След раждането на първото си дете – момиченце, нашата читателка Ирина Смиленова чувствала, че сърцето й ще се пръсне от толкова много обич. Не след дълго се оказало, че в него трябва да се намери още място и за второто бебе. Прочетете писмото й.

,,Отново бях бременна, но много често очите ми се пълнеха със сълзи. А толкова се радвах, че след две години отново ще вдъхвам сладкия аромат на бебе, че ще изпитам това неповторимо чувство, когато на корема ти положат малкото, още влажно човече...

Когато тестът се оказа положителен, исках да прегърна целия свят – горда, че ще съм майка на две деца, а дъщеричката ми ще е кака.
Горда? Гледах отгоре закръглящия се вече корем, наблюдавах кротко спящата си дъщеря и се чувствах зле. Питах се какво причинявам на по-голямото си дете и цялото ми същество се бунтуваше при мисълта, че нашата връзка е застрашена. Повтарях си, че винаги ще обичам първото си дете повече, но не бях сигурна – може да имам две деца, но нали нямам две сърца.
Мъчех се да си внушавам, че бебето ще е повторение на дъщеря ми Еми. Обичах я от първия момент – от самото начало тя толкова приличаше на мъжа ми. След раждането й имах чувството, че отново се влюбвам в него. Дали щях да изпитам още веднъж същото и възможно ли е въобще да обичаш еднакво две деца?
На ехографския преглед се оказа, че бебето ще е момче. Може пък да прилича на сестра си, да спи много и да плаче малко, си мислех. През следващите месеци обаче се оказа, че всичко е различно от първия път. Коремът ми беше остър, при каката беше кръгъл, още в петия месец се движех трудно, докато с Еми можех да катеря върхове, а стриите като че ли искаха да ми напомнят, че никой човек не е еднакъв с друг.
Реших да изчакам и започнах да изпитвам особени чувства към нероденото – искам да го предпазя от всичко, което може да го застраши, особено когато Еми препуска из стаята.

Най-после Мартин дойде на бял свят. Има дълги пръстчета, спи малко, плаче много и се старае със своята беззащитност да обсеби цялото ми майчино сърце. Дали наистина цялото? На другия ден след раждането, докато го държах в ръцете си, мислех какво ли прави Еми. Очаквах да дойде следобед с майка ми в клиниката и усещах безпокойство. Как момиченцето ми ще преживее момента, в който ще отстъпи първото място на бебето?
Вратата се отвори и всичко отново се промени. Исках да прегърна по-голямото си дете, но то впери очи в братчето си. После го прегърна и обсипа лицето му с безброй целувки. Наистина това е вълшебството на първия момент, ежедневието сигурно ще изглежда другояче, както ме уверява таткото, докато му се хваля какво хармонично семейство сме.

Защо е толкова важно да имаме второ дете

Сигурно малкият ще чупи играчките на каката, която ще плаче и ще го удря, а аз ще трябва да вземам страната ту на единия, ту на другия. Което обаче няма да означава, че обичам някого от двамата повече.
Постепенно започвам да разбирам твърдението, което мъжът ми намира за чисто теоретично, че семейството е истинско едва с две деца. Спомням си последното лято, когато по време на отпуската цялото ни внимание беше насочено към дъщеря ми, а аз си мислех, че би било добре да имаме още едно дете – това би разтоварило всички. Само че засега не усещам никакво разтоварване. 

Съвети за успешно зачеване и здрава бременност от Айдън Мустафов

Улавям се, че почти не се занимавам вече с Еми, не говорим и не се смеем като преди. Докато се разхождаме с нея из парка един път седмично, изпитвам такава обич към станалото вече едва ли не самостоятелно мое по-голямо дете! Вече знам, че откакто Марти има своето място в сърцето ми до мястото на Еми, любовта ми към нея е придобила друг вид. Да обичаш, не е като да решаваш задача по смятане. Сто процента чувство за голямата плюс сто процента чувство за бебето – математически това е невъзможно. Емоционално обаче е реален факт...''

Съвети на психолога

• Всяко дете е уникално. Затова се подгответе, че към всяко дете ще изпитвате различни чувства. Най-добре е още през бременността да се отървете от представата за “идеалното” дете – тогава по-лесно ще приемете “реалното”.
• Бебето също е личност. Който осъзнава това, разбира, че въпросът дали ще обича новопоявилото се бебе повече, или по-малко, има един отговор – просто ще го обича по друг начин.
• По-често се вглеждайте в собствените си чувства (и отрицателните). Само така ще можете да се отнасяте толерантно с плачещото бебе и да го успокоявате, дори и в плача му да долавяте каприз и гняв.
• Не се натоварвайте прекалено. Животът с две деца е различен от живота с едно. Първото дете неминуемо изпитва ревност. Факт е и, че не може да се разкъсвате, когато малкото е напълнило пелените, а голямото плаче във ваната със сапунена пяна в очите. Ако имате чувството, че временно давате на едното по-малко от себе си, отколкото на другото, успокоявайте се с мисълта, че то получава нещо безценно – братче или сестриче. Даже двете деца да не се разбират много добре, връзката между тях ще ги обогатява. Дори и само заради това, че се учат да се разграничават едно от друго.