Срещаме ви с една майка героиня на три деца – Ралица Владовска. Първите две ражда със секцио, а третото нормално. Как става това, защо е взела това решение, кой е лекарят, съгласил се да го направи, за колко часа е родила и как се чувства, ще разберете в следващите редове.

 Здравейте, Ралица. Това е третото ви раждане. Как се чувствате?

С всеки изминал ден все по-добре.

Нека да започнем оттам, че предишните ви две раждания са със секцио, а това е нормално. Обикновено специалистите не препоръчват подобна практика. Как се съгласи израждащият лекар?

Клиника „Свети Лазар” е единственото място, където ми отговориха, че може да се опита естествено раждане след предишните ми две оперативни предвид на факта, че нямах други показания за трето секцио.

Разкажете ни за първите си две раждания.

Първото ми раждане беше през 2011 г. и е най-кошмарното ми преживяване в живота. Започна естествено, с контракции 20 дни преди термина ми. Бързо напредвах с разкритието, но лекарката настоя да се направи секцио под предлог, че имам херпес малко под кръста и това било животозастрашаващо за бебето, ако се роди по нормален начин. Бях объркана, тъй като лекарят, който проследяваше бременността ми, при последната ни среща изрично посочи, че херпесът вече преминава и е убеден, че това няма да попречи на раждането. За да бъде по-убедителна, лекарката извика и друга колежка – специалист по кожни заболявания, която заяви същото, при което се съгласих на секцио. Операцията беше направена професионално, аз и бебето бяхме добре, но престоят ми в болницата беше истински кошмар. След няколко месеца забременях с второто ми дете и съпругът ми настояваше да не раждам отново на същото място и се ориентирахме към частна клиника в Плевен. Но след това реших, че ще родя отново във Велико Търново, за да съм близо до сина ми. Тъй като разликата между двете раждания беше година и половина, нямаше съмнения, че и второто раждане ще е със секцио. Имах уговорка пак със същата лекарка от първото раждане, но тъй като отново започнах да раждам по-рано – 15 дни преди термина, а тя отсъстваше от страната, се наложи да пътуваме за Плевен (УМБАЛ „Св. Марина”), където родих. Изключително съм благодарна на д-р Стойков, който, въпреки че не бях негова пациентка, пътува от София до Плевен, за да направи операцията. Всичко мина много добре, условията и отношението в клиниката бяха чудесни. Отново се възстанових сравнително бързо и нямах никакви усложнения.

А за третото?

Третото раждане е с достатъчно разлика спрямо последното секцио – 3 год. и 7 мес., при което исках да опитам да родя нормално. Лекарите, към които се обърнах, бяха категорични в отказа си. Престоях известно време в една болница, където се опитваха да ме убедят, че трябва да родя със секцио, но аз отказах категорично. След това се наслушах на мрачните прогнози за тоновете на бебето, за „зрялата ми плацента”, която не хранела добре бебето (а тя си беше напълно нормална за началото на 39-ата г.с.), както и за предишните ми две операции, от които съществувала опасност едва ли не всеки момент да се отвори шевът, тъй като бебето било много ниско разположено. Дойдохме направо в „Св. Лазар”, бях си запазила час предния ден. Посрещнаха ни д-р Николова и д-р Несторова. След като ни изслуша, д-р Николова обясни, че според нея мога да родя нормално, стига в самия процес да не възникне необходимост от предприемане на секцио, но на този етап нямам медицински противопоказания за нормално раждане. Д-р Несторова беше много мила и след като ме прегледа обстойно, обясни, че разумният срок, до който може да се изчака започване на естествено раждане, е 5–6 дни. Прибрахме се във Велико Търново – не бях виждала децата си десет дни и реших за всеки случай да си уговоря дата за секцио с д-р Стойков, в случай че не започна да раждам. Обадих се отново на д-р Николова, която ме увери, че мога да разчитам на тях за възможността да родя естествено, при което реших, че раждането ми ще бъде именно в тази болница. Върнах се в София, настаних се в хотел в близост до клиниката и час след това започнаха контракциите.

Колко време раждахте?

Контракциите ми започнаха около 16:00 ч. в хотела и в 23:10 ч. родих.

Защо искахте да родите нормално?

Защото вътрешно го усещах така, а и като цяло държа на естествените неща – не мисля, че е правилно да се месим в процеси, които природата е създала, освен ако не е наложително. Според мен секциото не е безобидна операция и си бях обещала, че ако не се налага, не трябва да допусна трето секцио.

При нормалното раждане поискахте ли упойка и каква?

След като получих четири сантиметра разкритие, около 20 ч. д-р Николов, който водеше раждането, ми обясни, че ако желая, мога да ползвам упойка, но с това вероятността да се наложи секцио се увеличава и аз отказах. Едва в края, когато болките станаха нетърпими и осъзнах, че няма да мога да издържа дълго така, поисках упойка, но се оказа, че имам пълно разкритие и след двайсетина минути родих с няколко напъна.

Лекарят имаше ли притеснения относно желанието ви да родите нормално?

Д-р Николов излъчва спокойствие и увереност, които те зареждат със сили в един толкова труден момент. Той, както и акушерката Валентина Лилкова бяха изключително внимателни и позитивни, което много ми помогна да се справя с раждането без никаква медицинска интервенция. Убедена съм, че отношението на екипа в болницата, както и условията са от изключително значение за успешното раждане, тъй като ти помагат да се концентрираш върху това, което ти предстои.

Какво ще кажете на бъдещите майки, които четат статията в момента?

От позицията на жена с опит в ражданията в различни градове и различни болници пожелавам на всички бъдещи майки да са упорити, когато знаят какво искат, и да се доверяват на интуицията си.

Разговаряхме и с д­-р Валентин Николов, акушер-гинеколог, доктор на науките, MD, PhD, съсобственик на СБАЛ „Свети Лазар”, провел раждането. Той е специалистът, съгласил се да изроди нормално третото дете на Ралица след двете й оперативни раждания. Ето какво ни сподели той.

При две раждания със секцио вие проведохте трето, нормално раждане. Как решихте да го направите?

Решението да се опита нормално раждане след 2 прекарани в миналото цезарови сечения бе продиктувано от няколко фактора, а именно:

–                    индикациите за предишните оперативни раждания не персистират при тази бременност;

–                    времето, изминало от последното цезарово сечение, е повече от две години;

–                    няма анамнестични и външни физикални данни за проблемно заздравяване на оперативната рана при предишните операции;

–                    при настоящата бременност няма данни за едър плод;

–                    ехографските прегледи не показват слабост на оперативния белег;

–                    пациентката е с добро за нормално раждане телосложение;

–                    няма съпътстваща бременността патология;

–                    няма съпътстваща екстрагенитална патология;

–                    пациентката желае силно да роди нормално.

Какви бяха показателите? Имахте ли притеснения?

Притеснения няма само този, който не познава възможния ход на нормалното раждане и появата на усложнения, независимо от вида на предишното раждане. Тези притеснения са част от акушерството и са причина за стриктен контрол на хода на раждането.

Как премина раждането?

Раждането премина по желания от нас начин, с често срещаните разкъсвания на мекия родов канал, които бяха възстановени по правилата. Новороденото и майката бяха в много добро състояние веднага след раждането, както и в по-късните периоди.

Повечето специалисти отказват да проведат нормално раждане след две оперативни поради риск. Какъв е рискът обикновено?

Повечето акушери, особено по-прагматично настроените, пристъпват към преценката на подобен казус еднозначно, извършват отново цезарово сечение и затова имат известно основание. Рисковете по принцип при едно раждане си остават големи както за плода, така и за майката. Затова една бременна се проследява от самото начало, прави се периодична прогноза на раждането и съответно се търси най-нискорисковият вариант за всеки отделен случай. Рисковете при водене на нормално след оперативно раждане се изразяват във възможна дехисценция на оперативния белег в тялото на матката, при което раждането „спира“.

СБЪДНАТА МЕЧТА СЛЕД ТРИ ИНВИТРО ПРОЦЕДУРИ И ПЕТ ГОДИНИ В ОЧАКВАНЕ

Плодът в такива случаи може да се открие в коремната кухина с всички произтичащи от това неблагоприятни последици. Маточната стена остава разкъсана, с възможност за вътрешна кръвозагуба, застрашаваща живота на родилката. Точно затова се налага стриктен контрол на хода на родовия процес и състоянието на плода.

Защо според вас процентът на жените, които раждат със секцио в България, е толкова висок?

Честотата на цезаровото сечение в световен мащаб е нараснала в пъти за индустриално развитите страни. Това е продиктувано от обстоятелства, произтичащи от характера на новите общества. Жените в тях са все по-еманципирани, с все по-съществена роля в обществено-икономическия живот и това води до по-късно планиране на желана бременност и възпроизводство, както и до по-малък брой раждания, които се планират в тези семейства или конкубинати. По-напредналата възраст и по-прагматичното отношение към раждането като спонтанен процес налагат по-често становището на бременните да раждат планово, без излишно според тях натоварване на психиката с родовата болка и др.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Не на последно място е и обстоятелството, че съвременната жена не ражда повече от 1–2 деца, а те трябва да бъдат родени с минимален риск и се счита, че това се постига с оперативно раждане. Друг фактор са медицинските екипи, които също са на мнение, че едно раждане трябва да протече максимално бързо и по тази причина предприемат цезарово сечение.

Разговора проведе Даниела Граховска

ПРОЧЕТИ ОЩЕ