Да присъства ли таткото на раждането? Това е въпрос, който почти не се повдига в съвременните семейства. В много западни страни бременните държат партньорът им да е до тях по време на родилните мъки, да държи ръката им и да ги успокоява. За някои дори е въпрос на чест да кажат, че партньорът им е бил на голямото събитие. Модата „татко в родилната зала” все още не е залязла. В България сякаш тази тенденция не е толкова застъпена. Акушерките в по-големите родилни домове в страната признават, че все повече смели бащи се престрашават да прекрачат прага на болницата. Все пак обаче по-голямата част от тях предпочитат да чакат навън. Причината? Едва помирисали „уханието” на родилната зала, силните на вид мъже усещат, че им става лошо. Какво е мнението на Клер Лопринци, традиционна американска акушерка, която гостува за втори път в България? Повече от 35 години тя помага на бременни да раждат у дома „Обожавам бащите. Няма нищо по-хубаво от това мъжът да поеме бебето за първи път в ръцете си.
Пред мен изобщо не стои въпросът трябва или не той да присъства на раждането на детето си. Неговото място е там”, усмихва се Клер. Тя е убедена, че мъжът трябва да възвърне силата си и да поеме отново властта, която му е отнета. Когато жената ражда в болнична обстановка сред апаратура, лекари и сестри, които са около нея, бъдещият татко остава извън процеса. Раждането на детето му обаче е изключително важно. Бебето е част както от мъжа, така и от жената. Поемайки мъничето в ръце, таткото вече осъзнава, че става родител. „Насърчавам бащите да са до съпругите си, защото те знаят какво да правят и как да им засвидетелстват любовта си. Бебето, което усети бащината любов в този миг, има много по-големи шансове да оцелее и да се радва на добър живот, отколкото новороденото, обградено само от суетящи се лекари. Най-доброто, което таткото може да направи е да целуне пулсиращата глава на малкото след като то излезе на бял свят. Така той ще му покаже обичта си”, обяснява Клер. Тя знае, че има и мъже, които се страхуват от процеса на раждане. Някои не могат да понесат да са до любимата си в този миг. Според акушерката обаче тези мъже се броят на пръсти. Ако бъдещият баща изпитва страх, не бива да се насилва да присъства в родилната зала. Нека сам да прецени. „Защо съветват мъжа да е до главата на любимата си, а не до краката й, където бебето излиза?


Нима той не познава тялото на жена си? Именно таткото трябва да е този, който знае всяка част от нея и няма нищо смущаващо в това да види как бебето му поема първия си дъх. Вълшебно е! Детето усеща тази любов”, споделя акушерката. Тя е убедена, че връзката може да се наруши при раждането. За Клер някои от медицинските интервенции, които се прилагат на раждащата в болницата, много приличат дори на изнасилване. „Представете си как по време на война мъжът вижда, че съпругата му е подложена на насилие. Това, което понякога се случва в болницата е много по-страшно. Там бъдещият татко понякога наблюдава как любимата му е подложена на унижение. Внушава му се, че е нормално. Не е естествено обаче раждащата да стене в болезнена поза пред група непознати хора в стая, където работи толкова много апаратура… Лекарите режат перинеума, поставят системи на бъдещата майка. Всичко това я наранява, но се нарича помощ. Вътрешно мъжът усеща, че тези действия са нередни. Присъствието му може да промени нещата”, споделя идеите си американската акушерка.
Ще бъде ли вашият партньор на раждането на бебето или няма да се осмели да го поеме в ръце, е лично решение. Каквото и да се случи обаче, бъдете убедена, че и двамата ще дарите мъничето с много любов.

Мая Ковачева