Нашата изстрадана мечта вече е на 11 години!  Всичко си струваше, за да я имаме, чакахме я 8 години.. Някои хора знаят част от всичко, но цялата история покрай мен никога не съм я споделяла. След спонтанен аборт през 2003 започна кошмарът - инфекция, лапароскопии, пластика на тръби, цветни снимки и инвитро. Лутахме се между Варна и София.

Нямаше информация, нямаше интернет, каквото ти кажат лекарите, това правиш. Сгреших, че се подложих на пластика на тръбите, но тогава се хванах като удавник за сламка за тази опция. Не попаднах и на лекар в София, никога няма да забравя грубото, арогантно отношение на един прехвален професор и думите му: ,,В корема ти е пълен гювеч! Ходи и си осиновявай едно дете!" Бях едва на 26 години.

Отчаяние, болка, сълзи.. в този момент единствено подкрепата на съпруга ми ме държеше да не се срина. След известно време лъчът надежда се появи в лицето на един лекар във Варна, след последвали лапароскопии при него и думите „Аз в практиката си такова чудо не съм виждал - не можех да различа матка, яйчници и тръби, всичко беше срастнало". Всичко обаче си струваше, защото първия опит инвитро беше успешен! И така през 2010 година се роди дъщеря ни. 5 години по-късно, решихме да използваме замразените от този опит ембриони. Първи опит неуспешен, втори през 2015 с положителен тест. В деня преди прегледа започнаха ужасни болки, едва изкарах нощта...

Докато траеше прегледа, виждах притеснението на доктора, оказа се извънматочна бременност в лява тръба  Започна суетене в клиниката, оказах се първия случай в 20-годишната история на лечебното заведение след трансфер да се получи извънматочна бременност. Лекарят ми каза, че трябва да ме оперират спешно, защото до часове не се знае какво ще се случи с мен, животът ми мина като на лента, исках да видя детето си, което беше на детска градина към онзи момент. След няколко часа бях на операционната маса, а Господ и лекарите ме спасиха, защото в корема ми вече е имало кръв.

И така – останах без лява тръба. 5 месеца по-късно, за учудване на всички, имах отново положителен тест, спонтанно, не смеех да се зарадвам, знаех, че тръбата е увредена. Прегледът показа отново извънматочна бременност.

Махнаха и дясната тръба, не се отказахме. Междувременно ми откриха тромбофилия и се налагаше терапия. Последваха нови опити инвитро и ЗЕТ.

През ноември 2018 видях отново двете чертички. В 16 седмица, по време на преглед се установи, че момченцето ни няма сърдечна дейност.. Потвърдиха го няколко лекари и отново се озовах в болницата, чаках с часове, за да вземат решение, дали да го премахнат медикаментозно или с кюретаж.

В крайна сметка са решили да ме приспят и всичко да свърши, без да удължават агонията ми. Няколко месеца се възстановявах от болката, последваха още 2 опита и приключихме. И така - общо 10 опита инвитро (от един от тях се роди дъщеря ми) и ЗЕТ, седем хирургически интервенции, над 15 пъти под пълна упойка, стотици изследвания и още толкова инжекции.

Много надежда, много болка и сълзи. Всичко си струваше, за да я има днес Нея, нашата дъщеря. Само хора, минали по този път, могат да те разберат. За всички останали е просто една „информация“. В няколко изречения разказвам почти 20 години от живота си, все още съм в разни групи и често чета отчаяни постове на борещи се за дете.. Моля се мечтата на всяка жена да се сбъдне, всяка жена заслужава да бъде майка, всяко семейство трябва да чува детски смях! Цената понякога е много висока, но си струва всичко, за да я платим и да чуем „Мамо"!

Автор: Елена Георгиева