При нормални условия с нарастването на срока на бременността растат не само плодът и матката, но по площ и големина се увеличава и плацентата и постепенно тя се измества към по-горните отдели на маточната кухина.
Макар и рядко, възможно е тя да остане ниско разположена или дори да „застане” на пътя, по който бебето трябва да мине при раждането. В акушерството това състояние е известно като плацента превия (предлежаща, ниско прикрепена плацента). За предлежание трябва и може да се твърди само след 18–22-рата г.с. Преди този срок плацентата и при нормално състояние е разположена ниско и „издигането й” нагоре тепърва предстои.
Има три степени на предлежаща плацента: тотална (плацентата покрива изцяло канала на маточната шийка), частична (плацентата покрива само част от канала на маточната шийка) и гранична (плацентата стига до ръба на маточната шийка).

Колко често се среща?
Ниско разположената плацента не е рядкост през второто тримесечие на бременността. В този срок една от пет-шест бременни е с ниско разположена плацента. За щастие само при 5% това състояние се запазва до 32-рата г.с. и едва при един от три от тези случаи патологията остава към термина.


Повече от 90% от плацентите, диагностицирани в първата половина на бременността като ниско разположени, към термина се оказват на нормално място. Прието е след 28-ата г.с. при ниско разположена плацента жената да се наблюдава по-често, като лекуващият лекар преценява дали се налага приемане в болнично заведение, или не.

Издигнала ли се е?
Ако около 28-ата г.с. при прегледа на плацентата се установи, че тя е ниско разположена, наблюдаващият гинеколог ще препоръча контролен ехографски преглед към 32-рата г.с., чрез който да се оцени “придвижването” й.

Има ли насочващи симптоми?
Обикновено бременната няма оплаквания. Признак, насочващ към диагнозата ниско прикрепена плацента, е появата в последните три месеца на бременността на ясна кръв от влагалището, което не е съпроводено с болка. При това състояние е редно веднага да се направи ехографски преглед, за да се установи позицията на плацентата и да се изключат други причини за кървене.
Всяко кървене независимо от срока на бременността подлежи на диагностично уточняване в болнично заведение!

Как се диагностицира?
Златен стандарт за диагностицирането на плацента превия е ултразвуковото изследване. Добре е да се направи трансвагинален ехографски преглед, за да се установи точната й локализация. Много важно е дори при съмнение за предлежание на плацентата вагиналните прегледи да се избягват.

Има ли основания за безпокойство?
Не е задължително наличието на ниско прикрепена плацента да доведе до усложнения. От значение са няколко фактора – колко ниско е разположена (достига, покрива частичнo или напълно вътрешния отвор на маточната шийка), в какъв срок на бременността е това разположение, каква е позицията на плода.
По-рискови са случаите, при които плацентата покрива частично или напълно отвора на маточната шийка. Тогава се налага стриктно медицинско наблюдение. Опасността идва от две посоки. От една страна, в долната си част маточната стена е по-тънка и връзката с плацентата не е достатъчно стабилна. При родилна дейност (маточни контракции, дори и подготвителни) има опасност да се разкъсат част от съдовете, които преминават между матката и плацентата, и да се стигне до кървене. От друга страна, при маточни контракции предлежащата плацента пречи на плода да се ангажира към родилния канал и отново има опасност от кървене, което да застраши живота на майката и на бебето.

Кои са причините?
Причините за предлежанието на плацентата не са напълно известни. Предполагат се няколко рискови фактора:
 втора или поредна бременност;
 предхождащи операции на матката – цезарово сечение, кюретажи, миомектомии и др.;
 двуплодна или многоплодна бременност;
 възраст на майката над 35 години;
 тютюнопушене;
 употреба на наркотици.

Дилеми...
Поведението при бременни, при които има плацента превия, е изпитание за акушер-гинеколозите и изисква комплексност от знания, опит, добро познаване на бъдещата майка и на различни фактори около нея.
При незрял плод, наличие на кървене, съпътстващи заболявания на бъдещата майка се препоръчва болнично наблюдение.
Ако се установи ниско разположена плацента след 20-ата г.с. и липсва кървене, достатъчно е само бременната да ограничи двигателната си активност. Нужно е да се избягват полови контакти и бременността да се следи внимателно от специалист. При признаци за болки или кървене се налага хоспитализиране, за да се стабилизира състоянието и да се предотвратят рисковете за майката и за плода.
При бременност след 32–34-ата г.с. и при активно кървене може да се пристъпи и към родоразрешение по оперативен път, тъй като е достигната необходима зрялост на плода.
Независимо от срока на бременността при данни за обилно кървене, което не може да се овладее с медикаменти и с режим на легло, в интерес на жената е бременността да се прекъсне.

Усложнения за плода
Истинската предлежаща плацента е сериозен рисков фактор, свързан с увеличаване на опасността от анемия на плода и забавяне на растежа му поради недоброто му хранене. В допълнение към това трябва да се изтъкне и заплахата от преждевременно раждане на недоносен плод в случаите, при които кървенето не може да бъде овладяно.
При бременни с кървене по време на бременността и Rh- несъвместимост между родителите е задължително поставянето на инжекция anti-D-gamma-globulin.

Рискове за бъдещата майка 
 животозастрашаващо кървене;
 раждане с цезарово сечение;
 увеличен риск от кървене след раждането;
 увеличен риск от срастване на плацентата към маточната стена, което да затрудни отделянето й след раждането. 

Раждане
При предлежаща плацента по принцип раждането трябва да стане с цезарово сечение. Причината е, че при вагинално родоразрешение първа ще се роди предлежащата плацента, което създава голям риск за плода.

Д-р Данаил Илиев
акушер-гинеколог
Токуда Болница София
тел. 0899 842 084