Репродуктивните проблеми засягат немалко мъже и жени в България. Причините да се появяват предизвикателства в тази посока са разнообразни, но със сигурност предотвратими - поне голяма част от тях. Разбира се, ако сме достатъчно информирани, съзнателни и при точните специалисти. И понеже настоящият разговор е с д-р Димитър Цветков, може би очаквате да продължим в дълбочина, разглеждайки всички страни на темата, но ние ще ви изненадаме. Предлагаме на вашето внимание изключително съдържателна беседа, включваща и спомени, и съвети, и философия за професионализъм. Приятно четене.

За него:
Д-р Димитър Цветков е част от екипа на Болница ВИТА от 12 септември 2024 година, като ръководител на Инвитро Център. Научните му са насочени в областта на ендоскопската хирургия, в частност оперативна и офис хистероскопия, приложението на лазер в гинекологията, повтарящи се аборти и неуспешни репродуктивни процедури. Областите, в които понастоящем се развива, е регенеративна медицина в областта на гинекологията и холистичен подход при търсене на проблемите при забременяване. Д-р Цветков е член на Български лекарски съюз, ESHRE, ESGE, GCH, FIAPAC.

Д-р Цветков, споделете ни за вашия път към избора на тази професия - любов към науката, към Живота или...?    

По-скоро случайност. Специализацията си започнах по случайност, просто там имаше най-много свободни места след 2 нулеви години за прием и имаше голям шанс да бъда приет. Мечтата ми първоначално беше да бъда ортопед. И като студент много пъти съм повтарял на асистента си по  акушерство и гинекология , че никога няма да бъда акушер, а най-много ненавиждам хормоните. В момента правя това ежедневно. Съдбата има странно чувство за хумор... После той ми стана ръководител на специализацията. От него се запалих и по проблемите на репродуктивните технологии. А когато, за мой голям късмет, получих възможност да започна да работя инвитро, просто трябваше да покажа какво мога.  За което - много благодаря на хората, повярвали в мен.

Спомняте ли си първите пациенти и първата бременност, успешно постигната чрез Вашата помощ?

Да, дори си спомням датата. 16.05.2015 година, събота. Първи трансфер с два ембриона. Казах си „Ако тази жена забременее, значи ще стане нещо от мен като репродуктивен специалист." Сега си давам сметка, какъв оптимист съм бил тогава... Но жената забременя и роди близнаци. А след това станах лекуващ лекар и на други нейни познати и приятели, с които заедно се борихме с проблемите, и успявахме. И може би най-важното е, че тази жена все още ми е пациентка, вече като гинеколог, на когото тя има доверие.

Увеличава ли се броят на двойки с репродуктивни проблеми в България? И защо според Вас?

По статистически данни, които се цитират, като че ли не. Едва ли някъде  има и много достоверна  информация за това. Но по-скоро се промени структурата на пациентите. Ако преди години повечето пациенти са търсели репродуктивен специалист на 25-35 години, сега тази възраст е около 40 и след 40. Това вероятно е в резултат на тенденцията в Европа и у нас за зачеване и раждане в по-напреднала възраст. Мотото „40 е новото 20" звучи много оптимистично и свежо. Но, както често давам пример, ако живеехме преди 200 години, на 40 едва ли щяхме да сме живи, предвид войните, болестите, нивото на здравно обслужване. И вероятно при тази възраст вече щяхме да имаме внуци... 

Четете още: Забелването при момченцата - съвети от детския уролог д-р Симеон Андреев

А сега за много кратък период от време продължителността на живота се увеличи почти двойно. Но не и за биологичния часовник - най-вече на жените. Еволюцията не може да догони толкова бързо такъв скок. И за нашите полови клетки ние сме вече на 40+, както е било и преди 200 години. Независимо как се чувстваме, дали още ни се лудува и младее, и докъде сме стигнали по пътя към финансовата стабилност или кариерното развитие.

Кои са най-честите пречки пред сбъдването на мечтата - на база личния Ви опит - възрастта на жената или мъжки фактор и проблеми със спемогенезата?

Както казах, в момента като че ли възрастта на пациентките. Но, разбира се, подобно твърдение би  било много опростено и едностранчиво. По пътя към успеха за бебе винаги има двама, и проблемите се търсят и при двамата партньори. Няма повече или по-малко ,,виновен". Затова разглеждаме двойката като едно цяло, търсим причините навсякъде, водейки се от индивидуалните особености на всеки човек. Случва се този проблем да бъде чисто психологичен, а друг път да е свързан дори с използването на донорски материал за двойката.

Как подхождате към случаи, които първоначално изглеждат ,,неразрешими"?

Понякога неразрешимите случаи всъщност са много лесни и много бързо стигаме до успех, а наглед лесни случаи стават почти нерешими и се борим с години. При всеки случай е необходим системен подход, да се разгледат всички изследвания и процедури, направени до момента, и да търсим това, на което колегите до момента не са обърнали внимание.

Четете още: Дженифър Анистън съжалява, че не е замразила яйцеклетки, когато е била по-млада

Каква е ролята на доверието в лекаря за крайния резултат?

Огромна, според мен. Не се ли почувстваш в кабинета разбран, важен, ценен, не видиш ли своето желание за успех в очите на лекаря си – и двамата сте на грешното място. И на младите колеги казвам същото. Можеш да успееш да си изиграеш ролята веднъж или два пъти, но пациентът ще усети бързо фалша. И при първа възможност ще си тръгне. Ако човекът, който те лекува, не е „твоят човек", просто требва да го смениш. Аз лично като пациент постъпвам по същия начин. Имал съм пациенти, които идват ми казват „Докторе, ние сме дотук. Ще търсим и други клиники и варианти. Но искаме да ти благодарим за всичко, което даде от себе си, за да успеем!". Дори и когато нашите възможности и опит са ограничени, трябва да го признаем, но до последно да даваме най-доброто от себе си.

 Какво знаем и какво не за първото инвитро бебе?

Знаем, че е родено през 25.07.1978 година, казва се Луис Джой Браун и отдавна има вече и свои деца. Но зад тази суха статистика, която повечето хора знаят,  стои трудът от много неуспешни отпити до този момент на  плеяда учени, които всеки ден в продължение на години, с миниатюрни стъпки, са се приближавали до този успех на Стептоу и Едуардс. Това е уникална стъпка за човечеството, която дава шанс на милиони двойки оттогава до днес да имат деца. Но в същото време историята на Луис Браун показва, че децата, родени след инвитро процедури, са като всички останали хора. Има още много неща да видим и постигнем в репродуктивната медицина, някои от които в момента дори изглеждат като научна фантастика, но които ще видим ,ако не ние, то нашите деца. Най-интересното предстои.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ