който пипна корема и не видя да има проблем, постави ми една инжекция. Така започнах с една температура всеки ден от 37,4 до 37,6 и разстройство – каквото и да хапнех, все ме караше до тоалетна. Стигнах и до лекарят, провел лапарото, той ми изписа антибиотик и положението стана по-зле, направо не можех да стана от леглото. В крайна сметка, приеха ме в болница и по спешност ме оперираха -стигнало се е до гинекологичен перитонит, премахнаха и другата тръба.

След операцията бях с прекъснати уретери и 5 месеца бях със схендови и катетър, който в един момент тялото ми почна да ги отхвърля. Както виждате, 2013 я изкарах по болниците и с отстранени две тръби, а шансът за бременност се оказа само с инвитро. През 2015 година  стартирах първия си опит – опит на надежда и вяра че ще се получи, страх от неочакваното. Бях изчела много, запознах се с много жени, вървящи по този трънлив път. Опитът завърши с биохимична бременност и силни болки. Смених клиниката.

Втори опит – 2016 година, но, за жалост, не стигнах до опит, а до трета коремна операция от киста и ужаса, че се събудих по времето, докато ме шиеха и бях с тръба в устата. Тогава си казах, че искам да си отпочина малко от всичко и новата година 2017 година започнах на чисто. Именно тогава моята мечта, моята жадувана рожбичка, се сбъдна и вече е при мен – цели 4 години щастие.
МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ С ВИСОКА ЦЕНА :)

Текст: Ирина Добрева

ПРОЧЕТИ ОЩЕ