Как да развием любопитство и интерес към храненето у малкото дете

Текст: Маргарита Габровска, логопед и специалист по ранна детска интервенция в Център за детско развитие „Малки чудеса“, член на Европейската асоциация по ранна детска интервенция. Заедно с над 10-годишен терапевтичен опит в областта на ранното детско развитие, Маргарита има и докторска степен по Философия (Етика) и е силно ангажирана с проблеми от областта на етиката на грижата, което оказва и пряко въздействие и върху терапевтичния ѝ подход при работа с деца в ранна възраст и техните семейства. Разглеждайки храненето като значима част от процеса на общуване и въздействие върху развиващата се детска личност, тя поставя силен акцент не просто върху „механиката“ на храненето, а върху общуването родител – дете в контекста на храненето, правилата в семейството и съхранението на детското достойнство.

Някои деца имат нужда от повече време, за да приемат даден вид храна, а други са формирали негативно отношение към храненето в следствие на специфични обстоятелства. В следващите редове ще ви представим някои насоки, които могат да ви помогнат в преодоляването на тази трудност у дома.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

В ранна детска възраст почти всичко е по-интересно и интригуващо за децата от процеса на хранене. Ето защо е необходимо да ги ангажираме активно и разнообразно, като се съобразяваме с етапа на развитие, в който се намират.

Ако самите ние не сме развили позитивно отношение към храната, храним се набързо, на крак и за нас това е просто досадна дейност от ежедневието, която трябва да отметнем, трудно бихме могли да се надяваме, че малкият човек вкъщи ще има безпроблемна връзка с храната. Ето защо е важно първо да обърнем внимание на собствените си навици преди да изразим недоволството си към храненето на детето - все пак не някой друг, а ние сме неговият модел за подражание.

Храненето е общуване и време заедно, споделеност. Ако пропуснем да покажем и да научим на това децата, те бързо ще изпитат отегчение от процеса и тогава, в лутането си, най-вероятно ще им предложим заветния екран. Храненето изисква време и спокойствие, когато бързаме, не можем да се нахраним добре, същото се отнася и за децата - ако ни се иска да ги нахраним бързо и да продължим към следващата задача за деня, то трудно ще им помогнем да изпитат удоволствие, интерес и желание за участие в храненето. Формирането на позитивно отношение към храната започва с началото на живота ни и се развива с всеки следващ месец - това е процес, а не еднократна интервенция. Всъщност, много по-лесно е да помогнем на малкото човече да обикне храната и храненето в ранна възраст, отколкото да коригираме вече формираните негативни нагласи у детето. Затова, нека не “претупваме” тези важни моменти от деня, а когато срещнем трудност, да се обърнем за подкрепа вместо да създаваме ситуации на страдание както за себе си, така и за детето.

Ето няколко основни съвета, които биха могли да повлияят позитивно в дългосрочен план върху хранителните нагласи, навици и умения на вашия растящ човек:

● Опитайте се да превърнете храненето в съвместно занимание и ритуал – хранете се заедно, по възможност на кухненската маса. Превърнете подреждането на масата и сервирането в ритуал, в който действията винаги имат една и съща последователност, за да добие детето усещане за сигурност и предвидимост. Ако детето не може да участва в подреждането на масата/сервирането, поставете го на столче до масата, така че да ви вижда и назовавайте нещата, които правите: „Сега ще сгънем салфетките – с тях ще се почистим, ако се изцапаме с филийката/картофите/макароните…“, „Това пък е вилицата, хоп-хоп-хоп, вилицата ще си почине на салфетката“ – опитайте се да превърнете заниманието в игра, в която всеки предмет на масата има своя роля, говори/движи се, така че да свалите напрежението на детето от предстоящото хранене. Показвайте му как сипвате храна в чиниите, приготвяйте храната пред него и му дайте възможност да докосва продуктите, ако желае, разглеждайте съдържанието на хладилника заедно.

● Давайте на детето възможност и го насърчавайте да докосва и опознава (разглеждайки, миришейки, докосвайки) храните и предметите за хранене от масата.

● Оставете детето да наблюдава как се храните, дори самото то в момента да отказва храна – опитайте да провокирате любопитството му към нея без директно да го карате да се храни.

● Имайте предвид, че възприемането на нова храна от детето може да отнеме до 20 нейни представяния в различни дни и ситуации. В този смисъл, от особена важност е да се въоръжим с търпение и креативни идеи, както гласи популярната сентенция - “Рим не е построен за ден”.

● Когато сервирате на детето, винаги слагайте една предпочитана и една все още нехаресвана или непозната храна в чинията – предпочитаната ще провокира интереса му към чинията и ще го насърчи постепенно да забележи и другата храна.

● Сервирайте на детето храни с привличащи вниманието цветове, подредени красиво и интересно (изключение правят някои деца с особености в сензорната преработка, които предпочитат бели и бежови храни). Имайте предвид, че някои деца не обичат различните храни в чинията им да се докосват.

● Когато е възможно, не “маскирайте” храната със сос или бульон, който пречи на детето да разпознае основните продукти, както и прави храната по-малко визуално атрактивна. Сосовете могат да бъдат предлагани в отделна купичка (сосиера).

● Би било добре детето има три основни хранения през деня (във фиксиран час) и 2-3 междинни малки закуски. Не давайте храна между тези хранения, предлагайте само течности. Играта с храна, при която детето спонтанно реши да я опита, е изключение и се толерира извън фиксираните хранения. Също така, приемането на течности 30-40 мин. преди хранене би могло да създаде илюзорно усещане за ситост у детето.

● Когато детето покаже, че не желае да се храни повече в рамките на съответното хранене, оставете чинията в полезрението му за още няколко минути, докато вие все още се храните и след това внимателно я отстранете.

● Когато кажете „Последна лъжица.“, нека наистина е последна – важно е детето да ви има доверие и да не се чувства подведено. Ако възрастните не спазваме собствените си обещания, как бихме могли да очакваме децата да го правят?

● Помнете, че децата възприемат нова храна в последователността наблюдение – докосване – помирисване – опитване. Всяка от стъпките може да отнеме многократно презентиране на храната пред детето, не пропускайте стъпки и не го карайте да опитва неща, които не е имало възможност да опознае чрез предходните стъпки, тъй като това би се възприело като насилие и би затвърдило негативното му отношение към храненето.

● Играйте с храната! Сварените спагети могат да бъдат път за кола или коса на усмихнато лице, нарисувано върху лист; правете „рисунки“ с храна – портокалов кръг за слънце, кръгчета от краставици за автомобилни гуми, маслинки и лентички морков за очи, нос, уста; варен грах, кубчета попарени моркови, цветни макарони, кус-кус вместо мозайка. Направете цветни пюрета от цвекло, морков и грах, сложете ги в бели чинии и дайте възможност на детето да рисува с пръсти с тях, да ги смесва и опознава. Давайте личен пример с подобни игри като първо може да оставяте детето само да ви наблюдава без да участва, за да следи какво правите, както и да види че можете да почистите ръцете си, когато пожелаете с мокра кърпичка или да ги измиете (това е важно за децата, които не обичат да се цапат). Използвайте формички за сладки, за да изрязвате с детето форми от средата на хляб. Представяйте му различни аромати под формата на игра – вземете безопасни есенции от ванилия, лимон, ябълка, праскова и др. и ароматизирайте картинки/изрезки от филц, отговарящи на миризмите.

Ако забелязвате, че детето изпитва трудности с предъвкването и преглъщането на храната, получава позиви за повръщане при хранене, дави се често или повръща храната си, както и при всякакви други притеснения относно храненето му, потърсете консултация с педиатър и обсъдете евентуално посещение при специалист в областта на хранителната терапия.

За Център „Малки чудеса“:
Център за детско развитие „Малки чудеса“ е терапевтично пространство, част от Фондация „Нашите недоносени деца“, което предоставя комплексна терапевтична подкрепа и консултиране на деца в ранна възраст (0-7 год.) и техните семейства. В Центъра работят логопеди, психолози, ерготерапевт, фамилен терапевт, които имат дългогодишен опит в работата с деца в ранна възраст, срещащи различни по тежест и произход развитийни затруднения. Център „Малки чудеса“ дава възможност за провеждане както на индивидуални, така и на групови терапевтични занимания, групи за адаптация на деца, групи за подкрепа за родители, лекционно-дискусионни семинари по теми, свързани с родителство и подкрепа на ранното детско развитие.