Здравейте! Ако знаете как съм си мечтала и аз да бъда част от „Писмо в бутилка“, най-прекрасната рубрика на света според мен, защото дава много кураж на жени и мъже да следват сърцето си и да не се отказват от мечтата си – тази да бъдат „мама“ и „тати“. Ето че дойде време и аз да излея своята история, която всъщност сега започва, наричам я „Мечта в действие“. Силно вярвам – за да постигнеш своя копнеж, трябва да действаш. За всички, четящи настоящите редове е ясно, че моята мечта беше семейството ни да се увеличи. Загубих време преди да намеря репродуктивен специалист, който да ми вдъхва доверите, лутах се 3-4 години. Е, няма да крия, че и с него съм имала трудни моменти, временни колебания, но тук идва и моето действие – аз чета, питам, предлагам, а той одобрява или не, зависи дали съм била права. Всъщност се оказва, че пациентът и лекарят действат в екип, заедно плуват към една цел – всеки прави това, което умее, за да помогне на другия, а наградата е обща.

Прочетете още: Съвети за лесно раждане

След два спонтанни аборта (естествени бременности) в момента съм бременна с близначки. Дали стана мигновено? Ами – не! Докато уцелим подходящата за мен стимулация и решим как е най-правилно да процедираме, мина време, имахме проби, болезнени предвид, че не сработиха, но именно те ни доведоха до големия успех.

Всеки ден започвах деня с молитва, вярвам, че децата са божествено творение и Той ни помогна да имаме отлична последна стимулация, чудесни бластоцисти и бременност с близнаци.

Прочетете още: Естествена бременност след препоръка за доноркска яйцеклетка

Първият кръвен тест бе изключително емоционален – стойността беше 309 – на  девети ден! Ура! Ура! Ура! За тези цифрички мечтаех, но после пък предстоеше първият преглед. Молех се да видим съвършено плодно сакче, жълтъчно мехурче, ембрион… И видяхме! Чудесата съществуват и те се случват всеки ден, не на празници, не по време на ритуали, а всеки ден, на всеки, който вярва!

От монитора в кабинета на доки ме гледаха две сладки „точици“, моите момичета (е, тогава не го знаех). Впоследствие чухме и две сърчица, биещи с ритъма на живота, с чудни стойности, бебетата си отговаряха на гестационната седмица, всичко се случваше както го исках и копнеех.

Вече съм в края на осми месец и скоро е датата за секциото ми, вълнувам се много. Бременността ми досега е лека, дори спортувах, но внимателно. Килограми почти нямам излишни, но бебетата с в чудна форма, лекарите са спокойни и не ме насилват да ям повече, отколкото мога. Виждам, че доста мами са някак вманиачени по витамини и добавки и дават хиляди левове за такива, може би по препоръка на специалист. Все си мисля обаче, че е хубаво да има граница, някак си да се открие баланса, а да не сме водени от страх и като роботи да изпълняваме всички назначения. Поне да търсим второ мнение от доказан специалист, но всеки си знае, важното е да сме живи и здрави!

Съвсем скоро „9 месеца“ създаде две тематични Фейсбук групи с цел да предоставя на членовете им проверена информация, ексклузивни срещи със специалисти, специални подаръци от партньори и разбира се, да им осигури уютно пространство за комуникация и взаимопомощ. Очакваме ви и там!

Ако желаете, можете да се присъедините към тях още сега:

Зачеване, бременност и раждане

Майките на „9 месеца“

ПРОЧЕТИ ОЩЕ