Нашият Симеон всъщност е Божи дар – появи се веднага, щом го пожелахме. След като го родих и нарекох така, открих, че двете имена имат сходна етимология. Симеон (от еврейски) означава "изслушване на молитва” или "Бог слуша", т.е. готов да изпълни молба или желание.


Докато станах на 33, ме интересуваше кажи-речи само кариерата. Е, на 29 най-сетне “се сетих” да се омъжа, но въпросът с децата все оставях за по-нататък. Докато на майка ми откриха рак. Чувствах, че сърцето ми ще се пръсне от болка.


Постепенно започнах да изплувам от ужаса. Животът и неутолимата жажда към него взеха връх в ранената ми душа. С цялото си съзнание пожелах да стана майка! Не само заради моята майка, защото исках да разбере какво е да си баба и да се бори да е при нас максимално. Пренаредих приоритетите си и осъзнах, че най-важното е какво ще остане на земята след всеки от нас. А също, че времето тече в една посока и никога не спира, за да те изчака да наваксаш каквото си пропуснал. Осъзнах, че цялата ми кариера не струва нищо, ако не стана майка.

И... о, чудо, получи се от раз! През юни започна да ми се гади, но аз не вярвах, че най-хубавото нещо на света може да се случи от първия опит... Един юнски ден си купих тест за бременност. Не смеех да погледна към лентичката, но най-вече със „зрението” на душата видях, че чертичките са две. Сълзите потекоха, а нещо непознато до момента стегна гърлото ми... Вече бях (бъдеща) майка! Още същата вечер заспах с ръка на корема – вече го милвах и пазех. Така се и събудих.

Бях пълна с енергия и живот! Идващите седмици и месеци бяха шеметни – от сутрин до вечер работех, независимо че първите три месеца много ми се повдигаше, включително от кафето и от любимия ми парфюм. Правех интервюта, отразявах предизборни кампании. И до днес се шегувам, че още преди да се роди, синът ми е отразил три вида избори и многократно е интервюирал министър-председател (дори седмица, преди да се роди), двама вицепремиери, министри и столичен кмет. Ходил е и в командировки в Брюксел... Във всяка минута усещах, че да си бременна е най-изключителното и привилегировано състояние на света!
Още в третия месец ми съобщиха, че в мен расте мъж. Просълзих се от щастие – винаги си бях мечтаела за момченце. Докато бях бременна, всяка вечер четях приказки на бебето си. Бях убедена, че то утихва в корема ми и слуша. Когато в края на есента и началото на зимата върлуваше свински грип, по настояване на шефовете ми аз си останах вкъщи, докато епидемията мине. Тогава по цял ден с нероденото ми дете слушахме класическа музика, правехме гимнастика, четяхме. Бременността ми премина като един миг. Благодаря на майка си, светла й памет, че бе до мен и дори не помисляше да оплаква живота си, който скоро щеше да отлети, а се беше съсредоточила върху този, който растеше в мен. И го дочака, че дори успя три месеца да погушка бебето, да го къпе, да му пее, да се смее и да му “прелее” цялата си любов!

Няма как да отмина и най-щастливия ден в живота си –  неделя (7.02). Точно в 11.40 ч в “Шейново” родих Симеон. Снежинките тихо падаха, а душата ми ликуваше. Когато чух кристалния му кънтящ глас, забравих какво съм правила досега. За замъглените ми от сълзи очи и разтърсената ми от тържество душа вече не съществуваше по-важен център на света. И сега, докато се опитвам да разкажа нещо толкова трудно за описване и несравнимо като изживяване, синът ми лежи в скута ми. Подремва си, блажено отпуснат и изпълнен с най-голямото доверие на света – да си в обятията на мама. А като се пробуди, сладко-сладко си посуква... Даже спим заедно, понеже го кърмя „на поискване”. Но това не значи, че сме изгонили от семейното ложе татко Георги – най-всеотдайния съпруг и баща на света. Най-голямата радост за него е да ни наблюдава призори двамата с бебчо, сгушени един в друг, а неговите крачета, ръчички и устичка да са върху мама Криска. Още на 7 месеца Мони започна да ме вика: “Мммеее”. Това вече е любимата ми мелодия, макар и алармена и призоваваща ме да се явя незабавно! Е, подчинявам се с удоволствие...

Мама Кристина

ПРОЧЕТИ ОЩЕ