Ана Мария е човек музикален – първо музикален редактор, после музикален директор. Белязана да е радиодама още преди БГ-радио, дори преди “Тик-так” и “Пулсиращи ноти”… Просто защото е родена и отраснала на един хвърлей място от Радиото (по онова време единственото). Ана Мария има сестра близначка, която се казва Мариана. Огледалното име го измислил по-големият им брат Георги, който сега чака второ дете.

Майка ни Ана решила, че децата й няма да бъдат кръщавани нито на баби, нито на дядовци. Единствено брат ми Жоро носи името на своя кръстник. Когато ние тримата станахме родители, решихме да сме традиционалисти и да продължим родовите имена – двете момичета на сестра ми се казват като бабите си, моята дъщеря Виолета е кръстена на свекърва ми, а синът ми Александър – на баща си. На нашия баща пък е кръстен синът на брат ми. Аз, Мариана и Жоро сме кръщавани в църква.

Еднакви и различни
били двете близначки и по-големият брат. Момичетата си приличат единствено по външен вид. До седми клас заедно ходели на уроци по пиано, но само Ана Мария продължила да учи музика. Мариана станала архитект, поемайки по пътя на брат си – строителен инженер и проектант.

На една от първите ни снимки с Мариана всяка от нас гледа в различна посока. Без да съм сигурна коя точно от двете съм, предполагам, че аз гледам към баща ни, а сестра ми – към майка ни. Според разкази на нашите родители, аз съм била по-привързана към татко (и негова слабост), а тя – към мама. Баща ми е бил юрист, мама – преводач и преподавател по френски. Татко си отиде рано, когато бяхме много малки. Вторият ми баща, който всъщност ни отгледа, бе строителен инженер – затова и сестра ми, и брат ми се насочиха към тази професия. Той също имаше син и по едно време вкъщи живеехме четири деца! Сестра ми Мариана е с 20 минути по-голяма от мен. Тя се ражда първа, но по-дребна. Аз съм била 3.100 кг, а тя – 2. 980 кг.

Тези заветни трийсет грама обаче ме белязаха като по-активната. Проходила съм първа. Лекарите имат теория, че по-жизненият, по-едрият близнак избутва другия. В по-несъзнателните ни години аз съм била по-агресивна, стремяла съм се да надделея над близначката, а тя е проявявала отстъпчивост. Когато пораснахме обаче, тя се превърна в моето второ аз, а аз – в нейното второ аз...

Сгушени една до друга
Ана Мария и Мариана трудно поделяли корема на мама Ана, чиято бременност не протекла много леко. Тогава не е имало видозон и на практика до деветия месец младата жена не е знаела, че ще даде живот на две момиченца. Те се родили по естествен начин и не са били в кувьози.

Мама разказва, че в края на бременността станала огромна, над 100 килограма. Малко преди термина, като чистела, тя се подхлъзнала и усетила разместване. Едва тогава лекарите са се усъмнили, че може би децата в корема й са две. Родили сме се в един юлски ден. Тогава брат ни Жоро бил на 4 години и чакал с нетърпение да му донесат бебето. Когато видял, че сме две, казал: “За какво са ми толкова много?! Можем да върнем едната!” Но свикнал бързо. Той беше най-грижовният брат на света. Едва проходили, мама спокойно ни поверяваше на него да ни разхожда из Лозенец и той всяка сутрин изпълняваше тази отговорна задача – много да ни пази – като толкова силно стискаше ръчичките ни, че те направо посиняваха. Тези разходки са едни от първите ми съзнателни спомени – районът около Радиото, там, където сега е архитектурният университет, беше отрупан с някакви специални растения.

За пианото нямала конкурент
Ана Мария Тонкова единствена от всичките си роднини е с развит афинитет към музиката. Три месеца преди да си отиде, първият й баща купил пиано и го закарал вкъщи, казвайки: “Децата ще свирят.” След години Ана Мария завършила Консерваторията и се преместила да живее в 14-етажен блок с два малки асансьора. По тази прозаична причина се наложило да продаде пианото. Ана Мария е категорична, че музикалните занимания са до време. Децата й, когато били малки, отказали да свирят на пиано, за което днес малко съжаляват... Виолета е архитект като баща си, а Александър в момента е студент. Всъщност те имат разлика 11 години.

Виолета се роди 2.550 кг. Произхождайки от многодетно семейство, бях склонна отначало да виждам само недостатъците от пренаселеността на един дом – малко пространство, износване на дрехи, шум и глъчка... Исках да имам едно-единствено дете и да му посветя всичко. 10 години след като се роди дъщеря ни, ни се прииска и второ бебе. Появата на Александър на бял свят ни направи още по-щастливи и тогава разбрах, че дете се гледа по-добре в зряла възраст. Да родиш на 20 години, е загубена работа – ти самият още си твърде млад, за да разбираш за какво става дума. Родих сина си на 33. Вече имах кариера, но си останах вкъщи в продължение на три години и половина, за да го гледам. Макар че бях известна, с мъка се върнах на работа и ако можех, още щях да остана в майчинство... Синът ми бе отгледан по съвсем друг начин. Дори не съм го давала на градина, понеже помнех колко ми беше съвестно, когато се наложи Виолета да тръгне на детска ясла и на градина.

Ана Мария Тонкова
Завършила е Музикалната академия. Започва кариерата си в Националното радио, в което работи до 1992 г. като музикален редактор и водещ на предавания като “Тик-так” и “Пулсиращи ноти”. От 2000 г. е музикален директор на БГ-радио. Зодия Рак.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ