Донорството е живот. Живот, в който преобладават любовта, човечността и добротата. Е, не е като да купиш дрешка или играчка от магазина и да я дадеш на нуждаещите се. Да, това също е прекрасно, в никакъв случай не твърдя обратното. Тук обаче се изисква много повече – смелост. Смелост да дариш, да подариш някому щастие. А дали е толкова лесно, колкото звучи…
Какво представлява донорството на репродуктивен материал? Даряване на яйцеклетки или сперматозоиди. Жената се нуждае от донорство, когато поради различни причини не успява да образува яйцеклетки и единственият начин да има дете, е някоя друга, непозната жена да бъде донор на тези яйцеклетки. Донорството е анонимен и безвъзмезден дарителски акт. Донор може да бъде всяка жена от 18 до 34 год., родила поне едно дете.

Процесът на вземане на яйцеклетка
Донорството представлява естественият ежемесечен процес в тялото на всяка жена, но при намеса под медицински контрол. Всичко, което се случва в тялото на жената, се случва и по време на донорството. Всеки месец яйчниците образуват яйцеклетки. Те растат и достигат определена големина. При Х големина е възможно да се оплодят, а преминат ли тази големина, те се пукат и настъпва менструалният цикъл на жената. При донорството процесът на образуване на яйцеклетки се подпомага от хормонални инжекции и се проследява от акушер-гинеколог заедно с кръвни изследвания. Хормонално стимулирани, яйчниците образуват по-здрави и по-качествени фоликули, необходими на друга жена да забременее.

Първи стъпки
Първите стъпки са преглед и пълни изследвания. Ако всичко е наред, се пристъпва към процедурата. Стимулацията трае между 9 и 13 дни с поставяне на инжекции веднъж на ден и завършва с пункция. Пункцията е начинът, по който се изваждат фоликулите от яйчниците. Прави се под пълна упойка, за около 5 мин. През влагалището се изсмукват фоликулите на принципа на вакуум. Без оперативна намеса, разрези и т.н. Действието е кратко и фино. След пункцията жената остава под лекарско наблюдение не повече от 2 часа. „Много от жените отиват на работа след това, а други предпочитат да си почиват същия ден. Емоцията е неописуема. Често дамите сравняват донорството и пункцията с раждането на децата им. Да дариш шанс за живот по този начин, е достойно и прекрасно”, споделя Мариела Виликова, председател на фондация „Майки за донорство”.



Риск за майката и за бъдеща бременност
„Няма рискове от самото донорство като процедура. Първите рискове са от първоначалните изследвания, ако бъдат открити заболявания на жената, за които тя не знае. За жената донор риск има само ако е хиперстимулирана или извършва физическа дейност малко преди и след пункцията. Хиперстимулацията е рискова, защото яйчникът се докосва от лекаря многократно. Хиперстимулация съществува при непрофесионализъм и комерсиални мотиви от страна на лекаря, извършил стимулацията. Фондация „Майки за донорството” се бори за единен стандарт, етични норми и професионализъм с грижа за здравето на донора. Информираме дамите за нормите в донорството, за правата им и правилата, по които минава една процедура. В някои от болничните заведения в страната дори ни допускат в кабинетите при прегледите на донора с цел прозрачност на процедурата.
Рискове за бъдеща бременност няма. Жените донори са здрави жени с добри репродуктивни функции. При щадяща и професионална стимулация няма разлика в здравето им преди и след донорството. Много от тях раждат след донорска процедура”, разказва Мариела.

Колко са жените в България, нуждаещи се от донори
Мариела споделя, че нуждаещите се са над 40 000, а донорите, регистрирани у нас, са 1350. За съжаление, статистиката е подобна и по отношение на възрастта – от 22–23-годишни нагоре. Много от младите жени дори не знаят, че имат проблем и научават в по-зряла възраст, когато е късно.

Една история за донорството и майчинството

Тук ще ви запознаем с Теодора Драгнева – смела жена, майка на две деца и донор. Теди решава да дари яйцеклетки, след като научава повече за донорството. „Имаме приятели и познати, които се борят за дете от много години. Познавам мъката им. Това беше моят начин да бъда съпричастна, като помогна на някой друг да сбъдне мечтата си”, споделя тя.
Младата жена изпитва вълнение от неизвестното и от това, което предстои да й се случи. Единственият въпрос, който стои пред нея, е свързан с възможността за осъществяване на втора бременност. Но когато се среща с момичетата от донорската програма – Виктория Димитрова и Мариела Великова, те подробно й обясняват, че даряването на яйцеклетки по никакъв начин не би попречило на желанието й за следващо раждане. Шест месеца по-късно, след като вече е била донор два пъти, Теди с радостно вълнение установява, че отново е бременна. След 9 месеца тя се изправя пред второ „предизвикателство” – да покаже раждането на бебето си по телевизията, пред цяла България. И го прави. „За мен беше изключително важно да „разбия” мита, че донорството на яйцеклетки уврежда репродуктивните органи на донорите, в резултат на което те не могат да имат деца в бъдеще. Така че, ако някоя дама има подобни притеснения, може да забрави за тях! Няма такава опасност. Това, което дава донорството, е уникалната емоция, че си направил някоя двойка безкрайно щастлива”, споделя радостната майка.

След донорството Теодора остава в каузата като координатор на фондация „Майки за донорството“. „Откакто съм част от донорската програма, разбрах колко много двойки чакат донорски материал и че това е единственият начин да имат дете. За съжаление, донорите все още са твърде малко на фона на нуждаещите се. Затова, като координатор на фондация „Майки за донорството“ в Бургас, се надявам да допринеса за сбъдването най-малко на още една мечта. Няма жена, която е станала донор и не е останала емоционално свързана както с Вики и Мариела, които са неотлъчно до донорите по време на процедурите, така и с каузата.”
Въпреки че е от Бургас, Теодора ражда в МБАЛ „Надежда”, тъй като вземането на яйцеклетка се извършва именно там. Пленена от професионализма и прецизността на лекарите, тя решава да роди в тази болница. „Чувствах се изключително комфортно и уютно – в сигурни ръце. Бих искала да изкажа специални благодарности на Вики и Мариела, които бяха неотлъчно до мен, на д-р Стаменов, д-р Михова, както и на целия екип, помогнал за появата на втората ми дъщеричка, и в частност на акушер Надя Стаменова.


Мнение от първо лице

Г-жо Стаменова, Вие бяхте главен акушер във филма за раждането на Теодора. По-различно ли е пред камера? Какви усещания и емоции има, когато се заснема този безценен момент?
Пред камера е притеснително да се работи, но някак автоматично изключваш присъствието на екипа, когато трябва да си в ролята на акушер. Смущаваше ме нарушаването на интимността на раждащата, тревожех се за евентуални усложнения, които не се вписват в естественото раждане. Щастлива съм, че всичко мина добре. Интересно ми беше как изглеждат нещата от погледа на камерата и гледах безброй пъти записа. Честно казано, удивих се колко лесно и сръчно се получаваше. Беше прекрасно раждане!

Защо подкрепяте фондация „Майки за донорството” и донорството на репродуктивен материал?
Всеки ден, всеки миг някоя жена разбира, че има нужда от донор, за да стане майка. Всеки ден, всеки миг някоя жена става майка. И след като роди детето си, тя не губи способността да има и други деца. Ежемесечно част от нея си отива, без да може да се роди. Каква загуба! Една малка клетка – ненужна вече за родилите, може да даде шанс за щастие на нуждаещите се. При това даряването й може да сбъдне мечти, без дарителят да понесе щети. Без значение дали става въпрос за мъж, или за жена, даряването на генетичен материал създава щастие. За дарения – шанс за сбъдване на щастието, за дарителя – шанс за създаване на щастие!
Няма как толкова много възможности за щастие да не бъдат подкрепени. Моите собствени деца също са причина да подкрепям дарителството на репродуктивен материал. Бих искала всеки да прегърне новороденото си така, както съм го правила и аз. Нужно е толкова малко, за да може всеки да прегърне щастието си!

Вие сте майка на три деца. Какво е да родиш и да израждаш? Има ли разлика в раждането като процес преди години и сега от медицинска и човешка гледна точка?
Разбира се, че има разлика! От медицинска гледна точка разлика няма – винаги сме се старали пациентите ни да получат най-доброто, но от чисто човешка гледна точка нещата се променят, когато ти самият преминеш през това. Когато си „обул обувките“ на раждащата, започваш да я разбираш по-добре. Емпатията те превзема всеки път и стремежът да запазиш добрите емоции на раждащата, е изключително силен. При всяко раждане, освен в ролята на акушер, се поставям на мястото на раждащата и на мястото на майка й (бъдещата баба). Казвам си: „Ако това се случва на мен или на моята дъщеря, бих искала най-добрата грижа. Бих искала някой да ме погали, докато следи процеса, бих искала да подадат глътка вода на детето ми (ако дъщеря ми ражда), бих искала смело и отговорно екипът да се погрижи при нужда...“. Майчинството ми ме накара да мисля майчински и за раждащите.

Защо раждането в МБАЛ „Надежда” е по-различно?
Раждането на дете не е просто медицинска манипулация, която жената трябва да изтърпи. Това е изключителен момент за двойката и всичко свързано с това носи емоция, която остава за цял живот. В МБАЛ „Надежда” сме съчетали най-добрата медицинска грижа за раждащата, родилката и новороденото бебе с уважение към личността и желанията на пациентите ни. Съобразяваме се винаги с плана за раждане на пациентките ни, с тяхната представа за максимално естествено и добро протичане на раждането и им осигуряваме изключително качествена медицинска помощ, когато това е необходимо.