Какво представляват инфекциите на пикочните пътища? Разбира се, ние възрастните знаем отговора на този въпрос, знаем какви са симптомите и към кого да се обърнем. Специфичен е въпросът обаче, когато става дума за децата ни, особено ако те са малки и все още не могат да говорят. Това не означава, че при най-малкото зачервяване на половите органи трябва да хукваме по спешност към болницата. Нищо подобно! Именно, за да си спестим излишните притеснения, се обърнахме към д-р Стоян Пеев, специалист уролог, Клиника по спешна и детска урология, УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов”. Освен че даде яснота по тази специфична тема, д-р Пеев ни запозна и със специалните апарати за уродинамични изследвания, с които разполагат в отделението. И още…



Д-р Пеев, кои са най-честите причини за инфекции на пикочните пътища при малките деца?

Най-честите инфекции на пикочните пътища са циститът и острият пиелонефрит. По-често се срещат при момиченцата. Съотношението момченца–момиченца е 1:2. Най-честите причинители са ешехирия коли и т.нар. КЕС група ­– клебсиела, ентеробактер, серация. Тези бактерии са нормални за храносмилателния тракт на нашия организъм, но когато попаднат в пикочните пътища, при по-висока концентрация водят до инфекция.

Какви са симптомите при инфекциите на пикочните канали?
Най-честите прояви на острия цистит са позиви за уриниране, болки при уриниране, дискомфорт в края на уринирането и понякога отделяне на капки кръв. При възпаление на бъбрека или т.нар. остър пиелонефрит може да има висока температура и болка в коремната област на детето. Освен това след преглед се установяват и промени в кръвната картина и в урината, както и много точен ехографски образ.

По-леките инфекции са свързани с възпаление на пикочния мехур. За тежките инфекции и възпаленията на бъбреците трябва да се търси конкретен източник – спад на имунитета, вродена причина и т.н. Много често се получава инфекция от пикочния мехур нагоре. Причината понякога е нелекуван хроничен цистит. Малките деца обикновено имат т.нар. състояние на рефлукс – връщане на урината от пикочния мехур нагоре към бъбреците. Ако в урината има бактерии, те попадат в бъбрека и може да доведат до по-тежка инфекция – пиелонефрит, който, ако не се излекува напълно, може да се хронифицира.

Как протича лечението?
При съмнение за инфекция на пикочните пътища се започва т.нар. емпирично лечение. Инфекциите на пикочните пътища са 100% бактериални. Те не са вирусни, така че се налага лечение с антибиотик. Първоначално се избира широкоспектърен антибиотик, който може да покрие голям брой от т.нар. Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии. Желателно е веднага да се пусне обикновена урина за изследване и ако има възможност, най-късно на следващия ден, и една стерилна урина на детенцето.

Как се взема урина от момиченцата? А от момченцата?
До 3-годишна възраст децата все още не могат да контролират уринирането си, затова най-често стерилната урина се взема, след като се направи тоалет на половите органи – при момиченцата на влагалището, при момченцата на члена, и се залепи стерилна торбичка. Това е най-безболезненият и най-често използван метод за вземане на урина. Най-точният и най-характерен метод обаче е катетеризацията – поставяне на катетърче през члена при момченцата или през уретрата при момиченцата. На Запад някои лекари правят и супрапубичен дренаж – с игла през коремчето на детето се взема урина. Тогава стойностите са най-точни.
След като е взета, урината се пуска за изследване, посява се в определени среди и до 4–5 дни се разбира каква бактерия расте в нея. Тогава вече се създава антибиограма, която позволява насочено лечение на съответния причинител с конкретен антибиотик. Лечението продължава не повече от 10 дни. Желателно е седмица след приключване на терапията да се пусне нова стерилна урина. Защото много често тези инфекции, специално циститът, не са излекувани напълно и започват често да се проявяват.

Можем ли да предпазим децата си от този проблем? Кои са необходимите превантивни мерки?
Много важна е правилната хигиена на половите органи на децата. До около 2-годишна възраст малчуганите носят пелени за многократна употреба. Важно е след дефекация внимателно и обстойно да се почистват отдолу. При момиченцата може да се използва памуче, напоено с преварена вода, като основно се следи и посоката на избърсване – от половите органи към дупето, а не обратно. При момченцата много важна е добрата хигиена най-вече на кожата, която покрива члена, т.нар. препуциум. Трябва да се мие редовно, а когато се наблюдава зачервяване, да се направи баня със смрадлика. Тази баня важи и за момиченцата. Не препоръчвам използването на калиев перманганат, защото дозировката трябва да бъде прецизно премерена и е възможно да доведе до изгаряне на кожата на детенцето.

Какъв е процентът на новородените и малките деца с такъв проблем в България?
Не мога да дам точна статистика. Но минимум около 15–20% от всички деца прекарват задължително една или две инфекции.

Кога най-рано е необходимо на детето да се направи преглед от уролог?
Желателно е месец след раждането на детето да се проведе контролна ехография. Всеки личен лекар може да насочи родителите към образен диагностик, който да уточни дали има вродена аномалия на бъбреците, на пикочния мехур и т.н. Не се налага профилактика. Освен добрата хигиена, трябва да се пият повече течности и да се изградят правилни навици за уриниране на децата. А колкото по-рано отучите мъничетата от носене на пелени за многократна употреба, толкова по-добре.

С какви апарати за профилактика разполагате?
През 2014 година, благодарение на инициативата на президента „Българската Коледа”, беше закупен апарат за уродинамични изследвания. С него се правят комплексни изследвания на долните пикочни пътища, главно на процеса на уриниране. Те са важни най-вече при появата на инфекции, при нарушено уриниране, като учестяване или задържане на уринирането без конкретна причина. Много деца имат увреждане на нервната система, което довежда до изпускане на урина, а още по-често и до задържане на урина, което може да увреди и горните пикочни пътища и впоследствие детето да получи бъбречна недостатъчност.
Уредът се използва за два метода на изследване – първият е урофлоуметрия. Това е изследване, при което децата се приканват да уринират, като пият много течности. След позив за уриниране сядат на една тоалетна и се освобождават. В края на потока на урината има индикатор, който проследява самия процес на уринирането. Според получената крива може да се определи дали има някакво нарушение. Другата по-специфична и по-съвършена част на изследването е т.нар. цистотонометрия, при която в пикочния мехур и в дупето на детето се поставя по едно катетърче – съвсем безболезнено, без упойка. Според промяната на налягането на пикочния мехур по време на пълнене се определя какво е нарушението във функцията на долните пикочни пътища и се решава какви ще бъдат следващите стъпки ­– лечебни или профилактични.

Разговора проведе Даниела Граховска

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ