Наскоро бях впечатлена от картинката на заглавната страница на google по случай Международния ден на жената, на която бяха нарисувани жени, практикуващи различни професии. Имаше жена пожарникар, жена космонавт, а също и жена програмист, баскетболист, астроном, биолог, химик, лекар и т.н. Не само че повечето професии бяха подчертано мъжки, но жената беше показана единствено чрез професионалната й реализация, а останалите, по-традиционни роли (например на майка) напълно липсваха. Не знам колко жени пожарникари или космонавти има в света, но не мисля, че носенето на огнеупорен костюм или умението да ремонтираш орбитална станция в открития космос отразяват най-важните страни на женската същност. Може би заради криворазбраната еманципация жената в съвременното мислене все повече заприличва на отделни хиперболизирани парчета от пъзел, които не само нямат връзка помежду си, но и се конкурират взаимно.



Когато станат майки, жените преживяват особено силно тази разкъсана карикатурност на очакванията към тях. От нас се иска бързо да се адаптираме и да влезем в една напълно нова роля, която, въпреки че се приема за изконно женска, е много различна от всичко, което сме правили досега. Никой не ни учи как да бъдем жени, но все някак се справяме, борейки се храбро с трудностите като Гретел, яхвайки метлата като Баба Яга или като принцесата целуваме някоя и друга жаба по пътя с надеждата, че ако не в принц, то тя ще се превърне поне в свестен мъж. Ситуацията обаче доста се усложнява, когато към арсенала от женски превъплъщения добавим и ролята на майка. Освен че трябва да прекалибрираме своите желания и потребности спрямо тази нова роля, започваме да носим отговорност за живота на друго човешко същество. Както един приятел се шегува – слава Богу, само на 100%!


Изгубени в ролята
Навлизането в това ново и вълнуващо амплоа не е единственото предизвикателство по пътя на трансформацията на жената в майка. От голямо значение също е поддържането на равновесие с останалите важни неща в живота ни. Ако още по време на бременността започнем да се учим да балансираме потребностите на майката с тези на жената, съпругата, професионалистката, приятелката и т.н., ще бъдем по-готови за прокрустовото ложе на родителството с неговите чести провокации. Понякога жените се идентифицират напълно с ролята на майката, като това може да се случи още по време на бременността. Когато жената е чакала години наред да се появи заветната втора чертичка на теста за бременност, възможно е бременността, а по-късно и детето да се възприемат като награда и компенсация за дългото ходене по мъките. Също така по-конкурентно ориентираните жени могат да гледат на бременността и създаването на дете като на лично постижение, подобно на професионалните успехи. Опасността тук се крие в свръхнадценяване на постигането на резултати за сметка на отношенията: например жената мисли за себе си като за успешна майка само когато всичко е наред и детето се справя добре; когато обаче се появят проблеми, се търси виновен. Подобна нагласа може да нарани връзката с детето, както и да доведе до ниска самооценка и при майката, и при детето.
Казано по друг начин, ако оставим ролята на майката да ни погълне, има риск ситуацията да заприлича на филма „Черният лебед”, в който героинята на Натали Портман бива буквално унищожена от ролята, която играе. Колкото и да е вълнуваща новата роля, ако се идентифицираме единствено с нея, личността ни ще страда, неспособна да преживее своята цялостност. Ключът към пълноценния живот се крие в умението да разпределяме енергията си във важните области на живота ни, съобразявайки се с приоритетите на настоящия момент, а също и с ресурсите, които имаме.


Мъжете и бащинството
За бъдещия татко сякаш е още по-трудно да намери себе си сред свръхвисоките изисквания, с които се сблъсква. В ролята му на мъж досега от него се е искало „само” да бъде средноаритметично на Железния човек и Крисчън Грей от „50 нюанса сиво”. Сега обаче се налага да влезе в една напълно непозната и чужда за него роля, която особено в началото често му убива по шевовете.
През последните години очакванията към съвременния мъж са натежали като пенсионирана холивудска звезда. От него се иска не само да бъде професионално и финансово успешен, но да развие и напълно противоположни качества, например умения да споделя чувствата си, да се свързва емоционално с другите, да слуша активно. И докато за жените изглежда по-естествено и най-вече социално приемливо да бъдат дейни, успешни и конкурентни, т.е. да изразяват мъжкия принцип, то за мъжете е далеч по-трудно да се свържат с женския принцип и особено да го изразят външно. Коликите на бебето и емпатията като начин за изграждане на стабилна емоционална връзка с децата са важни теми за майките, но на мъжете им трябва повече време, за да започнат да пречупват света през призмата на бащинството. Обикновено мъжът започва да разбира какво му се е случило едва след раждането, когато има възможност да види и подържи бебето, сякаш да се увери в неговото реално съществуване и след това да започне да изгражда връзка с него. „Таткото” в мъжа расте и се развива паралелно с детето, докато той трупа опитност като баща.

XXL
И като говорим за роли – по време на бременността мъжете и жените често имат проблем да общуват помежду си през ролята на любовника/любовницата. Жените например се страхуват, че сексът може да предизвика спонтанен аборт. Мъжете се притесняват, че пенисът може да нарани плода по време на половия акт, без да си дават сметка, че пенисът не достига до шийката на матката, освен това плодът лежи в амниотичен сак, който го предпазва. Понякога също така мъжете се чувстват некомфортно, защото сексът по време на бременността смесва за тях еротичното и майчинското и това ги кара да се чувстват така, все едно правят нещо нередно. Споделянето и откритото говорене по всички тези теми ще позволят и на двамата партньори да се освободят от напрежението и да се насладят на интимност и физическа близост.

Teкст: Ивета Бургаджиева, психолог, водеща курсове за емоционална интелигентност за деца и курсове за развитие на творческата енергия

ПРОЧЕТИ ОЩЕ