Днес ненужно високата честота на ражданията чрез цезарово сечение заслужава критика. Никой обаче няма да отрече, че този метод е голямото медицинско откритие, което изцяло променя представите за родилната помощ в света и дава незаменим шанс на Живота...



Раждането чрез операция се оформя като идея в ума на човечеството вследствие на наблюдения над животинския свят. По време на лов, когато се случвало убитото женско животно да е бременно, ловците понякога установявали, че малкото в утробата на майката все още е живо. Древноримският хирург Гален (III в. сл. Хр.) е един от първите медици от античния свят, който описва възможността да се извади живо бебе от утробата на умираща или вече починала жена. Този шанс като че ли вълнувал повече римляните, отколкото гърците, тъй като още от времето на Диоген според много древногръцки философи е имало съмнения дали новороденото притежава  душа.


Надежда за неродените
От VI в., по времето на римския император Юстиниан, датират свидетелства за закон (т.нар. Lex regia), който защитава потенциалния живот на нероденото бебе. Той повелявал починалата бременна да не се погребва, преди да се провери дали бебето в утробата й не е живо. Било задължително то да се извади на бял свят. Предполага се, че законът има много древни корени, още от времето на втория римски цар след Ромул (Нума Помпилий, властвал през VІІІ век пр. Хр.), но и че е повлиян по-късно от християнството, тъй като в Христовото учение се отстоява концепцията, че бебето се сдобива с душа още от своето зачатие. Писмени свидетелства от XIII в. сочат, че католическите свещеници били натоварени със задачата да следят спазването на този стар закон. Неслучайно католическият покровител на родилките и акушерките – св. Рамон, носи прозвището си Нонато, което идва от латинското „нероден“. Разбира се, в този случай то е употребено в смисъла на роден, но не по естествен път – майката на св. Рамон починала от родилните болки, а той се появил на белия свят чрез цезарово сечение.

За Юлий Цезар и слоновете
В тези далечни времена обаче все още ставало въпрос за раждане с цезарово сечение, при което оцелявало единствено бебето. Друго не било възможно! Независимо че Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр. Хр) става „кръстник” на този метод за родоразрешение, историческата истина е, че той не е роден със секцио. Майката на Гай Юлий Цезар не само преживява раждането, но доживява и внуци, което е немислимо за жена, чието бебе в онези времена е родено чрез секцио. Легендата, че Цезар е „кръстник” на метода тръгва от римския учен Плиний Стари. Той разсъждава над въпроса откъде великият Гай Юлий получава презимето си Цезар. Известно е, че пълководецът не е първият в рода си, който носи това емблематично име. Плиний твърди, че произлиза от латинския глагол „режа“, „разрязвам“. Според друга хипотеза обаче името няма латински, а пунически корени (от езика, който са говорили в Картаген) и означава „слон”. В подкрепа на тази версия някои историци сочат, че вероятно самият римски диктатор се съгласява с нея, тъй като е изсякъл образа на слон на гърба на монети със своя лик. Слонът става и герб на оръжието на римските легиони.


Към щастливия изход
Първият документиран случай на цезарово сечение, при което и бебето, и майката оживяват, е от 1500 г. в Швейцария. Родилката не само преживява операцията, но година по-късно ражда и по естествен път близнаци. Любопитното в този случай е, че секциото не е извършено от лекар, а от собствения й съпруг, който е... кастратор на прасета. След като става свидетел на неколкодневните родилни болки на жена си, Яков Нуфер решава да рискува...

По-нататък в историята сложната процедура е оставена изцяло в ръцете на лекарите. През 1876 г. италианският хирург д-р Едуардо Поро намалява майчината смъртност при цезарово сечение, като премахва матката на жената при операцията. Но най-голям принос за това секциото да не изглежда смъртоносна заплаха в очите на много бъдещи майки има немската гинекологична школа. За баща на модерното цезарово сечение се смята гинекологът д-р Фердинанд Адолф Керер, който през 1881 г. за първи път извършва успешно цезарово сечение с напречен разрез, а през 1900 г. методът му е доусъвършенстван от колегата му д-р Херман Йоханес Пфаненщил. С усилията си те постигат нещо забележително  – снижават майчината смъртност от 50% на... 1%! Независимо че Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр. Хр) става „кръстник” на този метод за родоразрешение, историческата истина е, че той не е роден със секцио.

Текст: Сандра Димитрова

ПРОЧЕТИ ОЩЕ