Отдавна се каня да ви пиша, мило списание, но все отлагах. Виждам, че приемате много истории на бъдещи и настоящи родители, които споделят своя личен опит и индивидуален път до появата на децата - все хора, преживяли някои предизвиквикателства до двете чертички. Интересно ми е да чета чуждите разкази, защото намирам частица от своите емоции в тях.

Разбира се - всичко е индивидуално, различно, но понякога болката и страха си приличат, любовта и вярата - също. Пожелавам си повече от последните две в бъдеще. 

Моята приказка се сбъдна, доскоро най-голямата ми мечта беше да стана майка, а сега - когато вече съм бременна, имам нови цели и желания. Преди да си помислите, че това е странно, ще кажа, че по-скоро е човешко. Философията ми е да не се вкопчвам, а да живея пълноценно, правейки смели крачки, стъпки напред към поредните мечти. Ние като жени, освен да бъдем майки, да заченем новия живот, да го износим и родим, имаме и други призвания - никога не ми е допадало, когато жените казват, че започват да живеят, едва когато станат майки.

Ми не мога да се съглася и не смятам, че е редно да си поставяме подобни граници, етикети или ограничители. Всъщност е хубаво да си дъщеря, сестра, съпруга, работеща жена, приятелка и разбира се, майка. Ние сме пъстри и такива трябва да останем. Всяка фикс идея, всяко обсебване е излишно и не води до прогрес.

Как започна всичко при мен? С желание да забременея, защото съм намерила своята сродна душа. Не ставаше обаче, а явни проблеми не се намираха. Следих си овулацията, четях всякакви рецепти из интернет, говорех с приятелки... Но явно това не беше правилната посока. Две години по-късно се озовах в кабинета на акушер-гинеколог. Дамата не беше репродуктивен специалист, но аз не смятах, че имам нужда от такъв. И там се започна със следене на овулацията, после прием на противозачатъчни, след това на прогестерон, имаше и една инжекция. Надявах се, отново без очаквания резултат. 

Поех към среща с репродуктивен лекар - преди да се усетя ми препоръчаха инсеминация, която направих, но... Нали разбирате - полагаш усилия, правиш каквото трябва, пускаш скъпи изследвания, обаче усещането, че не си при правилния лекар не те напуска. На крачка от депресията поех в различна посока.

Смених тази клиника с нова. Последнваха още изследвания, оказа се, че има проблем и при мен, и при моя партньор. Съмняваха се в отличното качество на яйцеклетките ми, трудно стигах до бластоцист на 5-ти ден. Това го разбрах след един опит инвитро. Плаках една седмица, после сякаш станах нов човек. И хайде - пак смело напред, никакво отказване!

Казах си, че не съм направила всичко, зазвисещо от мен. Прочетох доста литература на англисйки по темата и се заех - добавки, спорт, храна (без захар и тесто). Три месеца по-късно имах доста по-добър отговор от стимулацията, до пети ден останаха 4 ембриона при това съвършени на вид.  Последва трансфер и към днешна дата "моето чудо" палува в корема ми - на топло и сигурно място. 

След три месеца очакаваме нашия син да се появи на бял свят, ще го кръстим Емануил. Не съм купила нищо още, но не от суеверие, просто работя и нямам време. Ще използвам последния миг. Реших да родя със секцио, моят лекар предлага нормално, но аз взех това решение за себе си и така се чувствам спокойна.

Посланието ми към дамите, които искат да бъдат майки, е: бъдете смели, не спирайте да се радвате на живота, грижете се за тялото си и намерете лекар, който е готов да експериментира и да не се води само по заучени протоколи.

Успех и весели празници!