Естествено е, когато обичате силно детето си, да се стремите да го предпазвате от всяка опасност. Има обаче някои причини, поради които отношението към децата не бива да е като към рохко яйце... Ще опиша няколко ситуации, които събуждат инстинкта за защита.

Тригодишната ви дъщеря ожесточено спори на детската площадка за лопатка.

Друго момиченце стиска играчка с две ръце и за нищо на света не иска да я даде. Дъщеря ви избухва в плач.

Четиригодишният ви син се катери малко несигурно по дървото, защото иска да откъсне един орех. Стоите отстрани неспокойно, загрижено, с готовност всеки момент да окажете помощ. В края на краищата момчето може да се нарани, а дъщерята да е горчиво разочарована.

Приемни баба и дядо даряват обич и грижи на деца

Често успявате да си поставите спирачка, защото интуитивно усещате, че детето има нужда да придобие собствен опит. И това усещане не ви лъже. Ако се наложи, ще сте на мястото на “събитието”, но само ако намесата ви е нужна. Разочарованието или обеленото коляно не са спешни случаи!

Децата придобиват опит, който им помага по-късно да се справят и без чужда помощ. Двегодишните не бива да се третират като рохки яйца и на всяка цена да се предпазват от неприятни преживявания. Няколко са най-важните причини за това.

То иска да усети собствената си сила

Това започва още при първите опити за ходене. Разбира се, че 14-месечното момченце би искало веднага да хукне със сигурна крачка, без да се препъва и постоянно да пада. Само чрез малките неуспехи то се учи как да движи крачетата си, без да губи равновесие. Ако мама непрекъснато го подкрепя и го вдига, то ще се нуждае от повече време, за да овладее координирането на движенията си.

Когато твърде много щадите детето, вие спирате развитието му. Децата търсят физическите си граници и тази възможност трябва да им се осигури. Това укрепва и самочувствието им – то ще е гордо, ако може да предложи на майка си откъснатия от него орех, дори ако при катеренето по дървото одраска коляното си.

Прекаленото съчувствие го прави по-слабо

Раните принадлежат към порастването и не заслужават прекалено внимание. Дете, което при всяка драскотина търси съчувствие, е душевно прекалено изнежено. То често усеща болката едва след реакцията на околните и тогава започва да плаче. Освен това се чувства слабо, ако непрекъснато му се случва нещо, което предизвиква съчувствие у околните. Това прави детето страхливо и безпомощно. Самочувствието на катерещото се по дървото момче се повишава много повече, когато мама го прегръща след успеха, отколкото когато гледа с ужас одрасканото му коляно.

То се учи най-добре от опита си

Покоряването на ореха например принадлежи към ярките спомени от детството. Също като чувството от измокрянето от проливния летен дъжд или от ловенето на снежинки с език. Както и възможността да играеш до насита, без да те спират. Така се добива усещане за собственото тяло и за връзката с околния свят. Преди да забраните нещо на детето, не е зле да претеглите кое е по-важно – опитът, който то ще придобие, или реалните и предполагаемите рискове. Защото децата се учат от преживяното. Те запазват любопитството и способността си да се въодушевяват, ако се оставят сами да преживяват нещата.

Двойна радост след дълго чакане на бременността

Непрекъснатите грижи го правят неудовлетворено

Детето може да преживее не само нараненото коляно или загубата на лопатката. То иска да прави само много неща. Тригодишното момче отначало може да се радва на подарената от мама играчка, но много повече би му харесало да нарисува или да сглоби нещо само. Особено ако е вложило доста усилия да го измайстори.

Някои други неща също изискват усилия – например изчакването или отказването. Двегодишната Мони е жадна и татко се спуска към първата лавка да й купи нещо за пиене. Достатъчно е да посочи някоя играчка от витрината и след малко тя вече е в ръцете й. Нищо чудно, че Мони стига до извода, че щом поиска нещо, веднага може да го има. Дали тя може да очаква същото и от други хора?! Не е престъпление, ако желанията на детето не се изпълняват или изпълнението им се отложи. Само така то ще се подготвя за бъдещия си живот, в който не винаги някой ще отгатва желанията му само с поглед.

Децата, които се карат, се научават да се справят с конфликтите

Малките свади не са нещо, от което децата трябва да се предпазват. На тригодишното може да се позволи да се утвърждава само. Ако предпазвате детето от всеки конфликт, вие отслабвате неговата защитна реакция. Да среща съпротива, е опит, от който то печели в отношенията си с околните.

Възможно е момиченцето да получи лопатката след кратка разправия на детската площадка. В такъв случай то ще научи, че понякога може да постигне своето с упоритост и с повече думи. Възможно е да намери и друго решение – да се откаже от лопатката и да заиграе с кофичката на друго момиченце, а по-късно двете да се разменят. Това би било компромис. В двата случая са налице стратегии за решаване на конфликти.

Ако спорът не се уреди и момичетата се хванат за косите, все още има възможност мама и татко да се намесят. Докато се стигне дотам обаче, те би трябвало да тренират сдържаността си, да изчакват само в ролята на хладнокръвни наблюдатели. В края на краищата децата не са рохки яйца...

ПРОЧЕТИ ОЩЕ