„Всеки човек е като архипелаг – уж островите са едно цяло, но си остават разделени и самотни, бавно отдалечаващи се един от друг”, казва героят на Джордж Клуни във филма „Потомците”, наблюдавайки безпомощно как архипелагът на собственото му семейство се разпада пред очите му. Героят изпада в куп нелепи и тъжни ситуации, докато се опитва да се сближи отново с проблемните си деца. Случващото се обелва като люспи от лук неработещите представи за ролята му на баща, които е натрупал в главата си. В крайна сметка това му помага не само да изгради наново връзка с двете си дъщери, но и да намери смисъл да живее.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Темата за ролите и партньорството в семейството е особено актуална в динамичното и турбулентно време, в което живеем. Промяната в социалните роли на мъжа и жената, както и в самата представа за родителството разместват установените от векове територии на бащинството и майчинството. Този сеизмичен процес води до освобождаване от остарели модели, но също така внася голяма доза объркване и хаос както в семейната система, така и в отделните хора. Съвременните родители се радват на все по-голяма свобода и независимост, но едновременно с това изискванията към тях стават все по-високи и разнопосочни. Новата география на родителството чертае нови възможности, но и нови предизвикателства.

Ролята на бащата и на майката

От психологическа гледна точка ролята на майката традиционно се свързва с обезпечаване на важното за детето чувство на сигурност, безопасност и приемане. Често майката е и „образователят” в семейството, тъй като основно тя увлича детето в образователни дейности, помагайки му да развива своите когнитивни и езикови умения. Бащата обикновено е в ролята на „социален треньор”. Като отразява емоциите на своето дете и поощрява успехите му, бащата потвърждава собствената му стойност и му помага да развива в положителна посока социалните си умения. Друга важна част от ролята на бащата е да помага на детето да саморегулира емоциите си чрез различни физически игри и занимания. Боричкането, играта на конче, самолет и др. учат детето да се справя с вълнуващи и понякога плашещи емоции и преживявания.

ПРОФ. ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА ВИРУСИТЕ, СТРЕСА, ИМУНИТЕТА - СЪВЕТИ КАК ДА СЕ ОПАЗИМ

В действителност обаче нещата са доста по-сложни. От една страна, всеки баща или майка са повлияни силно от собствената си лична история и преживявания с родителските модели от своето детство. Независимо дали си даваме сметка, или не, нашите родителски умения и нагласи са част от родителството на поне няколко поколения преди нас. Също така способността ни да бъдем пълноценни баща или майка, зависи от нашата психологическа зрялост и способност да бъдем пълноценни мъж или жена. Освен това, както стана дума вече, съвременното родителство е благословено, но и обременено с голяма свобода. Все повече деца се отглеждат в семейства от смесени култури, с един родител или дори в хомосексуални двойки, в които традиционните и настоящите роли се припокриват, заместват, а понякога и конфронтират помежду си.

Взаимозаменяеми ли са бащата и майката?

В някои традиционни общества като пигмейското племе Ака жените могат да се грижат за децата, но могат и да ловуват; същото важи и за мъжете. Бащите от това племе нямат никакъв проблем да поемат задълженията на майките, защото имат одобрението на общността да се грижат за децата, без никой да им се присмива за това. Това обаче означава, че подобна гъвкавост съществува не само по отношение на родителските роли, но и по отношение на половите роли, което е табу за преобладаващата част от света.

ГОРЕЩИ НОВИНИ ОТ ПЪРВА ЛИНИЯ И БИТКАТА С ПАНДЕМИЯТА

Все повече съвременни двойки, в които и двамата са ангажирани с отглеждането и възпитанието на децата, смятат, че бащата и майката имат еднакви роли. При някои родители този стремеж идва от желанието всеки от тях да може да прави почти всичко сам, така че да бъдат независими и да осигуряват както на себе си, така и един на друг свободно време, за да развиват и други страни на личността си. Родителите могат до много голяма степен да бъдат взаимозаменяеми по отношение на грижите, но не и в психологически план. Всяко дете има нужда от бащин и майчин модел. Това не зависи само от пола на родителя, защото в хомосексуалните двойки тези различни функции могат да се разпределят между партньорите, а по-скоро от капацитета на конкретния мъж или жена да въплъти и изрази необходимото за пълноценното развитие на детето. Ако човек сам отглежда потомството си, е важно да му осигури липсващия мъжки или женски модел чрез друга значима фигура от противоположния пол (баба, дядо, приятел на семейството, роднина, учител и т.н.).

Объркването по отношението на ролите идва в не малка степен и от растящите социални очаквания към бащите и мъжете изобщо да развиват качества като емоционален обмен, емпатичност, приемане, присъщи традиционно на жените, но едновременно с това да запазят и изразяват успешно и типичните качества, формиращи положителния мъжки модел. Много майки се чувстват неудовлетворени от начина, по който бащите се свързват с децата, очаквайки едва ли не мъжът да дава на децата същото, както тях самите. Например бащите много по-рядко изразяват вербално любовта към децата си, а предпочитат да го показват чрез действия или стимулация. От тази гледна точка ролите не са взаимозаменяеми, защото дори ако един мъж извършва типично женски или типични за майката дейности, той ще ги направи по неговия си, мъжки начин, което означава, че дори и в такава ситуация той ще внесе модела на бащата. Важното е бащата да не се опитва да бъде майка и обратното, защото това създава объркване и единият модел натежава за сметка на другия.

Според повечето бащи, които интервюирах, мъжете могат да изразяват качества, считани за женски, което не зависи толкова от пола, а по-скоро от уменията на конкретния човек. Някои споделят, че имат известни притеснения да демонстрират подобни качества, но както каза един баща, „тези притеснения не са достатъчни, за да скрия сълзите си на радост в емоционални моменти”. Проучване на Фондация „Приложни изследвания и комуникации” показва, че в България има проблем със семейните модели. Бащиният модел е доста по-слаб и се губи заради съществуващото вярване, че майката е много по-важна фигура, а също защото майките смятат бащите за недостатъчно компетентни и се нагърбват изцяло с отглеждането и възпитанието на децата. Според резултатите от това изследване 28% от младите жени в България, които възнамеряват да бъдат майки, смятат да отглеждат сами децата си. В различни институции, които работят с деца – болници, поликлиники, училища, също продължава да се смята, че майката е по-способният родител.

Все повече майки осъзнават, че до не малка степен зависи и от тях самите доколко бащата ще се ангажира с децата. За мъжете е важно да бъдат компетентни, затова майките трябва да се стремят да подкрепят това усещане, а не да го подкопават с недоволство или нереалистични очаквания мъжът им да притежава същите умения като тях. Ако искат усилията им да имат ефект, е добре жените да знаят какъв тип послания да изпращат. Можем да се учим от рекламите за мъже – там посланията са позитивни, ненатоварващи, често с чувство за хумор, също така утвърждаващи мъжката сила. Много жени забравят, че родителството е до голяма степен партньорство и отговорността не лежи само върху техните рамене. Според американско проучване някои жени дори се чувстват застрашени, ако бащата се справя много добре или се включва активно, защото това ги лишава от усещането, че са незаменими.

Партньорството

След раждането на детето отношенията в двойката неизменно се променят. Някои бащи споделят, че тази промяна поне в началото е предизвикателство за връзката, защото любовта на майката се насочва изцяло към детето и бащата се чувства изолиран. За други родителството помага не само защото стимулира партньорите да работят в екип (което ги сближава), но също и да търсят нови начини да решават възникналите ситуации. Как появата на новия член на семейството ще се отрази на връзката, зависи от качеството на самата връзка. Бащи, които се радват на добри отношения с майките, е по-вероятно да се ангажират с отглеждането и възпитанието на децата, а самите деца да бъдат психологически и емоционално стабилни. Важно е двамата родители да не забравят, че освен баща и майка, те са мъж и жена, които трябва да се грижат за отношенията помежду си не по-малко, отколкото за отношенията с децата. Семейството е жива система, в която добруването на всяка част зависи от състоянието на останалите елементи. Затова специалистите съветват родителите да отделят достатъчно време седмично, което да прекарват само двамата, дори това да е неделна вечер с пуканки пред телевизора, след като децата са заспали.

Текст: Ивета Бургаджиева

ПРОЧЕТИ ОЩЕ