"Когато се появи ушна кал, ушичките може да се почистят. Не е добре да се поставя пудра около пъпния участък, която се натрупва и не позволява да изсъхне добре. Тази област трябва да се почиства само със спирт, както и да се поддържа суха. Седалището и половите органи на някои деца с по-чувствителна кожа най-добре се почистват със зехтин, бадемово, кокосово масло. Въздържайте се от изкуствена козметика. Нека къпането бъде само с чиста вода с подходяща за детето температура (ако детето е неспокойно и излиза от водата силно зачервено, температурата е по-висока от необходимата)", обяснява д-р Манева.

Всяко дете е индивидуално

Много родители изпадат в паника, ако децата им не искат да приемат достатъчно количество мляко за възрастта. За някои деца е нормално да приемат по-малко храна, но по-често. Важно е как наддава детето, а не колко мляко приема на хранене. През първия месец децата наддават средно с около 800 г, но има и такива, които наддават 1800 г. Все пак това не бива да тревожи родителите – децата постепенно намаляват темпото на наддаване. Трябва да се следи теглото с цел да не се допусне затлъстяване. За затлъстяване говорим, когато например на 4 месеца детето е с тегло 8 кг. Критични стойности на теглото са, ако детето наддава под 600 г в първите три месеца. Но ако детето е спокойно, има редовни изхождания, спи добре, не повръща и е весело, не трябва да се безпокоите, а да изчакате и наблюдавате. Ако има тревожни симптоми, трябва да се обърнете към лекар, за да се прецени дали има сериозна причина за тази ситуация.

Висока температурa

До 4,5 кг децата нямат собствена терморегулация, а това означава, че нослето и долните им крайници трябва да са винаги топли. Температурата на ръцете не е критерий. За претопляне говорим, когато (особено през лятото) детето поради прекалено навличане с дрехи вдигне висока температура (39 градуса). Детето трябва да се съблече постепенно и да се направи изцеден компрес на гърба или корема с хладка вода и ако с тези процедури не се смъкне температурата, да се даде антипиретик (2–3 капки аналгин, след 3-тия месец може да се даде Парацетамол във вид на сироп или свещичка). Ако на следващия ден детето отново повиши температура, без да е претоплено, трябва да се потърси лекарска помощ. Когато по време на избиване на зъби (след 6-ия месец) температурата се задържи над 37 градуса повече от 24 часа и няма други симптоми, не е нужна консултация с лекар. До 38 градуса не е необходимо температурата да се сваля с физикални процедури (поставяне в по-студено помещение, хладки компреси на корема, гърба и челото, мокри чорапи, хладки течности) и в краен случай с антипиретици, ако детето е спокойно, храни се и спи добре.

Основните антипиретици в детска възраст са: Аналгин, Парацетамол, нестероидни противовъзпалителни средства като Нурофен, Миг400 и др. Препоръчително е нестероидните средства да се дават при температура над 39 градуса и опасност от температурен гърч.

Кога има опасност от температурен гърч

При децата до 6-годишна възраст при температура над 38,5 градуса може да настъпи температурен гърч. Не се знае коя е причината едно дете да е уязвимо, затова при температура, по-висока от 38,5 градуса, трябва да се приложи съответно лечение. При деца между 1 и 6 години, ако температурата не може да се смъкне до 38,5 градуса в продължение на 6 часа и са налице следните симптоми: сънливост, светобоязън, повръщане, нежелание за прием на течности, халюцинации, трябва да се потърси лекар. Ако детето е до 1-годишна възраст, температурата трябва да се свали до втория час.

Инфекции на дихателната система

Суха, дразнеща кашлица може да е израз на фарингит, ларингит, трахеобронхит и бронхопневмония. Тя е начална изява на всяка една инфекция на дихателните пътища, както и на алергичните състояния. Най-важно е родителят да може да разграничи сухата дразнеща кашлица от кашлицата, която се дължи на бронхоспазъм. В повечето случаи бронхоспазъм има след инфекция на горните дихателни пътища – хрема, кашлица от гърлен произход, която слиза надолу и при преглед се установяват сухи и влажни хрипове. Бронхоспазъмът най-често не се успокоява с обикновен сироп за кашлица, а само с бронходилататори или кортикостероди. Може да се повлияе чудесно с хомеопатия.

Бронхоспазъмът при деца под 2 години се нарича бронхиолит – тежко състояние, особено при деца в кърмаческа възраст, при което може да има само затруднено дишане без кашлица или и двете.

Майките трябва да могат да разграничават това състояние – за него са характерни следните симптоми:

  •  Детето е плачливо.
  • Отказва да спи, тъй като в легнало положение се затруднява дишането.
  • Отказва храна.
  • Иска да бъде носено.
  • Получава хлътване в областта под гръдната кост (децата по принцип дишат коремно, а тук се наблюдава несинхронно дишане с хлътване между гръдния кош и корема и на самите ребра).

Бронхиолитът се дължи най-често на инфекция и може да има много бързо развитие. Трябва да се потърси лекарска помощ при:

  • Болки в корема.
  • Стомашно-чревна инфекция.
  • Паразитози.
  • Гнойна ангина, пневмония, понякога с коремни оплаквания.
  • Алергичен шок.
  • Прием на лекарства.
  •  Бъбречнокаменна болест.
  • Остър хирургичен корем – спешно трябва да се потърси лекарска помощ. Силна болка, която не се успокоява и не се повлиява от обезболяване. При това състояние ние мислим предимно за апендицит. Характерно е за деца от 5 до  8 години, като еволюцията най-често е следната: болка под лъжичката с повръщане, след това болката се придвижва към пъпа и оттам в дясната коремна област. Децата пазят корема си, не могат да го докоснат, защото е много болезнен и напрегнат.
  • Инвагинация, която е характерна до 2-годишна възраст. При нея децата спират да отделят изпражнения, а понякога има кръв в тях.

Каква е разликата между инвагинация и обикновен запек?

Запекът е състояние, характерно за кърмаческа и детска възраст. Дори ако децата са на майчино мляко, не са предпазени от запек. Това е неприятно, тъй като влошава емоционалното състояние на децата, те стават плачливи, раздразнителни, отказват да се хранят и могат да свалят от теглото си. Влошава се сънят им и по-големите се оплакват от болки в корема. При запек, ако детето е на майчино мляко, се препоръчват масаж и гимнастика – масаж на стомахчето по посока на часовниковата стрелка около пъпа, повдигане на краченцата и често поставяне по корем. Така по-лесно се отделят газове и изпражнения. Добре е майката да приема повече храни, които предизвикват разхлабване. Когато липсват изпражнения до 3 дни в кърмаческа възраст и детето отделя газове, коремът е мек и спокоен, няма нужда от лекарска помощ. Когато обаче коремчето е твърдо, детето е много неспокойно и не отделя газове, трябва да се потърси лекар след първия ден, тъй като това може да е симптом на инвагинация. Тя е спешно хирургично състояние в кърмаческа възраст – животозастрашаващо. Нищо не успокоява болката в коремчето, децата имат запек, имат кръв в изпражненията, не се отделят изпражнения или газове след вкарване на омазнен термометър в ануса. Напоследък при запек се използват миниклизми, релаксит, медилакс, глицерин-свещички.

 

Пневмониите в детска възраст

Много пъти ви се предлага да направите рентгенография за поставяне на диагноза. Аз не я препоръчвам, освен ако животът на детето е застрашен, например чуждо тяло е попаднало в белия дроб по време на хранене. Бих казала, че децата имат голямо рентгеново натоварване и това не говори никак добре за нас като педиатри. Ако при детето има съмнение за инфилтративна пневмония, тогава това изследване е необходимо. Добре е че това се случва все по-рядко. Познавам майки, които сами си заплащат рентгеновото изследване, за да търсят вирусни пневмонии. Знае се, че при бактериалните пневмонии има аускултаторна находка, а при вирусните няма. Това е причината за паниката, в която изпадат всички майки през зимата, когато децата поддържат висока температура. Бих казала на всички тях: „Децата са ваши и вие имате права върху тях, но децата изпълняват всичките ви желания. Пощадете ги от ненужни лекарства и изследвания, мислете за бъдещото им физическо и психично здраве. Не ги плашете ненужно, не ги обременявайте с вашите страхове. Направете лабораторни изследвания, които всички педиатри познават, за да се прецени дали детето ви има нужда от антибиотици. Вирусите са много повече от микробите, те не се лекуват с антибиотици, независимо че такива се изписват при почти всеки преглед. Разбирам и педиатрите, които се тревожат за децата и предпочитат да се  презастраховат. Моят принцип е да лекувам малките пациенти така, както лекувам моето дете и моята внучка.

Текст: Д-р Румяна Манева, педиатър, неонатолог, хомеопат

ПРОЧЕТИ ОЩЕ