Здравейте, от доста години чета статиите, които публикувате с историите на жени и семейства за пътя, по който са минали за така мечтаната рожба. Реших и аз да разкажа своята.

AБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Преди 7 години срещнах настоящия си партньор. Още на четвъртия месец разбрах, че това е човекът, с когото искам да споделя дните си и да създам семейство. В продължение на 5 години се надявахме мечтата ни за дете да се сбъдне. Две години след запознанството ни започнахме опитите. Месеците се нижеха и така измина една година без резултат. Ходех на профилактични гинекологични прегледи.

През 2017 година, след контролния преглед, се установи, че имам изменение на маточната шийка – III Б група. След направена колпоскопия се наложи да се стигне до конизация. Оказа се, че няколко месеца би следвало да спрем с опитите и да се пазя, поне докато се възстановя. Когато получихме зелена светлина, отново започнахме да следваме мечтата си.

Консултирахме се с лекаря и той ни насочи към репродуктивен специалист. В продължение на няколко месеца се опитах да запиша час, но когато и да звъннех, графикът все беше пълен. Тогава с моя приятел решихме да потърсим друга клиника. В лутането къде да се насочим – дали към София или към Плевен, се случи в края на 2018 година да постъпя в болница със силни болки в малкия таз и висока температура. Една седмица се чудеха дали да ме оперират или не. За мое щастие, добре че не ме оперираха, защото диагнозата, която ми бяха поставили, се оказа неточна.

След два месеца, отново със същите симптоми, постъпих в друга клиника в София. Стана ясно, че имам  активна инфекция в малкия таз, останала нелекувана, която може би е довела до сраствания, а те от своя страна пречат на зачеването. Там лекарите отново ни насочиха към репродуктивен специалист.

И така, в края на 2019 година се озовахме в столична клиника за фертилитет. Направихме консултация с лекар. Насрочохме дата за лапароскопия. Нямах търпение да дойде моментът, въпреки че ме беше и малко страх. След направената операция се оказа, че имам сраствания на маточните тръби, които са силно нагънати, деформирани и трудно пропускливи. Срастванията бяха обхванали и други органи от тялото ми – яйчниците, жлъчката и черния дроб.

Отново имаше период на пазене и възстановяване, a през 2020 година записахме час при репродуктивен специалист. След срещата с него обаче настъпи Ковид-19. Наложи се да спрем за пореден път. Но през лятото, за радост на всички, възстановиха прегледите и през юли направихме цветна снимка. Тръбите ми едва бяха пропуснали течността.

Време бе да действаме! През октомври започнахме с инсеминациите. Четири опита и четирите – неуспешни. Бях сигурна, че ще стане от първия път, но уви, не стана. После от втория, но пак резултатът бе отрицателен. Загубих надежда, че с инсеминации ще се получат нещата. Вече бях сигурна, че ще се стигне до инвитро.

Така през месец февруари (2021 година) започнахме лека стимулация. Ходех често на прегледи, за да следят колко фоликули имам и да не изпуснем момента да ги извадят. Ето, дойде време и за пункцията.

Бях изключително развълнувана от всичко, през което преминавах. Запознах се със страхотни момичета, с които завързахме трайни приятелства. След пункцията настъпва очакването за трансфер, а той се случи на на 1 март.

Десет  дни си почивах у дома. На 8 март, вечерта, реших да си направя теста и… беше положителен. Когато го показах на бъдещия татко и двамата не успяхме да се зарадваме, защото се страхувахме да не се обърка нещо.

Деветте месеца не бяха никак лесни. Наложи се да се преместим временно в София, защото не можех да пътувам, а и често ми се налагаше да ходя на прегледи, до спешния кабинет и да лежа в болницата. Но, в крайна в сметка, всичко си заслужаваше, защото на 06.11.21 се роди нашата мечта, нашият син Боян.

Не е лесен този път, но когато партньорът до вас ви подкрепя, става по-лек. Човек трябва да мечтае, да не се отказва от мечтите си, да се бори за тяхното сбъдване, колкото и да е трудно и колкото и много време да отнеме.

*И не на последно място: Лекарят, който направи инвитрото, се казва д-р Събина Персенска. А лекарят, който води ЖК и винаги се е отзовавал, когато съм го търсила, е д-р Петко Илиев - и двамата работят в МБАЛ "Надежда". Те са изключителни лекари и хора. Усмихнати, лъчезарни, добри и най-важното - вдъхват ти доверие и спокойствие.

Поздрави!

Текст: Д. Стоянова

ПРОЧЕТИ ОЩЕ