Какво ли е всеки месец да правиш тест за бременност и той все да е отрицателен? Сигурно семействата с по 2–3 деца нямат никаква представа какви чувства изпитват жените, които не могат да имат бебе. Постоянната надежда и копнеж са мъчителни.

Боряна Сиджимова, дама, която не пропуска лекциите от С “9 месеца” на училище, обаче е горда майка на син, заченат инвитро. Тя е от тези щастливи жени, които след години борба най-накрая успява да прегърне така желаната си рожба.

В ОЧАКВАНЕ НА ЧЕТВЪРТО БЕБЕ НА 47 ГОДИНИ

Като повечето млади семейства младата жена и съпругът й Тома решили да изчакат няколко години, преди да започнат опитите за бебе. Те живеели под наем и се притеснявали къде ще сложат мъничето, мислели си, че имат още много време пред себе си и че детето ще дойде като по поръчка. 27-годишната Боряна дори и не подозирала, че когато най-накрая с Тома започнат опитите за наследник, ще се сблъскат с проблем. “Първите няколко месеца реших, че детето не идва, защото съм в стрес. Не се притесних и със съпруга ми продължихме без никакво колебание. Постепенно обаче станах нетърпелива, а и майка ми ме посъветва за отида на лекар. Мислех, че щом досега не съм имала никакви гинекологични проблеми, не трябва да се притеснявам. Шест месеца след първия опит за бебе с Тома вече бяхме на изследвания”, започва разказа си младата жена.

Оказало се, че има киста на единия яйчник и това е причината да не може да забременее. Лечението й отнело няколко месеца. За съжаление, след като кистата изчезнала, бебето пак не идвало.

Акушер-гинеколожката на Боряна я посъветвала да направи изследване за проходимост на маточните тръби. Резултатите показали, че едната й тръба била напълно запушена и дори след лапароскопската операция състоянието й не се подобрило. “Бях с един добре работещ яйчник, но със запушена тръба и с един неработещ яйчник, но с проходима тръба. Въпреки лекарствата, които вземах, и опитите, които правехме с Тома, не можех да забременея. Бях отчаяна”, споделя преживяното Боряна. Роднините, приятелите и най-вече съпругът й обаче винаги били до нея. Дори в най-тежките моменти я подкрепяли и за миг тя не се почувствала упрекната. Самообвинявала се, но благодарение на близките преодоляла най-трудните мигове.

РЕКОРДЕН БРОЙ БЕБЕТА В ЕДИН ДЕН ЗА БОЛНИЦА В ПЛОВДИВ 

“След като опитахме всичко, лекуващата лекарка ми каза, че последната ми възможност е инвитро оплождане. Не бях подготвена за това, но и не исках да чакам. Една година след началото на цялото страдание с Тома отидохме в избраната клиника, където се запознахме с лекаря, който щеше да ни помогне да имаме бебе”, разказва младата майка. Първият й опит инвитро бил неуспешен.

Тома през цялото време бил до Боряна и дори лекарите го обучили как да й поставя инжекциите, необходими за стимулация на яйчниците. За съжаление, младата жена не могла да задържи 3-те ембриона, които специалистите трансферирали в матката й. Разочарованието било огромно. “Бях съкрушена, но знаех, че няма да спра. Попитах кога е възможно да направим втори опит и разбрах, че трябва да изчакаме 6 месеца, за да може организмът ми да се възстанови напълно”. Половин година по-късно всичко се повторило – стимулация на яйчниците, изваждане на яйцеклетки, оплождане. Този път младата двойка имала по-голям късмет и лекарите оплодили 6 ембриона. Отново върнали три в утробата на Боряна, а останалите три замразили. “Със съпруга ми винаги сме мечтали да имаме 3 деца. Замразените ембриони ми дават възможност да износя още три - може би не накуп. Ако следващия път не зачена по естествен начин, със сигурност ще се подложа на още една процедура”, споделя плановете си младата майка.

След имплантирането на ембрионите Боряна трябвало само да чака, за да разбере дали този път процедурата е успешна. От хормоните, които вземала, младата жена прекарвала повечето време в сън. “Бях много напрегната и не можех да си намеря място от притеснение. Тома ми предложи да направя тест за бременност няколко дни преди кръвния тест. Оказа се отрицателен... Бях толкова разочарована. Въпреки това си мислех за 3-те ембриона, които имахме, и че този път всичко ще е по-бързо. След няколко дни обаче цикълът ми закъсня. Със съпруга ми цяла нощ не мигнахме от нетърпение на другата сутрин да направя още един тест за бременност, но по всички правила, както пише на опаковката. Този път се показа бледа втора чертичка. Бях бременна! Никога няма да забравя този миг. Най-щастливият ден в живота ми”, разказва Боряна.

БЕБЕ ИВЕЛИН – МАЛКИЯТ ГЕРОЙ С ГОЛЕМИТЕ СИЛИ

С Тома се обадили на лекаря и веднага отишли на преглед. На ехографското изследване се видяла малка точица – бъдещото бебе. Тома мечтаел за близнаци, но и сега не бил разочарован. Най-голямата им мечта се сбъдвала.

Последвали 3 месеца на непрекъснато напрежение и притеснения дали Боряна ще запази така желаното бебе. За щастие, бременността й протекла без никакви проблеми и дори не се сблъскала с обичайното гадене и повръщане в началото. Като всяка бъдеща майка се подложила на редица тестове и изследвания – резултатите от всички били в норма.

Боряна родила сина си Никола със секцио. “Бебетата, заченати инвитро, се раждат с цезарово сечение (невинаги, разбира се, но ако майката е твърде притеснена или бременността е рискова), а и аз имам малък таз, така че всички предпоставки за операция бяха налице”, споделя щастливата майка. Така след 3 години мъки тя вече кърми бебето си и с усмивка гледа към бъдещето, което й обещава поне още едно, а защо не още две деца.

Текст: Мая Ковачева

ПРОЧЕТИ ОЩЕ