Най-честите урологичи заболявания при децата от 0 до 10 години са тези, които засягат гениталиите. По-разпространени са при момченцата, отколкото при момиченцата.
Фимозата е най-срещаният проблем при момченцата
Представлява невъзможно или затруднено издърпване на кожичката на пениса. Тя може да е първична (физиологична) или вторична (патологична). Зад патологичната фимоза обикновено стоят различни фактори.
Всяко момченце се ражда с физиологична фимоза. Тоест кожичката, която покрива пениса, е залепена за главичката му поради срастване между тях, обяснява д-р Димитър Златанов от Клиниката по урология към Аджибадем Сити Клиник, Болница Токуда. Постепенно това срастване между кожичката и главичката се разделя, като това става по естествен начин или с помощта на лекар. Преди време е било популярно т.нар. „забелване“, което все още се прави. То обаче не е добре да се извършва преди 6-месечна възраст на бебето, защото кожичката е много тънка, прозрачна и лесно се къса. Това може да доведе до нацепването й и образуване на т.нар. рагади.
Майка на 3 деца: Вярвам, че д-р Румен Велев е СЪРЦЕТО на Шейново
След време те зарастват, но със склерозиране на кожичката, което впоследствие може да доведе до вторична фимоза. Ето защо, за да се избегне тя, не е желателно тази процедура да се извършва преди 6-месечна възраст на бебето. Това, което могат да правят родителите преди 6-те месеца, е леко и много внимателно да изтеглят кожичката назад, доколкото е възможно, без излишен натиск и агресия. Може да се ползва само физиологичен разтвор – нищо друго! Нито антибиотични кремове, нито гелове, особено с неясно съдържание, съветва д-р Златанов.
От раждането до яслата: най-важното за УНГ здравето на мъничето
След като детето стане на 6 месеца, тогава може да се прави „забелване“ на пишлето, при което кожичката се изтегля и срастванията се разделят. Сега се използва един малко по-консервативен метод с приложение на локални кортикостероидни препарати под формата на маз. Те правят кожичката по-разтеглива и водят до „разлепване“ на срастванията между нея и главичката на пениса. Могат да се прилагат дълго време, одобрени са от Европейската асоциация по детска урология и са широко използвани. Ефективни са и след един курс приложение от порядъка на месец или два родители съобщават за коригиране на физиологичната фимоза.
Кристина и Артьом - за тях семейството е всичко
Вторичната, или патологична фимоза се изразява в абсолютно невъзможно изтегляне на кожичката и показване на главичката на пениса. Тя се дължи най-често на образуване на склеротичен пръстен, което означава необратима промяна на еластичността на кожичката на пениса. В тези случаи се налага оперативна намеса – обрязване под обща анестезия. Този склеротичен пръстен се изрязва и останалата еластична кожичка с нормални качества се зашива под главичката на пениса. Това е начинът на лечение на този тип фимоза.
Състезание за най-добра майка или защо жените не се подкрепят
Добре е родителите да се консултират с уролог, който ще им даде адекватен съвет. Ако тази патологична фимоза не се коригира, може да доведе до събиране на непочистени материи под кожата, задържане на смегма и хронично възпаление. То може да предизвика още по-тежко стеснение и почти точковиден отвор на кожичката на пениса. Възможни са инфекция, болезнено уриниране, задръжка на урина, тъй като детето отказва да уринира, и дори пиелонефрит.
Срастване на малките срамни устни при момиченцата
При момиченцата може да се получи срастване на малките срамни устни, което обикновено се забелязва от педиатъра, който наблюдава детето, и той го насочва към уролог. Рисковете, които крие този проблем, са подобни на тези при момченцата. Възможно е задържане на урина зад тази неразлепена мембрана на малките срамни устни, която се връща към пикочния мехур и може да възникне инфекция.
Лечението е сходно с това при момченцата. Може да се използва кортикостероиден препарат, който да раздели залепването. При голяма част от момиченцата това става бързо и лесно, ако не се получи, може да се наложи разрязване на тази мембрана.
Задържан или скрит тестис
Следващият по честота проблем при момченцата е т.нар. задържан или скрит тестис. Някои от родителите забелязват скоро след раждането, че тестисите на момченцето им не са на мястото си. Обикновено това се диагностицира още в родилния дом. Според статистиката около 3% от момченцата имат скрит тестис. С времето след раждането тази патология намалява. Причината е, че слизането на тестиса от корема през ингвиналния канал до скроталната торбичка се медиира от няколко хормона – тестостерон, антимюлеров хормон и пептид, подобен на инсулина.
Училище за родители - Инфекции на пикочните пътища при децата. Говори д-р Симеон Андреев, уролог
При малките момченца скоро след раждането има високи нива на тестостерона, който подпомага слизането на тестиса. Често поради сраствания и механични причини, къса дължина на съдовете на тестиса или семепровода тестисът не може да слезе на нормалното си място и остава заклещен някъде – в ингвиналния канал, а при по-тежките случаи – и в коремната кухина. Родителите могат да забележат, че тестисът не е в скротума и това налага преглед от уролог или детски хирург. На 1 годинка около 1% от момченцата остават с подобен проблем. Според Европейската асоциация по детска урология при тези случаи трябва да се вземат мерки между 6 месеца и 1 година на детето. Ако това не се случи, се налага хирургична интервенция. Тя зависи от локализацията на тестиса и от възможността да се определи къде се намира. Скритият тестис се дели на 2 основни групи, което зависи от физикалния преглед, който лекарят провежда. Палпиращ се скрит тестис е, когато хирургът може да го напипа. По-сложна е ситуацията при непалпиращия се тестис, когато не може да се установи локализацията му. Когато може да се напипа – най-често в горната половина на скротума или някъде в ингвиналния канал, се налага оперативна намеса под обща анестезия. Това се извършва около 1 годинка, но ако родителите неглижират този проблем, това може да стане и около пубертета.
Забелването при момченцата - разговор на живо с уролог
Случва се и при 20-30-годишни мъже, когато са възможни трайни и необратими промени в паренхима на тестиса, който е стоял на топло, а той функционира нормално при температура под телесната. Ако е в ингвиналния канал или в коремната кухина, където температурата е по-висока, настъпват промени в паренхима, нарушаване на оплодителната способност и нормалната сперматогенеза, както и на неговата ендокринна функция. Възможно е да се стигне до атрофията му или до злокачествено израждане. При тестиси, които не се намират на нормалното си място в скротума, има до 80 пъти по-голяма вероятност да се изродят и да се развие раково образувание.
Когато позицията на тестиса не може да се установи категорично, може да се приложат няколко образни изследвания, които могат да помогнат в намирането му, но без 100% достоверност. На първо място е ехографията. Друг метод е сцинтиграфията, но тя не намира приложение при много малки деца и на нея също не може да се разчита 100%. Най-специфичният метод е ядрено-магнитният резонанс, при който достоверността е най-голяма, но не е 100%.
Варикоцеле в детска възраст - разговор с д-р Симеон Андреев, уролог
Златен стандарт при откриването на тестиси е лапароскопията. Тя е инвазивен метод, при който през 5 мм отвор на пъпчето на момченцето се въвежда камера в коремната кухина, с която може да се види точно има ли тестис в корема. Ако не е там, може да се видят кръвоносни съдове и семепровод, които излизат от коремната кухина и навлизат в ингвиналния канал, т.е. тестисът е с друго разположение. При малките деца локализирането на такъв тестис е по-трудно. Освен това в по-ранната възраст се избягват образни изследвания. Ролята на лапароскопията в детската урология е все по-голяма. Тя може да има диагностична и терапевтична роля. Ако един непалпиращ се тестис се открие, още по време на лапароскопията може да бъде свален на нормалното му място.
Текст: Феодорина Ляскова
