Настоящата история е част от рубриката на ,,9 месеца'' - ,,Писмо в бутилка''. В нея намират своя дом разкази от живия живот на бъдещите и настоящите родители, които ни разкриват сърцата си.

,,Здравейте, в деня на Християнското семейство изпращам своята история, вярвайки, че ще достигне до повече семейства. Може би да успея да предпазя някои, на други - да вдъхна кураж, че когато вярваш и не се отказваш, резултатът почти винаги е успешен, и на тези, които са изгубили вярата по пътя си, бих напомнила, че винаги преди изгрев е най-тъмно!

"Когато Вярата срещне Надеждата, Животът намира начин!''

Така ще започне и моята история... Малко след новогодишните празници разбрах, че съм бременна. О, това беше мечта. Като на всяко малко момиченце. Но вече пораснало и готово да създаде семейство. Първият преглед мина добре. Видя се плоден сак. На втория преглед обаче... се видяха ДВА. Оо, каква радост! В моето поколение се падна на мен наследството да имам близнаци.

Минаха се няколко дни. Започнаха симптомите на бременност като на всички дами. Гадене, отпадналост, замаяност. С всеки изминал ден симптомите се засилваха. Започнах да повръщам, спрях да ходя на работа (не защото не исках, а повечето време прекарвах надвесена над тоалетната). 

Всеки казваше, да, нормално е да повръщаш, особено с близнаци, хормоните са по-силни. Добре, но никой не казваше колко е това ,,нормално''.

Спрях да се храня, след няколко дни и да пия вода. Решихме - трябваше да отида на лекар. Понеже бяха почивни дни, посетих спешен кабинет. И къде? В столична обшинска болница. Гениална идея.

Приеха ме. С тежко повръщане. Не яла от 3 дни. Вързаха ми система и казаха, ще лежиш. Лежах. Ден след ден се влошавах, а доктори не ме преглеждаха и не ме лекуваха. Така 14 дни. Докато трае пътеката. Държаха ме на една система глюкоза и една натрий на ден. Повръщах кръв. Организъма ми се самоизяждаше. От "чистотата в болницата" се разболях от Хепатит А. Имах тежка жълтеница с ред други заболявания докарани покрай "лечението".

Показателите ми бяха животозастрашаващи. Молех се на Господ да мога да задържа една глътка вода в организъма си. Но уви…не се получаваше. За ядене да не говорим.. вече близо 20дни.

Изтече пътеката и г-жа Х, зам. директор на болницата, връхлетя в стаята с решението: ,,Ще махаме бременността, така не можеш да се оправиш, състоянието ти е критично''. Както всяка майка, аз вярвах и се надявах да има и друго мнение.

Молех се всяка минута да е така. Бях сигурна, че или ще оживеем тримата или никой. Събрах си багажа, подписах документи за напускане на болницата, на своя отговорност и че болницата няма нищо общо, ако с мен се случи нещо вече. Досието ми се изтри. Изобщо да не съществувам в регистрите на болницата.

Звънях на няколко болници през това време да попитам за доктор и евентуална хоспитализация с моите показатели. Никой не искаше да поеме риск и казваха, че не могат и нямат места. Остана последната надежда за прием.

Звъннах в болница ,,Надежда'', обясних състоянието ми. Отидох на преглед в спешен кабинет, лично д-р Стаменов ме прегледа, запозна се със състоянието ми, а след това ме приеха. Бореща се за своя живот и още два. Качиха ме в стаята. Дойдоха доста доктори, един от които д-р Камелия Павлова.

Каза ми: ,,Ще те лекувам и ще се опитаме да задържим бременността''. Думи, обещание, което никога няма да забравя! Няколко часа ми вливаха системи, идваха най-различни доктори, анестезиолог, акушерките бяха неотлъчно до мен.

От постъпването ми в болницата и слагането на системи повръщането спря. След около 24 часа докторката каза: вече може да започнеш да пиеш вода. Не ми се вярваше, но опитах. Преглътнах глътката вода, за която се бях молила толкова време. И не я повърнах. След няколко дни започнаха да ме захранват. Беше бавен процес, но се получаваше. След това започнах и да се храня. Оздравях. Спасиха ни! Изписаха ме! Продължих терапия вкъщи. През цялата бременност.. 'дето се вика .. само шарка не изкарах. Но въпреки всичко д-р Камелия Павлова беше неотлъчно до мен. Лекуваше ме. Беше ми опора. Такава опора, на която доверих живота си. И още два такива.

Износи ги, извади ги на бял Свят доносени и здрави. Цветелина - 3100 грама , Никола - 2400 грама, родени в 36-а седмица.

Герои, борещи се за живот! Моите Герои! Моят Свят! Благодарение на нашия Ангел, Човек и Доктор-Камелия Павлова! Благодарна съм на целия екип на болница ,,Надежда'' за всички грижи по време на моята бременност, престой и раждане в болницата!

Невероятни сте! Благодарна съм всеки ден за Чудото, което направи д-р Павлова!

П.П. Пиша тази история, защото трябва да има повече такива в социалните мрежи и медиите.

Защото това са бебетата, които не успяха да бъдат експеримент на некадърни доктори. И бременността, която не позволих да премахнат некадърни единици, докарали ме до това да се моля да оживея!"

За финал мога само да кажа:

Благодарна съм на всички наши близки, че бяха до нас през цялата бременност! Доброто е заразно в най-красивия смисъл на думата! Искам да продължавам да правя добро, учейки се от всички Добри хора около себе си. Затова, след всичко случило ми се, реших и дарих яйцеклетки. Надявам се да направя поне едно семейство щастливо!

Едва ли ще видя усмивките им, но знаейки, че може би съм успяла да помогна за щастието им, за мен това е достатъчно! Нека всеки човек се буди с поне една малка бебешка усмивка сутрин рано! Светли предстоящи празници!''.

Снимки и текст: Елизабет Кирилова

ПРОЧЕТИ ОЩЕ