Донорството е живот / Майки за донорството сподиха във Фейсбук поредната вдъхновяваща история, а ние бързаме да я представим и на вас - нашите читатели:

"Когато Вярата срещне Надеждата, Животът намира начин!''. Така ще започне и моята история.. Малко след новогодишните празници разбрах, че съм бременна. О, това беше мечта. Като на всяко малко момиченце. Но вече пораснало и готово да създаде семейство.

Д-р Георги Стаменов, Радостина и малкият Георги - победители след тежка бременност

Първият преглед мина добре. Видя се плоден сак. На втория преглед обаче, се видяха два. Оо,  каква радост.  В моето поколение се падна на мен наследството да имам близнаци.

Д-р Георги Стаменов: Приемайте прегледа за рак на гърдата като нещо задължително

Минаха се няколко дни. Започнаха симптомите на бременност като на всички дами. Гадене, отпадналост, замаяност. С всеки изминал ден симптомите се засилваха. Започнах да повръщам, спрях да ходя на работа (не защото не исках, а повечето време прекарвах надвесена над тоалетната). 

Д-р Чапанова: Жени над 35 години трябва да потърсят помощ след 6 месеца неуспешни опити за бременност

Всеки казваше, да, нормално е да повръщаш, особено с близнаци, хормоните са по-силни. Добре. Но никой не казваше колко е това нормално. Спрях да се храня, след няколко дни и да пия вода. Решихме. Трябва да отида на лекар.

Калоян - проплакал след 4 аборта и 2 години борба за второ детенце

Понеже бяха почивни дни, трябваше да отидем в спешен кабинет. И къде?.. в столична общинска болница. Гениална идея. Приеха ме. С тежко повръщане. Не яла от 3 дни. Вързаха ми система и казаха, ще лежиш. Лежах. Ден след ден се влошавах, а доктори не ме преглеждаха и не ме лекуваха. Така 14 дни. Докато трае пътеката. Държаха ме на една система глюкоза и една натрий на ден. Повръщах кръв. Организъма ми се самоизяждаше. От "чистотата в болницата" се разболях от Хепатит А. Имах тежка жълтеница с ред други заболявания докарани покрай "лечението".

Показателите ми бяха животозастрашаващи. Молех се на Господ да мога да задържа една глътка вода в организъма си. Но уви…не се получаваше. За ядене да не говорим.. вече близо 20 дни.

Изтече пътеката и г-жа Х, зам. директор на болницата, връхлетя в стаята с решението: ще махаме бременността, така не можеш да се оправиш, състоянието ти е критично. Както всяка майка, аз вярвах и се надявах да има и друго мнение. Молех се всяка минута да е така. Бях сигурна, че или ще оживеем тримата или никой.

КАЛКУЛАТОР ЗА ПОЛА НА БЕБЕТО

Събрах си багажа, подписах документи за напускане на болницата, на своя отговорност и че болницата няма нищо общо, ако с мен се случи нещо вече. Досието ми се изтри. Изобщо да не съществувам в регистрите на болницата.

Звънях на няколко болници през това време да попитам за доктор и евентуална хоспитализация с моите показатели. Никой не искаше да поеме риск и казваха, че не могат и нямат места.

Остана последната надежда за прием. Звъннах в болница Надежда, обясних състоянието ми. Отидох на преглед в спешен кабинет, лично д-р Стаменов ме прегледа, запозна се със състоянието ми, а след това ме приеха.

Бореща се за своя живот и още два. Качиха ме в стаята. Дойдоха доста доктори, един от които д-р Камелия Павлова. Каза ми: ще те лекувам и ще се опитаме да задържим бременността. Думи, обещание, което никога няма да забравя! Няколко часа ми вливаха системи, идваха най-различни доктори, анестезиолог, акушерките бяха неотлъчно до мен.

От постъпването ми в болницата и слагането на системи повръщането спря. След около 24 часа докторката каза: вече може да започнеш да пиеш вода. Не ми се вярваше, но опитах..

Преглътнах глътката вода, за която се бях молила толкова време. И не я повърнах. След няколко дни започнаха да ме захранват. Беше бавен процес, но се получаваше. След това започнах и да се храня.

Оздравях. Спасиха ни! Изписаха ме!

Продължих терапия вкъщи. През цялата бременност.. 'дето се вика .. само шарка не изкарах. Но въпреки всичко д-р Камелия Павлова беше неотлъчно до мен. Лекуваше ме. Беше ми опора. Такава опора, на която доверих живота си. И още два такива.

Износи ги, извади ги на бял Свят доносени и здрави. Цветелина-3100, Никола-2400, родени в 36 седмица. Герои, борещи се за живот! Моите Герои! Моят Свят! Благодарение на нашия Ангел, Човек и Доктор-Камелия Павлова! Благодарна съм на целия екип на болница Надежда за всички грижи по време на моята бременност, престой и раждане в болницата!

Невероятни сте! Благодарна съм всеки ден за Чудото, което направи д-р Павлова!

П.П. Пиша тази история, защото трябва да има повече такива в социалните мрежи и медиите. Защото това са бебетата, които не успяха да бъдат експеримент на некадърни доктори. И бременността, която не позволих да премахнат некадърни единици, докарали ме до това да се моля да оживея!"

Катя

ПРОЧЕТИ ОЩЕ